Пандемията е тест. Това е тест за медицинския капацитет и политическата воля. Това е тест за издръжливостта и търпението на вярващите - тест за религиозна вяра. Това също е изпитание на различен вид вяра - в силата на идеите, които хората избират, за да им помогнат да формират морални ценности и да ръководят личното и социалното си поведение.

Епидемията принуждава всички да се изправят пред важни въпроси за човешкото съществуване. Тези въпроси не са нови, всъщност някои от най-великите философи са представяли най-различни отговори.

Кое е правилно и погрешно? Какво могат да очакват индивидите от обществото и какво може да очаква обществото от тях? Трябва ли другите да правят жертви за мен и обратното? Справедливо ли е да се поставят икономически ограничения в борбата със смъртоносна болест?

Някои философии са масово възприети в нашето съвремие. Те не се подреждат спретнато в партийните лагери и хората често симпатизират на повече от една. Ето някои от водещите системи от идеи, които поддържат конкуриращите се схващания за това кое е правилно и грешно. Всяка е подложена на тест. След като и вие сте поставени на тест, коя ще изберете?

Ролзианците

Много западняци са ролзианци без да знаят това. Преди петдесет години харвардският философ Джон Ролс се опитва да разбере как хората биха могли да конструират обществото си, ако изборът трябва да бъде направен зад това, което той нарича "воал на невежеството" по отношение на това дали да бъдат богати, бедни или някъде по средата. Ролс предполага, че ако бъдат изправени пред риска да бъдат сред бедните, хората няма да изискват абсолютно равенство, но ще осигурят основните потребности и възможности за тези в най-лошо положение.

Книгата на Ролс от 1971 г. „Теория на справедливостта“ се счита за най-влиятелната морална апология за съвременните лявоцентристки икономики. Ролс не е бил религиозен, но неговата философия наподобява златното правило от Стария завет. Някои религиозни лидери отговориха на ужасните дилеми, представени от коронавируса, точно както би направил Роулс - като приеха лечението на най-уязвимите като критерий за социални действия

"Надявам се, че поуките, които извличаме от опита на страната ни с COVID-19, не са обвързани с храната или избягването на разпространението на микроби", пише за "Ню Йорк Таймс" Ръсел Мур - председател на Комисията по етика и религиозна свобода на Южната баптистка конвенция, "а за това как да се отнасяме към най-уязвимите сред нас. Пандемията не е време да отвърнем погледа си от сакралността на човешкия живот".

Ролзианската идея ръководи подхода към пандемията, избрана от властите в западния свят. Обществата се мобилизират и правителствата възлагат още тежки ограничения с цел намаляване на смъртните случаи. Ако човек не желае да бъде изоставен, правителствата нямат право да се отказват от него - те трябва да направят всичко възможно, за да защитят всички, особено най-уязвимите.

Утилитаристите

При утилитаризма, свързван най-много с британския философ от XIX век Джон Стюарт Мил, управляващите трябва да се ръководят от стремежа към пълното щастие или "полезността" на всички хора и трябва да се стремят да осигурят "най-голямото благо за най-голям брой хора". Утилитарното мислене открива нова възможност - в ситуации като пандемия някои хора справедливо могат да бъдат жертвани за доброто на всички. 

В края на март британският Sunday Times съобщи, че Доминик Къмингс, главният съветник на премиера Борис Джонсън, е подкрепил установяването на общонационален "стаден имунитет, да се защити икономиката и ако това означава, че някои пенсионери ще умрат, тогава много жалко".

Къмингс категорично отхвърли обвиненията и отказа да бъде обвързан с подобни крайни утилитарни идеи. При утилитарните сметки не става въпрос за балансиране на парите и живота. Ако рецесията доведе до по-кратки животи и повече мъка по света, тогава е възможно при по-ограничени опити да се спасяват човешките живот да се предизвика по-голямо щастие.

Правителствата влагат условна цена на човешкия живот, когато определят политиките. Трябва ли за всеки пациент да бъде полагана максимална грижа, ако този план на действие причини по-големи страдания в дългосрочен план? Или както каза президентът Доналд Тръмп:

"Не бива лекарството да бъде по-лошо от проблема".

Интуитивно е да се гледа на морални проблеми през утилитарен обектив. Но те често стават неприятни за хората, ако влизат в конфликт със "златното правило". Ако ограниченията обаче продължат месеци наред, вероятно утилитарните идеи отново ще се освежат.

Либертарианците

Либертарианството заема почетно място в американската мисъл. Корените му се връщат поне до философа на Просвещението Джон Лок и бащите-основатели, а в модерното си въплъщение черпи вдъхновение от писателката Айн Ранд. За нея човекът има право „да живее за себе си“ и щастието на индивида "не може да бъде предписано от друг човек или от някакъв брой други мъже". Най-известният либертариански мисловен експеримент е проведен от друг философ от Харвард, Робърт Нозик, който оспорва идеите на Ролс. 

Той си представя каква политическа държава ще бъде изградена и колко лична свобода гражданите ще предадат, ако всички бъдат пуснати в утопичен свят без социални структури. Романистът Уилям Голдинг дава свой отговор в романа „Повелителят на мухите“, който не е особено оптимистичен.

