Article_top

Преразглеждане на сключените договори, субсидията на БНТ да стане процент от Брутния вътрешен продукт (БВП), да се завърне телевизионният театър.

Това са само някои от многото идеи, които представиха в първия ден от изслушването си трима от кандидатите за нов генерален директор на обществената телевизия.

Финансовата криза в БНТ и задълженията, които достигнаха 37 милиона лева в първата половина на годината, станаха основен фокус в изслушването пред Съвета за електронни медии (СЕМ). Днес членовете на регулаторния орган задаваха въпроси на Сашо Йовков, Никола Тодоров и Явор Симов, а утре пред тях ще застанат Сашо Диков, Емил Кошлуков, който е настоящия и.д. директор на медиата, и Стоил Рошкев. 

Финансовото състояние на БНТ

От тримата, които бяха изслушани днес, най-подготвен изглеждаше Сашо Йовков. Макар и да не пожела да спомене имена, които е покалнил е в неговия екип, той посочи, че ще поиска финансов одит в БНТ. Освен това ще създаде и финансов борд. Йовков разказа, че в него имало експерти, които през 90-те години извели страната от финансовия колапс. 

Според Явор Симов най-важното е да се създаде дългосрочна стратегия в рамките на три години за финансовото стабилизиране на БНТ.  По думите му трябва да бъде определено какъв точно е дългът на телевизията и как той правилно да се управлява. Според него е необходим задълбочен и подробен анализ на вече подписаните договори и там където се налага, те да се предоговорят. Според негово проучване от 2012 г. БНТ има непотърсени вземания.

“Държавата непрекъснато дава пари и парите се топят, изчезват. Къде са?“, попита и Никола Тодоров.  

Той предлага БНТ да започне да произвежда сама своите програми. 

„Аз го виждам по един-единствен начин – да затворя телевизията, да я затворя отвътре, да спре това изтичане на средства. Посредством висококачествена програма телевизията може да възстанови своето доверие и рейтинг. БНТ е алтернатива сама на себе си“, обясни той. 

По думите му външните продукции трябва да влизат в БНТ в кокуренция с вътрешните като качество на изработка. И посочи, че външните продукции не са, за да източват телевизията.

За държавната субсидия

Ако Никола Тодоров заяви, че държавната субсидия е добра като обем средства, Сашо Йовков каза, че бюджетът за БНТ не е променян от 10 години насам и това трябва да се промени. Йовков предложи държавната субисидия за обществените медии да се отпуска като процент от БВП и така те няма да са зависими от правителството. 

Сред нестандартните начини за търсене на допълнителни приходи, и Йовков и Явор Симов посочиха, че БНТ трябва да промени начина на работа с рекламодателите.

„Рекламните лобите са добре разпределени през годините“, каза Симов и предложи дори регионалните канали на БНТ да започнат да търсят пари за реклама от местния бизнес. 

И Йовков, и Симов изразиха позиция, че съкращенията в телевизията не са добро решение на намаляване на разходите. 

Сашо Йовков обаче предлага всяко предаване да мине на собствена стопанска сметка. Продуцентите да търсят допълнително финансиране и да се осигурят на екипа максимално добри условия.

„Това го имаше и при Хачо Бояджиев. Екипите, които докарат допълнително финансиране да остава като допълнителен стимул за продуцентите и екипа“, каза той.

Луксът „Стани богат“

Сред оздравителните мерки, които предлага Сашо Йовков, е да се преразгледат сключените финансови договори с настоящите външни продукции. Той прогнозира, че до края на 2019 г. дефицитът може да достигне 44 млн. лв.

Но според него дотогава има 6 месеца и „тези стряскащи цифри може да не се случат, ако новото ръководство има ясна план програма“. Част от плана му предвижда се поискат 11-те милиона лева, които правителството по закон трябва да отпусне за цифровото разпространение на БНТ – тук забавянията са от 2017 г. 

„С едни бързи разговори с институциите, тези 11 млн. ще бъдат извадени от разходите“, обясни той. 

Друг голям разход е предаването „Стани богат“, което на година струва на БНТ 3 млн. лв., каза Йовков. 

"Харесвам това предаване, отговаря на профила на БНТ. Бях изненадан, че лицензионната такста е 168 хил. лв. за сезон. За реализация се дават 1, 440 млн. лв. за сезон. А тази вътрешна реализация е дадена на външен екип и това натежава на бюджета на БНТ. В договра е записано, че БНТ дава и 200 хил. награден фонд. Можете да си представите колко тежи на БНТ тази продукция", обясни Йовков. 

А за тази една една продукция от БНТ са привлекли едва 440 хил. лв. в рамките на времето, в което се излъчва „Стани богат“.

