Награда от 50 паунда на година до края на живота му се предлага на всеки, който се съгласи да живее седем години под земята, без да вижда човешко лице...

В края на 18-и век обикновеният селянин Джон Уорлоу е затворен в подземието на скучаещия аристократ самотник Хърбърт Поуис. Участието му в експеримента за целите на науката е напълно доброволно.

Уорлоу разполага с всичко необходимо, но в условията на социална изолация се оказва трудно да оцелееш. Дори да си добре нахранен и да имаш достъп до цялото културно наследство на човечеството, цената на самотата е непоносимо висока. А когато се намесват мъжкото его и първичните страсти, животът и на затворника, и на похитителя ще бъде необратимо разрушен.

Книгата на Аликс Нейтън се движи по границата между саркастичното и трагичното, не се свени да се разрови и в низините на оскотяването. Читателят непрекъснато ще се чуди дали да прихне, да се разплаче, или да запищи от ужас. Изключително четиво за почитателите на английския мрачен хумор и чудесно предупреждение насред сполетялата ни пандемия.

Клуб Z публикува откъс от "Експериментът Уорлоу" на  Аликс Нейтън (изд. "Прозорец")

Надолу, надолу. Той подушва мръсния въздух, слуша мъжа. Поуис.
    - Осигурявам много гориво и подпалки, Уорлоу. Ще имаш четири кошници дърва на ден и кофа морски въглища. Те ще бъдат сваляни сутрин. В онзи шкаф там има кутийка с прахан, маслени лампи, кутии със свещи. Бурканът на маслената лампа ще бъде пълнен всяка седмица. Изпрати бележка, ако имаш нужда от още. Опитал съм всичко сам и работи идеално. Самюъл, запали огъня на Уорлоу.
    - Сам си паля огъня!
    - Да, разбира се. Но нека стоплим мястото, докато те развеждам.
    Бяла покривка. Лъжица, вилица. Сребърни. Винена чаша! Краката на столовете са като сгънати колене, никога не съм сядал на такива. Погледни това! Всички свещници са лъснати. Месинг. Картини.
    Кой е този в огледалото? Дали съм аз? Или той?
    - Три хранения на ден, както казах. Когато Дженкинс разпределя порциите, ще ви пратя една по асансьора. Много съм доволен от него. Ела тук. Погледни: отваряш го и вътре има две полици. Това е просто кухненски асансьор, но плотът му няма крака, а е закрепен за макара. Както се вдигат чували в хамбара.
    - Не бъди толкова озадачен, Уорлоу! Достатъчно голям е за подноси, достатъчно здрав за сандъка с гориво. Дълго се спуска, но ако храната се покрие, ще остане топла. Дръпни въженцето и прати обратно празните чинии. Звънни първо със звънеца, за да предупредиш хората в кухнята.

    Поуис отива до другия край на стаята. Той го следва като куче.
    - Това е органът.
    Орган?
    Поуис отваря вратите на шкафа.
    Не е шкаф. Подредени метални тръби. Големи, малки.
    Поуис вдига капака на клавиатурата. Пръстите му са тънки и много чисти.
    Какво иска да направя сега?
    - Рамката на този камерен орган е от орехово дърво. Красива изработка. Надявам се да те забавлява, Уорлоу. Хубав е. Пробвах няколко и този със сигурност беше най-добрият. Докато свириш на него, изпомпвай с крака въздух към тръбите. Немного силно. Не би искал да счупиш педала.
    Сяда. Краката му се движат нагоре-надолу. Инструментът хрипти като старица.
    - Видя ли? - Свири мелодия, тананика я. - Истински герой победител! Ще те държи в добро настроение.
    - Никога не бих могъл да направя това.
    - Хм. Е, можеш да пееш, нали? Можеш да свириш нотите на мелодия с един пръст. 

