Отзоваване на съдия от Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ) може да правят само и единствено съдиите от този съд. Това каза министърът на правосъдието Данаил Кирилов пред журналисти във връзка с информация за съдия от Европейския съд за правата на човека, уличен в конфликт на интереси, посочва агенция „Фокус“.

Агенцията цитира министъра, който днес казва на зададен въпрос - че прекратяването на правомощията би следвало да се осъществи само и единствено от съдиите от Европейския съд по правата на човека с особено, квалифицирано мнозинство - две трети от целия състав.

За какво става въпрос?

В напълно независимите издания "Правен свят" (откъдето междувпрочем идва новият шеф на пресцентъра на главния прокурор Гешев), "24 часа" и "Труд" протича едновременна кампания, в която се разказва как има онлайн петиция (9500 души от цяла Европа) с искане за отзоваване на съдии от Европейския съд за правата на човека с установен конфликт на интереси. Всъщност се атакуват сегашният български съдия Йонко Грозев и предишната - Здравка Калайджиева - открити критици на Иван Гешев и състоянието на прокуратурата. Калайджиева дори публично му поиска извинение за изказването, че е "наглост" адвокати да предлагат реформи в прокуратурата, като тя поддържа идеята за независим прокурор, който да може да разследва главния.

Според групата от независими медии, които се преписват и цитират една друга, представители на френската неправителствена организация Европейски център за право и правосъдие са разкрили "тежки зависимости на част от съдиите в Съда в Страсбург с неправителствени организации, свързани или гравитиращи около американския мизантроп Джордж Сорос, като Фондация "Отворено общество" и различни клонове на Хелзинкския комитет.

Така те установили, че най-малко 22-ма от 100 съдии, които са работили в периода 2009-2019 г. в ЕСПЧ, са били бивши служители на мрежа от НПО-та, финансирани от фондации на Сорос и в същото време 18 от тези магистрати, сред които и двамата български представители са разглеждали и са били част от съдебните състави по дела, инициирани или по които страна са били клонове на Хелзинкския комитет, "Отворено общество" и други НПО-та.

"24 часа" дори цитира "Труд", където били припомнени "факти, според които цялата процедура по избирането и изпращането на Йонко Грозев, проведена в края на 2014 г. и началото на 2015 г., е била предопределена и е била осъществена в конфликт на интереси. Тогавашният български съдия в Страсбург Здравка Калайджиева е подала оставка преждевременно, за да освободи място за Йонко Грозев, който е бил негласният фаворит на тогавашния министър на правосъдието Христо Иванов, който при определянето на Националната комисия по избор на български съдия в ЕСПЧ, включил в състава ѝ и Красимир Кънев, председател на Българския хелзинкски комитет. Въпреки че Красимир Кънев и Йонко Грозев са съоснователи на финансираното от фондация "Отворено общество" НПО през 1993 г."

Така днес, след подаден журналистически въпрос Кирилов на практика валидира "радзкритията" им:

„Аз лично като бивш член на Правната комисия на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа съм участвал в няколко процедури, с които е попълван съставът на Съда по правата на човека. В комисиите там има също задълбочен дебат на качествата на кандидатурите. Не съм участвал навремето в тази процедура, която е касаела сегашния съдия, а преди това адвокат по правата на човека г-н Йонко Грозев.“

"Фокус" цитира и въпрос към министъра: може ли да се помисли за промяна за номинацията и избора на членовете в ЕСПЧ, на който той заявил, че тази процедура е добре развита.

"По-скоро трябва да я прилагаме стриктно. Не искам да коментирам осъществената процедура през 2015 г., но виждате, че сега стигаме до коментар по отношение на този резултат. Аз разчитам всички подкрепени от България представители в международни институции да бъдат обективни и безпристрастни. Освен в правосъдието, което осъществяват, когато се върнат в България да не дават интервюта в едни или други медии с мнения, които пряко касаят дела, в които те са участвали", посочи още министърът.

А "24 часа" изрично цитира министъра, който казва:

"Мен лично ме смущава, че по някои от делата, които са особено съществени за страната, имам предвид делото "Колеви срещу България", имаме участие и то в качеството на адвокати на такива кандидати."

Именно решението по това дело от времето на Никола Филчев най-често бива цитирано от западните институции и от критиците на прокуратурата у нас като вопиющо изискване за реформи на прокуратурата, останало, уви - безответно от българските власти.