Друго предаване, което се прави от същия външен продуцентски екип, е „Бързо, лесно вкусно“. Само за едно излъчване БНТ плаща 8500 лв., каза още той.

Йовков, който е дългогодишен спортен журналист в БНТ, защити спортната програма на телевизията и сключените договори за 33 млн. лв. в следващите четири години. 

„Купили сме спортни събития, които са задължителни за програмата в БНТ. Зимни и летни олимпийски игри. Предишното ръководство успя да смъкне цените – до 1,8 млн. евро при над 6 млн. евро първоначална оферта“, обясни той. И добави, че правата за световното първенстов по футбол струват също 8.2 млн. лв. 

Той беше категоричен, че ще е катастрофа, ако се закрият БНТ 2, БНТ 3 и БНТ Свят. Подобна позиция за защита на четирите канала на телевизията изрази и Явор Симов. 

Нови предавания – да се върне ТВ театърът

Сашо Йовков беше категоричен, че трябва да се запази облика на БНТ 3, където се предава само спорт. Той предложи дори създаване на нова самостоятелна дирекция „Спорт“. 
Освен това смята, че обществената телевизия трябва да има икономическо предаване за малкия и средния бизнес. Това няма да оскъпи бюджета, уточни той.

Държи и да има разследваща журналистика с цяло „звено“, която да е насочена не към дребнотомието, а да наблюдава усвоянето на европари, работата и дейността на политически и икономическите субекти в държавата.

„Много важно е да се направи проучване, за да разберем какъв е профилът на аудиторията на БНТ и тогава да планираме програмата и да създаваме нови предавания. Телевизията трябва да привлече младежката аудитория и това може да стане, когато и бъде предоставена територия сама да създава предавания. Те могат да са реализирани за новите платформи, на които присъства БНТ“, обясни своята програма Явор Симов. 

Според Никола Тодоров трябвало да се върне телевизионният театър в БНТ, а обществената телевизия да има цял втори филмов канал. 

"Когато един театър свали свое заглавие, да бъде снимано от БНТ и да се излъчва от обществената телевизия. Това е нещо, което трябва да се направи за културата. Защо една хубава българска постановка да не се субтитри и да не се продава навън", обясни Тодоров. 
 

 

Преразглеждане на сключените договори, субсидията на БНТ да стане процент от Брутния вътрешен продукт (БВП), да се завърне телевизионният театър.

Това са само някои от многото идеи, които представиха в първия ден от изслушването си трима от кандидатите за нов генерален директор на обществената телевизия.

Финансовата криза в БНТ и задълженията, които достигнаха 37 милиона лева в първата половина на годината, станаха основен фокус в изслушването пред Съвета за електронни медии (СЕМ). Днес членовете на регулаторния орган задаваха въпроси на Сашо Йовков, Никола Тодоров и Явор Симов, а утре пред тях ще застанат Сашо Диков, Емил Кошлуков, който е настоящия и.д. директор на медиата, и Стоил Рошкев. 

Финансовото състояние на БНТ

От тримата, които бяха изслушани днес, най-подготвен изглеждаше Сашо Йовков. Макар и да не пожела да спомене имена, които е покалнил е в неговия екип, той посочи, че ще поиска финансов одит в БНТ. Освен това ще създаде и финансов борд. Йовков разказа, че в него имало експерти, които през 90-те години извели страната от финансовия колапс. 

Според Явор Симов най-важното е да се създаде дългосрочна стратегия в рамките на три години за финансовото стабилизиране на БНТ.  По думите му трябва да бъде определено какъв точно е дългът на телевизията и как той правилно да се управлява. Според него е необходим задълбочен и подробен анализ на вече подписаните договори и там където се налага, те да се предоговорят. Според негово проучване от 2012 г. БНТ има непотърсени вземания.

“Държавата непрекъснато дава пари и парите се топят, изчезват. Къде са?“, попита и Никола Тодоров.  

Той предлага БНТ да започне да произвежда сама своите програми. 

„Аз го виждам по един-единствен начин – да затворя телевизията, да я затворя отвътре, да спре това изтичане на средства. Посредством висококачествена програма телевизията може да възстанови своето доверие и рейтинг. БНТ е алтернатива сама на себе си“, обясни той. 

По думите му външните продукции трябва да влизат в БНТ в кокуренция с вътрешните като качество на изработка. И посочи, че външните продукции не са, за да източват телевизията.

За държавната субсидия

Ако Никола Тодоров заяви, че държавната субсидия е добра като обем средства, Сашо Йовков каза, че бюджетът за БНТ не е променян от 10 години насам и това трябва да се промени. Йовков предложи държавната субисидия за обществените медии да се отпуска като процент от БВП и така те няма да са зависими от правителството. 