За да се избегне насилието, което търпят учениците от романа на Голдинг, Нозик твърди в „Анархия, държава и утопия“, че хората ще създадат много ограничена държава, посветена на самоотбраната и защитата на правата на личността - но нищо повече от това. 

Реакцията на Запада срещу коронавируса значително разширява държавните правомощия и ограничава правата на лицата без кой знае какъв дебат и засега населението е дало съгласието си за лишения, които Ранд и Нозик твърдят, че никога не бива да се приемат. 

Има възражения срещу блокирането, които се облягат на либертарианската основа. Паникьосването и масовото закупуването на медицинско оборудване също показва, че много хора следват идеята на Ранд за самоопределяне и се поставят на първо място. Такива идеи могат да станат по-привлекателни след още няколко седмици самоизолация. Социалните медии са пълни с изображения от големи публични събития въпреки забраните.

"Ако получа корона, ще получа корона", каза 22-годишен младеж след купон във Флорида. "В края на краищата няма да позволя на това да ме спре да купонясвам", допълва той във видео, което избухна в социалните мрежи. 

Губернаторът на Оклахома дори изпита нуждата да изпрати съобщение в Туитър, че се намира в пълен ресторант. Либертарианците не се срещат само от политическата десница. Когато кризата започна да се разгръща, Американският съюз за граждански свободи направи изявление, като прие, че гражданските свободи трябва „понякога“ да отстъпят, когато става въпрос за борба с заразно заболяване - но "само по научно обосновани причини". В него се казва:

"Доказателствата сочат, че забраните за пътуване и карантините не са решението". 

При тези условия индивидуалният избор придобива морално значение. Как например обществото в крайна сметка ще оцени поведението на сенатора от Кентъки Ранд Пол - най-известният либертарианец в САЩ. Той продължи да се социализира в продължение на седмица, след като му беше казано, че е имал контакт с някой, който е дал положителен тест за коронавирус.

Не бива да се забравя, че много от колегите му в Сената са доста възрастни. В края на март, след тренировка във фитнес залата на Сената, той бе уведомен, че е заразен с COVID-19.

Комунитаристите

Друг подход се основава на идеята, че всеки получава своята идентичност от по-широката общност. Индивидуалните права имат значение, но не повече от нормите на общността. Това възприятие ни връща при древните гърци, но в съвремието комунитаризмът е най-широко свързван със социолога Амитай Етциони и философа Майкъл Сандел. 

„Либерализмът и пределите на справедливостта“ на Сандел е друг отговор на Ролс, в който се твърди, че справедливостта не може да бъде определена във вакуум или зад "воала на невежеството", а трябва да се корени в обществото. Той излага теория за справедливостта, основана на общото благо.

В интервю пред Томас Фридман от "Ню Йорк Таймс" Сандел каза: 

"Общото благо е за това как живеем заедно в общността. Става въпрос за етичните идеали, към които се стремим заедно, ползите и тежестите, които споделяме, жертвите, които правим един за друг. Става дума за уроците, които научаваме един от друг за това как да водим добър и достоен живот".

Вирусът лишава всички от чувството за общност. И комунитарните идеи стават все по-популярни. В цяла Европа хората, които са затворени по домовете си, се организират, отиват до прозорците и балконите си и аплодират здравните служители.

Същевременно, когато ултра консервативният губернатор на Тексас Дан Патрик спомена по "Фокс нюз", че останалата част от страната не трябва да се жертва заради възрастните хора, той не направи утилитарен аргумент, а комунитарен. 

"Никой не се обърна и не ме пита: "Като възрастен гражданин, готов ли сте да рискувате в замяна на това да запазите Америка за вашите деца и внуци?"

Патрик, който е на 63 години, каза на водещия Тъкър Карлсън. 

"И ако това е размяната, тогава съм твърдо "за".

Тук става въпрос за патриотичния дълг на по-възрастните да не влошават живота за идните поколения. Тази комунитарна етика винаги е била популярна в САЩ.

Китай практикува друг вид комунитаризъм, след като коронавирусът се появи за първи път в Ухан през януари. На хората от града беше казано да се заключат и да стоят принудително по домовете си за доброто на общността, държавата и партията. Си Цзинпин реабилитира конфуцианската мисъл, която оправдава подчинението на йерархична и авторитарна, но доброжелателна държава. 

Идеята за социална солидарност е силна, което е видно от скоростта, с която Китай и други азиатски държави се справиха с проблема.

"Всички сме ролзианци сега"

Засега подходът, който се възприема из целия Запад, е ролзианският. Политиците работят въз основа на презумпцията, че имат задължение да защитават всички, както самите те биха искали да бъдат защитени. Хората пък прилагат златното правило, тъй като решават, че трябва да се самоизолират в името на другите. Сега всички сме ролзианци.

Но докога ще останем такива? Всички останали теории за справедливостта имат своите критики и могат в даден момент да изпитат тежестта на златното правило. 

Подозирам обаче, че Ролс и златното правило ще спечелят. Отчасти това е така, защото религията - дори и да е в упадък на Запад - е заровена дълбоко в нашето съзнание. И тъй като епидемията се задълбочава и все повече свива обръча от заболелите около нас, може да проверим дали идеята да обичаш ближния си както себе си, няма да стане далеч по-силна.

Анализът на Джон Отърс е публикуван в "Блумбърг". Преводът е на Клуб 'Z'.