В България трябва да бъде установена надеждна стратегия за разнообразяване на доставките на газ. Страната ни трябва включително да предвиди необходимите инфраструктурни проекти и съответния им принос.

Това се съдържа в огласените днес препоръки на Еврокомисията към страните членки. Те са направени след оценка на представения от всяка от държавите проект на интегриран план в областта на енергетиката и климата (НПОЕК).

Брюксел препоръчва също така София да представи подробни сведения за стратегията за дългосрочните доставки на ядрени материали и гориво, най-вече с оглед на предвиденото увеличаване на ядрените електроенергийни мощности на страната.

Какво още препоръчва Брюксел на София

• България трябва да повиши равнището на амбициозност за 2030 г. и да предвиди дял на възобновяемата енергия от най-малко 27 на сто. Това трябва да бъде приносът й за постигането на целта на ЕС. Засега поставената от българското правителство цел в тази сфера е 25%.

• Да повиши амбициозността си във връзка с намалението на първичното и крайното енергийно потребление. Страната ни трябва да подкрепи това начинание с политики и мерки, които биха осигурили допълнителни икономии на енергия до 2030 г.

• Да определи перспективни общи и конкретни цели за интеграцията на пазара, по-специално за мерките за развитие на конкурентни пазари на едро и дребно. Това трябва да стане както чрез насърчаване на конкуренцията в страната, включително чрез преминаване към изцяло пазарни цени, така и чрез премахване на препятствията пред трансграничната търговия.

• Страната ни трябва да уточни допълнително националните общи и конкретни цели за финансирането в областта на научните изследвания, иновациите и конкурентоспособността, свързани специално с Енергийния съюз. Те трябва да бъдат постигнати от днес до 2030 г., така че да бъдат лесно измерими и пригодни да подпомагат постигането на целите в другите измерения на НПОЕК.

• Комисията препоръчва България да засили регионалното сътрудничество със съседните страни членки на ЕС и по линията на установените рамки за регионално сътрудничество. Такава рамка например е Групата на високо равнище по енергопреносната свързаност между Централна и Югоизточна Европа (CESEC). А сътрудничеството можеда бъде в измеренията „Възобновяеми енергийни източници“, „Енергийна ефективност“ и „Научни изследвания, иновации и конкурентоспособност“.

• Да представи общ преглед на инвестициите, необходими за осъвременяване на икономиката чрез постигане на общите цели в областта на енергетиката и климата. Да представи обща оценка на източниците на инвестиции.

• Да посочи всички енергийни субсидии, сред които тези за изкопаеми горива, както и всички предприети и планирани действия за прекратяването им.

• Да допълни анализа на взаимодействията с политиката за качеството на въздуха и емисиите във въздуха, като представи количествени данни за въздействието върху замърсяването на въздуха.

• Да отрази по-добре аспектите, свързани с честния и справедлив преход. Това трябва да стане най-вече чрез представяне на по-подробни данни за въздействието върху социалната сфера, заетостта и уменията, което ще окажат планираните общи цели, политики и мерки. Бълтария трябва и да отчете въздействието на прехода за промишлените отрасли с по-високо равнище на използване на въглища и по-висока въглеродна интензивност.

Картината в ЕС

Оценката на ЕК е, че в националните планове вече се предвиждат значителни усилия. Но от Брюксел посочват редица области, в които има възможност за подобрение, особено що се отнася до целенасочените и индивидуализирани политики за изпълнение на целите за 2030 г. и за продължаване на курса към осигуряване на неутралност по отношение на климата в дългосрочен план.

ЕС е първата голяма икономика, която въвежда нормативна уредба, за да изпълни обещанията си по Парижкото споразумение за климата. Сега страните членки изготвиха за първи път проекти на интегрирани национални планове в областта на енергетиката и климата (НПОЕК). Понастоящем обаче в тях не се предвижда достатъчен принос по отношение както на възобновяемите енергийни източници (ВЕИ), така и на енергийната ефективност. И по тази причина за постигането на общите цели на ЕС за енергетиката и климата ще има нужда от колективно залагане на по-амбициозни цели.