След няколкомесечни спорове, преправяния и последващи поправки на преправянията - депутатите най-накрая окончателно приеха нов Закон за административното регулиране на икономическите дейности, свързани с нефт и продукти от нефтен произход.

Зад това дълго и сложно наименование всъщност се крие т.нар. Закон за горивата.

Гласуването мина, докато под прозорците на Народното събрание, малките търговци на горива провеждаха протест в подкрепа на новите предложения. Според тях текстовете, които сега се приеха, позволяват максимално добри условия за правене на бизнес и не фавозириват големите компании.

Спорните поправки, които първоначалните текстове на закона предвиждаха, изкараха на улицата т.нар. дребни търговци на горива, които твърдяха, че той е лобистки, обслужва едрия бизнес в сектора и цели да убие конкуренцията.

В тях беше записано, че търговците на едро трябваше да имат поне 1 млн. лв. уставен капитал и да депозират по 500 хил. лв. в банкова сметка към Министерството на икономиката. Освен това се предвиждаха прекомерни изисквания за вместимости, както и забрана на строителните и земеделски машини да зареждат горива на място, а трябваше да ходят всеки ден до бензиностанция.

В началото на март обаче Комисията за защита на конкуренцията излезе с констатация, според която тогавашният вариант на Закона създава предпоставки за изкривяване на конкурентната среда на пазара. Мнението на антимонополния орган залегна в проект за закон за изменение и допълнение на Закона за административното регулиране на икономическите дейности, свързани с нефт и продукти от нефтен произход, публикуван на страницата за обществени консултации на 26 август. Датата на приключване на консултациите беше 26 септември.

През ноември месец на 2019 г. пък този проект беше одобрен от Министерски съвет и той потегли към ресорните комисии на Народното събрание. От там нещата се случиха скоротечно - първото четене мина миналата седмица, второто - вчера, а днес вече законът е приет. 

Накратно - новите текстове показват сериозни поправки на старите, като повечето от исканията на търговците ще бъдат изпълнени. Така например изискването за уставен капитал от 1 млн. лв. отпада, като вместо това минималния капитал ще се определя от размера на бизнеса и миналогодишните му обороти. Така всяка фирма, която през предходната календарна година е имала нетни приходи от продажби до 5 млн. лв. ще трябва да осигури 200 000 лв. Ако приходите са били от 5 до 20 млн. лв. - 500 000 лв. и 1 млн. лв., ако дружеството е имало приход от над 20 млн. лв. 

Между двете четения в ресорната комисия спорове възникнаха между търговците на пропан-бутан. Старият закон, който беше обнародван в Държавен вестник, предвиждаше търговците да притежават поне 10 000 бутилки. След протести обаче депутатите приеха, че те ще паднат на 1000. 

От голямата браншова организация - Асоциация на производителите и разпространителите на бутилиран пропан-бутан обаче бяха против, защото повечето от тях са инвестирали огромни суми, за да влязат в крак с новите текстове. 

БСП предложи броят на тези складови наличности да зависи от годишните обороти, но предложението не беше прието от мнозинстовото. Ситуацията се повтори и в зала днес. 

Друг интересен спорен момент, който отново беше пренебрегнат от управляващите беше този за бъдещето на новосформираният Консултативен съвет по горивата. Неговото създаване беше наложено от решението на КЗК. Той обаче е доминиран от големите търговци на горива и не включва малките. Валери Симеонов - зам.-председател на НС и лидер на НФСБ предложи промяна на този режим. 

"Нека си говорим направо - българската Петролна и газова асоциация е доминирана от една компания - "Лукойл", която с години не плаща никакви данъци на страната. И сега искаме те да са само в този съвет. Това трябва да се промени". 

Той обаче беше контриран от председателя на енергийната комисия Валентин Николов, който заяви, че този съвет е без особено значение, няма законодателна инициатива и е просто съвещателен. Така че - това не било нужно.

Историята на Закона

Иначе историята на закона продължава вече втора година. Той беше внесен през 2018 година от депутата от "Обединени патриоти" Емил Димитров - Ревизоро и беше подкрепен от всички партии. Въпреки че мотивите му бяха, че така държавата се бори със сивия сектор при горивата, според повечето експерти той е "лобистки" и обслужва големите компании в Българската петролна и газова асоциация.

Новите правила трябваше да влязат в сила на 28 януари 2019 година, но заради последвалите протести някои от правилата бяха облекчени, а правителството реши да го отложи за първи юли. Междувременно обаче след провеждане на допълнителни консултации, икономическото министерство излезе с новите предложения, публикувани на портала за обществено обсъждане.