Сред нестандартните начини за търсене на допълнителни приходи, и Йовков и Явор Симов посочиха, че БНТ трябва да промени начина на работа с рекламодателите.

„Рекламните лобите са добре разпределени през годините“, каза Симов и предложи дори регионалните канали на БНТ да започнат да търсят пари за реклама от местния бизнес. 

И Йовков, и Симов изразиха позиция, че съкращенията в телевизията не са добро решение на намаляване на разходите. 

Сашо Йовков обаче предлага всяко предаване да мине на собствена стопанска сметка. Продуцентите да търсят допълнително финансиране и да се осигурят на екипа максимално добри условия.

„Това го имаше и при Хачо Бояджиев. Екипите, които докарат допълнително финансиране да остава като допълнителен стимул за продуцентите и екипа“, каза той.

Луксът „Стани богат“

Сред оздравителните мерки, които предлага Сашо Йовков, е да се преразгледат сключените финансови договори с настоящите външни продукции. Той прогнозира, че до края на 2019 г. дефицитът може да достигне 44 млн. лв.

Но според него дотогава има 6 месеца и „тези стряскащи цифри може да не се случат, ако новото ръководство има ясна план програма“. Част от плана му предвижда се поискат 11-те милиона лева, които правителството по закон трябва да отпусне за цифровото разпространение на БНТ – тук забавянията са от 2017 г. 

„С едни бързи разговори с институциите, тези 11 млн. ще бъдат извадени от разходите“, обясни той. 

Друг голям разход е предаването „Стани богат“, което на година струва на БНТ 3 млн. лв., каза Йовков. 

"Харесвам това предаване, отговаря на профила на БНТ. Бях изненадан, че лицензионната такста е 168 хил. лв. за сезон. За реализация се дават 1, 440 млн. лв. за сезон. А тази вътрешна реализация е дадена на външен екип и това натежава на бюджета на БНТ. В договра е записано, че БНТ дава и 200 хил. награден фонд. Можете да си представите колко тежи на БНТ тази продукция", обясни Йовков. 

А за тази една една продукция от БНТ са привлекли едва 440 хил. лв. в рамките на времето, в което се излъчва „Стани богат“.

Друго предаване, което се прави от същия външен продуцентски екип, е „Бързо, лесно вкусно“. Само за едно излъчване БНТ плаща 8500 лв., каза още той.

Йовков, който е дългогодишен спортен журналист в БНТ, защити спортната програма на телевизията и сключените договори за 33 млн. лв. в следващите четири години. 

„Купили сме спортни събития, които са задължителни за програмата в БНТ. Зимни и летни олимпийски игри. Предишното ръководство успя да смъкне цените – до 1,8 млн. евро при над 6 млн. евро първоначална оферта“, обясни той. И добави, че правата за световното първенстов по футбол струват също 8.2 млн. лв. 

Той беше категоричен, че ще е катастрофа, ако се закрият БНТ 2, БНТ 3 и БНТ Свят. Подобна позиция за защита на четирите канала на телевизията изрази и Явор Симов. 

Нови предавания – да се върне ТВ театърът

Сашо Йовков беше категоричен, че трябва да се запази облика на БНТ 3, където се предава само спорт. Той предложи дори създаване на нова самостоятелна дирекция „Спорт“. 
Освен това смята, че обществената телевизия трябва да има икономическо предаване за малкия и средния бизнес. Това няма да оскъпи бюджета, уточни той.

Държи и да има разследваща журналистика с цяло „звено“, която да е насочена не към дребнотомието, а да наблюдава усвоянето на европари, работата и дейността на политически и икономическите субекти в държавата.

„Много важно е да се направи проучване, за да разберем какъв е профилът на аудиторията на БНТ и тогава да планираме програмата и да създаваме нови предавания. Телевизията трябва да привлече младежката аудитория и това може да стане, когато и бъде предоставена територия сама да създава предавания. Те могат да са реализирани за новите платформи, на които присъства БНТ“, обясни своята програма Явор Симов. 

Според Никола Тодоров трябвало да се върне телевизионният театър в БНТ, а обществената телевизия да има цял втори филмов канал. 

"Когато един театър свали свое заглавие, да бъде снимано от БНТ и да се излъчва от обществената телевизия. Това е нещо, което трябва да се направи за културата. Защо една хубава българска постановка да не се субтитри и да не се продава навън", обясни Тодоров. 
 

Коментари

Кандидатурите са трагични.

Българи-йонаци.

Най

Следвайте ни

 
 

Още по темата

Още от категорията

Анкета

Адекватни ли са мерките на правителството и щаба за справяне с пандемията?