Пея като куче. Другите ще се смеят!
    - Разбира се, не знаех кой ще приеме предложението. Има цяла папка с музика: повечето Хендел, химни, Йохан Себастиан Бах. Но няма значение.
    - А сега насам. Тази малка стая е банята. Водата във ваната идва от цистерна. Пусни кранчето.
    - Вана? Сър?
    - Знам, че никой няма да те вижда, но ще искаш да се измиеш. Дори без мръсотията от полята и конете. Брадата и косата ти ще станат дълги. Нали помниш?
    Никакво рязане. Няма ножици, нито ножове. И без това не може да си реше косата, нали? Кряк, кряк. Кряка като гъска, без да спира. Но не е пиян. Той не се напива, не и той.
    Поуис го оглежда от горе до долу.
    - Хм. Ваната може да ти се стори тясна, Уорлоу. Но виж, има сапун, военен, нищо прекалено парфюмирано. Четка за зъби, пудра. Когато имаш нужда от още, трябва да си поискаш. Направи го, като напишеш бележка и позвъниш, за да я изпратиш горе. Водата е студена, разбира се. Някога това се смяташе за полезно, но ваната не е много далече от огъня. Цистерната е там горе, отстрани. Дръж я под око, моля.

    Те се връщат обратно. Огънят весело гори.
    - Пращай горе мръсните дрехи. Пращай и гърнето от тоалетния стол.
    Гърне! Тоалетен стол! Той свежда очи. Вижда краката си, големите си налъми. Кожените обувки на Поуис. Малки за мъж.
    - Каква работа ще върша, сър?
    - Животът тук ще бъде работата ти. Животът ти тук в продължение на седем години. В името на познанието, на науката: да видим как се справяш без човешка компания. Името ти ще се прочуе, Уорлоу!Ще станеш известен.
    - Замисли се за отшелниците, които избират да живеят сами до края на живота си, какво биха били за тях седем години. Отшелниците прекарват дните си в молитви, но аз не те наемам, за да правиш това.
    Той млъква.
    - Вярваш ли в Бог, Уорлоу?
    - Ходя на църква на Коледа.
    - Е, няма значение. Не те изпитвам. Аз самият ходя рядко. Но съм оставил и Библия сред книгите. Само тя може да те забавлява поне седем години! - смее се той неловко. Иска ми се да си тръгне, да ме остави да започна.
    - Поддържай мястото подредено и мети. Има метли, всичко необходимо за целта. Навивай часовника на всеки осми ден и отбелязвай датата, иначе ще загубиш представа за времето. Това е стрелката на деня. Виждаш ли, тя показва кой ден от месеца е. Ако звъненето те изнервя, спри да навиваш тази страна. - Не мога да запомня всичко това.
    - Чети книгите и искай и други, каквито си пожелаеш. Избрал съм ги внимателно. Но аз имам голяма библиотека, можеш да си поръчваш каквото пожелаеш. 
    - Никога не съм чел книга.
    - Блажени са четящите! Сега ще имаш време да го направиш. Можеш да четеш, нали? Каза, че можеш. А да пишеш? Разбира се, че можеш, подписа договора. Има писалки, мастило, хартия и дневник. Виж, това е първият, 1793 година. Моля, води дневник. Ще пращам нов всяка година. Воденето му ще бъде от огромно значение за мен, когато опиша всичко, за да го пратя на Кралското общество.
    - Дневник, какво е това, г-н Поуис, сър?
    - В него записваш какво правиш всеки ден. Първо пишеш датата, след това какво се е случило през деня или пък какво си мислил. Никак не е трудно. Хубаво е, че си преминал през някакво обучение.
    - Беше преди много години.
    - Ще си спомниш всичко, сигурен съм.

    Поуис му стиска ръката. И на него му писна.
    - Късмет, Уорлоу! Не забравяй, че за съпругата и децата ти ще се положат грижи. Ти ще го направиш! Ще се видим отново през 1800 г.
    Той се усмихва. И си тръгва със своите елегантни кадифени панталони и сако. Заключва вратата. Дава указания на лакея Самюел от другата страна.
    Вратата се заковава с дъски. Четири на брой. Удари с чук. Звук от метал, потъващ в дървената рамка.