Американският президент Доналд Тръмп каза, че Иран "се отдръпва" от евентуален конфликт със САЩ. Но и самият Тръмп имаше също толкова силно желание да не влиза в конфронтация, пише в анализ Асошиейтед прес.
С отказа си да предприеме военни действия в отговор на иранските ракетни удари срещу бази в Ирак с американски войници Тръмп отдалечи страната от ръба на война, която би дестабилизирала Близкия изток. Това е в унисон с по-общия модел на неговата външна политика: да говори твърдо, но да не влиза във въоръжени конфликти.

Този подход, примесен с малко късмет и желанието на самия Иран да избегне открит конфликт, може да позволи на Тръмп да постигне през изборната година две цели - да покаже сила и едновременно с това да успокои онези, които са го подкрепили заради обещанието му да изтегли Съединените щати от "безкрайните войни" в Близкия изток.

"Тази реч очевидно беше предназначена да се избегне необходимостта от предприемането по-нататъшни военни действия или от открита война, каквото мисля, че нито президентът, нито Иран иска", каза американският адмирал от резерва Джеймс Ставридис, бивш върховен командващ силите на НАТО в Европа. "(Тръмп) има много тясно поле (за маневриране) в случая. Той иска да изглежда твърд и като истински президент, но по време на предизборната кампания обещаваше да ни измъкне от тези войни."

Тръмп започна подготовката за смяна на курса, докато десетки хиляди иранци скърбяха за смъртта на ген. Касем Солеймани при удар, нанесен от американски дрон, а Техеран говореше за отмъщение. Когато ирански ракети прелетяха над Ирак и се стовариха в две бази с американски войници във вторник през нощта, американският президент и неговият екип изчакаха преди да решат какъв да бъде техният отговор.


След като настъпи утрото и стана ясно, че няма американски жертви, Тръмп застана на трибуната в Белия дом, за да определи атаката като победа за САЩ. Той каза, че следващият ход на Вашингтон ще бъдат санкции, а не ракети.

"Нашите велики американски въоръжени сили са готови за всичко. Иран изглежда се отдръпва, което е добро нещо за всички засегнати страни и много добро нещо за света", каза Тръмп от Белия дом.

Триумфът, който Тръмп сам си приписа, обаче може да бъде мимолетен, особено в един толкова променлив регион като Близкия изток. Няма гаранция, че отмъщението на Иран ще приключи с ракетите от вторник, и бъдещите му операции може да включват тайни акции на милиции или кибервойна, за които САЩ по-трудно биха могли да обвинят директно Техеран.

Когато иранската криза започна да се задълбочава миналия месец, залозите очевидно бяха по-високи, отколкото при някои други заплетени ситуации за Тръмп на международната сцена.
Иран отдавна се очертава като нарастваща заплаха, а напрежението ескалира, след като Тръмп изтегли САЩ от ядрената сделка, договорена по времето на Обама. Иран се разгневи, когато Тръмп наложи редица парализиращи санкции в кампания на "максимален натиск", целяща да не позволи на Техеран да произведе ядрено оръжие.
Когато подкрепяни от Иран милиции нанесоха удар, при който бе убит един американец, нает от Пентагона, и нападнаха посолството на САЩ в Багдад, Тръмп можеше да отговори по редица възможни начини. За изненада на своя екип по националната сигурност Тръмп избра най-драматичния вариант: удар, при който бе убит Солеймани.
Не бе ясно до какви последици ще доведе американската атака. Как ще отвърне Иран? Дали ще избере за мишена други страни или ще принуди САЩ да ударят отново?

Други американски президенти са имали възможности да елиминират Солеймани, но са отхвърляли това решение, защото са се опасявали да не разпалят война.
Тръмп, който обикновено никак не е склонен да рискува да превърне противопоставянето в истински военни действия, обаче се измъкна от среща с предизборния си щаб в своя курорт Мар а Лаго, за да одобри смъртоносния удар.
Иран отвърна с ракетни удари през нощта на вторник срещу сряда, но те не отнеха ничий живот. Отговорът позволи на Техеран да успокои иранските хардлайнери, без да провокира допълнително Тръмп за тежки ответни действия.
Впоследствие Тръмп призова НАТО да се намеси и да направи повече в Близкия изток, въпреки че не стана веднага ясно дали това е било необичайно за него признанаване на важното значение на отдавнашния военен съюз или поредният му призив пактът да харчи повече средства.
Тръмп отдавна е превърнал опозицията си срещу войната в част от своята политическа идентичност. Въпреки че за кратък период подкрепяше войната в Ирак през 2003 г., той след това стана неин яростен противник, обявявайки я за пропиляване на живота на американци и на ресурси.
Външнополитическите му обещания по време на предизборната кампания бяха непоследователни. Той се зарече да изтегли САЩ от Близкия изток, но в същото време обеща да "бомбардира до дупка" "Ислямска държава" (ИД).
Откакто встъпи в длъжност, американският президент нанесе ограничени ракетни удари по Сирия, разреши убийството там на лидера на ИД Абу Бакр ал Багдади, но в същото време изтегли голяма част от американските военни от тази страна. Убийството на Багдади стана главна тема в предизборните клипове на Тръмп.
А в случая със Северна Корея, където ситуацията може би е най-сходна с тази с Иран, Тръмп първо изпрати войнствено предупреждение, че САЩ ще засипят с "огън и жупел" Пхенян. След това той понижи напрежението и се опита да избегне военен конфликт.

"Тръмп рискува много политически капитал с разполагането на десетки хиляди войници в Близкия изток. Това, което се понрави у него на мнозина избиратели, беше най-вече слагането на край на безконечните войни, а този епизод с Иран излага това на риск", каза републиканският стратег Алекс Конант. "Ако Тръмп обаче съумее да показва сила, без да се изправя пред реални последици, това е чиста победа за него. Ако той може да убие терорист и да не получи ответен удар в реалния свят, това просто е политически успех за него", заяви Конант.

БТА