Законът за съдебната власт не предвижда изписването на решения по дела и произнасянето по каквито и да било висящи дела да е основание за издаване на благоприятния за магистрата констативен административен акт на Съдийската колегия за прекратяване на магистратското правоотношение поради оставка.

Това пишат от Съюза на съдиите в България до колегията на ВСС, която първо на два пъти не се събра, а вчера се събра, но вместо да пусне в оставка Методи Лалов (който опитва да влезе в политиката чрез листата на ДБ), реши да го проверява.

"Ал. 2 на чл. 166 задължава магистрата да се произнесе по вече разпределените му дела и преписки, но не въздига непроизнасянето на магистрата в пречка за освобождаването му от дължност.

Такава е и досегашната практика на ВСС, който е освобождавал поради подаване на оставка и изтичане на срока на предизвестието дори съдии с десетки или дори стотици неизписани решения по дела", пишат съдиите до кадровиците.

Именно Методи Лалов преди 3 години изведе съдиите на протест срещу ВСС и оттогава рязко се превърна в "магнит" за всякакви проверки и дисциплинарки. Дори сега не може да подаде оставка от системата.

"Противопоставяме се на всякакви опити под каквито и да било предлози да бъде потъпквано правото на българския магистрат на оставка, признато му от Конституцията на страната.

Призоваваме ви да ревизирате незаконното си решение…“, пишат още от ССБ.

Ето и пълния текст на писмото на магистратите:

До Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет

Уважаеми членове на Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет,

Обръщаме се към Вас във връзка с взетите от Вас на вчерашното Ви заседание решения относно оставката на съдията Методи Орлинов Лалов от Софийския районен съд.

Както е широко известно, съдията Лалов, бивш председател на СРС, е афиширал политически амбиции за участие в избори и по тази причина е подал оставка като съдия, считано от 3 септември тази година.

На вчерашното си заседание СК, заседаваща редовно при кворум по ЗСВ, не е гласувала оставката на съдията Лалов, а вместо това е отложила гласуването. Мотивите за отлагане на решението за освобождаването на Лалов са два: Първият е, че оставката му не била разгледана от Комисията за атестирането и конкурсите (КАК), каквото било изискването на Закона за съдебната власт. Вторият – защото отказал да се произнесе по постъпило в срока на предизвестието му искане за промяна на мярката за неотклонение „задържане под стража“ на непълнолетен подсъдим по дело, което му е било разпределено в края на юни.

И двата мотива са незаконни. Съдията Лалов е упражнил своето конституционно право на оставка, като срокът на предизвестието му е изтекъл.

Конституционният съд (решение № 1 от 31.01.2017 г. по конст.д. № 6/2016 г., докл. Стефка Стоева) е категоричен, че "Подаването на оставка е конституционно установено субективно преобразуващо право на съдия, прокурор или следовател с едностранно изрично волеизявление да прекрати правоотношението си, като упражняването му зависи единствено от неговата свободна воля и не е необходимо да се мотивира. .... Оставката е едностранно волеизявление, чиито мотиви са без значение и затова не са задължителен елемент, отправена е до съответния адресат и трябва да бъде приета, като същественото е проявеното по своя воля ясно желание на подалия оставка. Тя е механизъм за доброволно прекратяване на правоотношението по различни причини – здравословни, семейни, неудовлетвореност от работата, невъзможност да я изпълнява и др. При подаването на оставка се запазва моралното и професионално достойнство на напускащия, а в определени случаи едновременно с това се подобрява и функционирането на съответния орган на съдебната власт. Основният закон не предвижда каквото и да е временно или постоянно, частично или пълно ограничаване на правото на подаване на оставка и не го поставя в зависимост от никакви условия или от упражняване на други правомощия от Висшия съдебен съвет, извън правомощието да приеме оставката."

Единственото предвидено в ЗСВ отраничение на правото на оставка - висящ дисциплинарно производство - е обявено за противоконституционно от КС като накърняващо правото на оставка на магистрата.

ЗСВ не предвижда изписването на решения по дела и произнасянето по каквито и да било висящи дела като основание за издаване на благоприятния за магистрата констативен административен акт на СК за прекратяване на магистратското правоотношение поради оставка. Ал. 2 на чл. 166 задължава магистрата да се произнесе по вече разпределените му дела и преписки, но не въздига непроизнасянето на магистрата в пречка за освобождаването му от дължност.

Такава е и досегашната практика на ВСС, който е освобождавал поради подаване на оставка и изтичане на срока на предизвестието дори съдии с десетки или дори стотици неизписани решения по дела.

Противопоставяме се на всякакви опити под каквито и да било предлози да бъде потъпквано правото на българския магистрат на оставка, признато му от Конституцията на страната.

Призоваваме Ви да ревизирате незаконното си решение.

С уважение: Управителен съвет на Съюза на съдиите в България гр.

София, 10.09.2019 г.