Малко вероятно е България отново да получи ресор "Цифрова икономика и цифрово общество" при съставянето на новата Европейска комисия. 

Това заяви в интервю БНР Юлияна Николова - директор на портал "Европа" и фондация "Център за модернизиране на политики", бивш директор на дирекция "Европейска интеграция и връзки с международните финансови институции" към Министерски съвет, секретар на Съвета по европейска интеграция към премиера и член на основния екип за преговори с Европейския съюз.

Коментара си тя направи в контекста на публикациите, в т.ч. в "Политико", според които страната ни ще иска ресор "Земеделие". Ден след излизането на материала премиерът Бойко Борисов категорично отрече. И попита за какво ни е притрябвал този ресор като там всичко било ясно, парите били предварително разпределени. След което обяви, че ще иска за Мария Габриел, която отдавна заявява, че ще номинира за нов мандат в ЕК, същия ресор "с разширения". 

"Малко вероятно е България да получи същия ресор. Няма практика комисари, които са повече от един мандат в Комисията, да заемат едни и същи ресори, най-вече защото принципът на ротация, който се използва в ЕК, е една от превенциите за корупция и за улегналост на дадена политическа позиция", заяви днес Николова.

А по повод изказването на Борисов цитира своя приятелка македонка, която й казала: "Малко е монетарно това ваше отношение към ЕС".

"В момента излизат много публикации, не само в "Политико", което, отварям скоба, не е особено добронамерено към Мария Габриел. Излизат публикации, от базирани в Брюксел медии, които разказват, че в момента кипи усилен труд и се предлагат на Урсула фон дер Лайен нова структура, нови идеи. После държавите, които излъчват комисарите, трябва да запълнят с компетентност тези нови сектори, нови сфери. В областта на земеделието се очакват също така големи предизвикателства и те не са по отношение на разпределение на парите, а по отношение на правене на политиката, по зеленото земеделие и т.н.", посочи още Николова, което идва да каже,л че ресор "Земеделие" не е така безмислен, за какъвто го смята премиерът.

Вероятно ще бъде утвърден многомилиарден фонд за стимулиране на големите европейски технологични гиганти, уточни тя. Така нареченият Европейски фонд за бъдещето ще финансира със 100 милиарда евро инвестициите на страните членки във водещите индустриални групи и компании, способни да конкурират, такива корпорации, като "Гугъл" и "Епъл", а също така "Алибаба". Което провокира въпроса - това ли е обяснението да държим толкова много на ресор цифровизация и киберсигурност.

"Ние можем да искаме всичко, каквото и да е... Хубава е позицията на президента Макрон, който чака до последния момент, за да предложи имена - за кои ресори той би могъл да посочи по-силни кандидати. Защото, цитирам, имената нямат значение, политическата принадлежност няма значение, от значение е компетентността на човека, който ще предложим. Защото комисарите се избират на базата на тяхната обща компетентност, казват договорите, на споделяне на европейската идея и пълната им независимост от правителствата, логистки групи и др.", посочи Николова.

На въпрос как стои настояването на България за цифровия ресор и киберсигусрността на фона на изтичането на данните на 5 милиона физически лица и фирми от Националната агенция за приходите, Николова посочи:

"Не сме само ние така. Унгарците са искали правосъдие. Въпросът не е какво ти искаш, въпросът е в кандидата. След интервюто с Урсула, тя ще прецени къде най-добре съответства той."

Най-вероятно ресорите ще бъдат съвършено други, посочи още.