В рамките на седмица повечето страни по света минаха през фазата "Коронавирусът не е голям проблем", но после наложиха извънредно положение.

А сега всички си задаваме един въпрос - кой подход да изберем, така че едновременно да ограничим броя на загиналите и да не предизвикаме дълбока икономическа рецесия?

I. Вариант: нищо

Това бе първоначалният подход на Обединеното кралство и на САЩ, но след като се опариха, решиха да сменят стратегията. Нека видим по какъв начин игнорирането на заразата щеше да се отрази върху Щатите. При него всички щяхме да се заразим, здравната ни система да бъде претоварена, а смъртността да "избухне" като доведе до 10 милиона жертви (сините стълбчета в графиката долу).

Графика Epidemic Calculator

Много ли ви се струват?

Ако 75 процента от американците се заразят, тогава вероятно 4 процента ще умрат, защото здравната система няма да издържи. Доказано е, че при липса на лекарски грижи, починалите от COVID-19 са около 4 процента, което се равнява на броя на тежко инфектираните. За САЩ това ще са 10 милиона души - около 25 пъти повече отколкото са загиналите през Втората световна война.

Ако 25 процента се заразят, а смъртността е 0,6 на сто (защото здравната система няма да бъде чак толкова изтощена), тогава ще умрат 500 хиляди души.

Това са двете възможни граници при игнориране на заразата. Проблемът е, че САЩ не разполагат с достатъчно маски и всякакъв вид апаратура, за да се справят при пик на заразените.

Затова толкова много хора починаха в Хубей, а сега и в Италия и Иран. Смъртността в Хубей можеше да бъде много по-висока, ако не бяха построени две болници от нищото. Италия и Иран не могат да постигнат това, както и повечето страни по света.

Но проблемите не свършват дотук.

Допълнителни щети

Горните числа показват само хората, починали от коронавирус. Но какво ще стане с боледуващите въобще, ако здравната система се срине?

Годишно в интензивните отделения в САЩ има 4 милиона хоспитализации, като 500 хиляди от тях завършват с фатален край (13 процента).

Ако за тези болни няма легла, вероятният брой на починалите ще е приблизително 80 на сто. Дори и да са 50 процента, тук говорим за 2 милиона смъртни случая годишно – с 1,5 милиона повече отколкото при нормални обстоятелства.

Данните при останалите страни не се различават особено.

II. Вариант: смекчаване

Философията на смекчаването гласи: "В момента е невъзможно да се предотврати заразяването с коронавируса, така че нека се разрази, пък ние ще се опитаме да го потиснем по време на пиковете му". Това ще е минимално "изглаждане на кривата".

Там е работата обаче, че леглата отново няма да стигнат, а по този начин единствено във времето ще се удължи агонията на здравната система.

Графика Imperial College

На горната графика са изобразени размерите на различните пикове, според това какви мерки би могла да предприеме Великобритания.

Черната крива показва какво би се случило, ако правителство не направи нищо.

Синята – ако бъде наложена домашна карантина на гражданите, изолират се заразените и се приложи социално дистанциране. Тя е по-продължителна като време от черната.

Червената линия показва капацитетът на леглата в спешните отделения - вижда се, че той не достига дори при най-твърдите мерки.

Първоначалната стратегия на правителството на Борис Джонсън бе да разчита на т.нар. стаден имунитет - по-младите и здрави британци да изкарат вируса на крак и колективно да защитят по-уязвимите групи като възрастните и хората с респираторни заболявания.

Този подход не само не взима предвид тежестта, на която ще бъде подложена здравната система. Съществува друг огромен проблем – има данни, че COVID-19 мутира, което означава, че след време дори преболедувалите го, могат да се заразят повторно.

Така оставаме с последния вариант.

III. Вариант: потискане

Тук целта не е просто малко да се „изглади кривата“. Ето как протича стратегията по потискане.

Твърди мерки за социално дистанциране. Веднага. След това постепенно либерализиране, докато хората се връщат към нормалния си ритъм на живот.

Така ще се прекъсне експоненциалният ръст на заразяване. Известно време ще има висок брой на новорегистрирани (тоест новооткрити), но истинската им бройка чувствително ще намалее. Твърде продължителна карантина ще унищожи икономиката и без допълнителни мерки единствено ще отложи епидемията. Затова по време на извънредното положение трябва да се предприемат активни действия в няколко направления.

  • Да се последва примерът на страните от Югоизточна Азия, които успешно успяха да проследят огромна част от контактните лица на заразените и започнаха да тестват всеки наред. Това е историята на успеха на Южна Корея, която само допреди седмици бе втората най-засегната страна след Китай;
  • Да се осигурят необходимите маски, апарати, легла - въобще условия, за приемането на заразените. За това не са необходими години, а седмици. На места, например, се използват 3D принтери, за да се произвеждат части за респиратори. Скъпоценното време може да бъде използвано и за мобилизирането на повече здравни служители и доброволци;
  • Да се осигурят маски за хората. Масовото използване на маски ще ограничи възможността за разпространение на заразата, ако носителите им са инфектирани;
  • Да се потърси лек. Засега има няколко медикамента, за които се смята, че оказват положителен ефект. Колко глупаво ще изглеждаме, ако допуснем милиони да загинат, а открием лекарство през следващите няколко месеца.

Всички изброени фактори могат да спасят живота на милиони. Това трябва да ни е достатъчно. Разбира се, забавянето на заразата печели време – най-ценният ресурс, за да можем да изградим план, чрез който да ограничим до минимум последиците.

Чук

Агресивният подход ("чукът") срещу заразата не бива да се използва месеци наред. А само седмици.

Снимка Томас Пуейо

Тази графика показва как в рамките на две седмици след като Хубей е поставен под карантина (23 януари) ситуацията започна да се нормализира. Пет седмици по-късно – всичко е под контрол. Резкият скок около 14 февруари се дължи на промяна при диагностицирането - не е реален ръст на заразените.

През миналата седмица няколко дни подред имаше 0 нови инфектирани в Ухан.

В Испания и Франция също бяха наложени твърди мерки, но важни тук са детайлите.

Китай разрешаваше по един член на домакинство да напуска дома веднъж на 3 дни, за да купи храна. Европа не може да си позволи толкова драстични мерки и милиони европейци продължават да се разхождат по улиците без маски.

Същевременно, това не може да бъде оправдание за западните правителства. Южна Корея успя да "изглади кривата" и без да налага домашна карантина. Това стана с агресивни тестове и следене на контактните лица, но и с бързи, организирани действия още в началото на заразата.

Южна Корея дори не бе принудена да наложи карантина.

Същевременно страни като Италия, Испания и Франция подходиха мудно и затова трябваше да използват най-крайната мярка – да извадят "чука" срещу заразата.

Той е големият изравнител.

След няколко седмици на агресивни мерки идва време за по-продължителната фаза – за "танца".

Танц

Периодът от "чука" до евентуалната ваксина наричам "танц".

Защо? Защото в зависимост от развитието на вируса мерките трябва да се изменят.

Кое ги определя? Степента на разпространение.

При неподготвена страна заразените инфектират средно между двама или трима души. Ако степента е над 1, тогава наблюдаваме експоненциален ръст и епидемия. Ако е под 1, вирусът замира. Целта на "чука" е да свали почти до нулата степента на разпространение по възможно най-бърз начин. Изчислено е, че в Ухан първоначално е била 3,9, а след поставянето под карантина е паднала до 0,32.

При "танца" не е нужна чак толкова ниска степен на разпространение – все пак при твърде дълга изолация щетите върху икономиката, а оттам и върху хората, може да са пагубни. Целта е тя да се задържи около 1. Тук, вече просто следваме модела на Южна Корея – тестване, следене на контактните лица, обучение на хората да разпознават заразата у себе си и у другите и ефективна изолация (още при първите симптоми).

Ако гореизброените мерки не сработят и степента на разпространение надвиши 1, тогава трябва отново да се предприемат по-твърди действия – затваряне на училища и университети, забрана за провеждането на събития с повече от определен брой присъстващи и др.

Политиците трябва да формализират процеса: това е игра на числа, в която трябва максимално бързо да се установи къде сме по степен на разпространение на вируса и сред това да съобразим въздействието на всяка мярка за намаляването ѝ според социалната и икономическата ѝ цена.

----

Анализът на Томас Пуейо е публикуван в Medium.com, откъдето го препечатваме. Преводът е на Клуб Z.