Article_top

Евгений Дайнов

Понякога става и така: като говориш едно и също нещо в продължение на две години, накрая вземат, че те чуят.

От оня ден долавям необичайно ехо на обичайното ми съобщение, този път – в студиото на Нова тв при откриването на парламента, че: България се намира в началото на нов преход. Искаме или не – това е положението. И то е това поне от юни 2012 година, когато за пръв път съобщих новината за новия преход от Орлов мост, тогава окупиран от зелените под мотото „Долу Цеко от Алеко!“

Докато ме чуват – да си го кажа всичкото отново.

Онзи преход, който днес стои обвинен от всички във всичко, и който се преподава по университетите – той свърши доста отдавна. България вече не е еднопартийна диктатура с държавна икономика, член на СИВ и Варшавския договор. България е многопартийна демокрация с пазарна икономика; и е член на ЕС и НАТО. Криво-ляво преходихме от комунизъм към капитализъм. Това е минало и свършено.

Проблемът е, че на изхода от онзи преход не получихме онова, което искахме. Вместо да станем нещо като Полша (с която навремето тръгнахме от равни позиции) се оказахме в лапите на модела "#КОЙ“. Оглеждаме се и... нищо не е точно онова, което трябва да бъде.

Партиите, т. е. носещите греди на демокрацията, са предимно шайки, преследващи не националния интерес, а интереса на шепа главатари. Не всички банки са банки, защото някои са пирамиди и перални на главатарите. Върховенството на закона съществува само на хартия, защото и налагащите закона не са правоналагащи органи, а – пак шайки. Които не налагат закона еднакво върху всички, а го изкривяват („надхвърлят“, както препоръча наскоро главният прокурор), за да обслужват шепа главатари. Които пък да си държат парите в банките-перални.

И свободата на словото не е свобода на словото, защото с парите на банките-перални се контролират медиите. Пазарната икономика не е много пазарна, защото всъщност е притискана, рекетирана и контролирана от шайките – политици, правоналагащи органи, монополи и елементарни бандити. Образованието бълва неграмотни, а здравеопазването – умрели граждани. А полицията, вместо да гони разбойниците, бие гражданите.

Не на последно място, Министерство на околната среда изобщо не се занимава с пазенето на природата, както ни уверява напоследък със захаросаните си радио-клипчета. И МОСВ, както изредените дотук, се занимава със същото – вместо да пази природата, дава я за ползване и разрушаване на всякакви шайки. За да има за главатарите.

В крайна сметка, вместо българите да са усмихнати и приветливи, защото живеят в „обществото на реда и благоденствието“, те са намръщени и зли, защото изобщо не стигнаха до ред и благоденствие.

„Това си го знаем“, ще кажете, „какво е тук новото?“

Не се съмнявам, че си го знаете. Въпросът е, каква голяма картина виждате във всичко това и какви изводи си правите от нея?

Очевидно е, че сегашното положение не е онова, за което се борихме. Искахме ред и благоденствие, а получихме хаос и бедност. Нещо е сбъркано; и от това, кое е то, следват съответните изводи.

Сбъркана ли е целта? Очевидно – не, щом други народи в нашето положение стигнаха до ред и благоденствие.

Сбъркани ли са средствата? Отново – не, защото правилата и законите за постигането на целта са преписани директно от ЕС. А там се живее, по тези правила и закони, в ред и благоденствие.

Да не би да сме бъркали с управляващите, на които сме поверявали постигането на целта? Ако това беше проблемът, просто щяхме да ги сменим и нещата да тръгнат. Да, ама откак тръгнахме към „Запада“ ги сменихме всичките, а резултатът е този, който виждаме.

Ще рече: лесните лечения не са налични. Защото, ако сбърканото беше целта, средствата или управляващите, щеше да е лесно. Сменяме цел/средства/управляващи и работата е готова. Ама не е така.

А щом не е лесно, значи – ще да е трудно. И то е точно такова – много трудно. Защото истинският отговор на въпроса „Защо стана така?“ не е – „Защото управляваха едни лоши хора“. А е: защото положението вече не зависи от смяната на хората. Защото отново става дума за смяна на системата – за преход.

Работата е много дълбока. Моделът „#КОЙ“ съществува, защото различни шайки успяха да отвлекат институциите на държавата. И вместо тези институции да работят за хората, те работят за тая или оная шайка. А шайките се разбират помежду си по върховете (защото не признават дори разделението на властите) да поддържат това изгодно за всички тях положение.

Публичните системи не работят за публичните, а за частни интереси. Затова нищо не е онова, което трябва да бъде – защото институциите, които трябва да го правят такова, каквото е, правят точно обратното. И го правят доста отдавна. Преди модела „Пеевски“, да си спомним, имахме модела „Цеко Минев“ – срещу когото беше онази окупация на Орлов мост през 2012 година, от която тръгна всичко.

Това е един и същи модел, в чийто интерес управляваха, последователно, тройната коалиция, ГЕРБ и Орешарски. Управленията се сменят, моделът – не. А значи: проблемът е в системата.

Как се сменя една система? С преход. Спомнете си: първият опит да бъде намерено название на онова, което се случваше през 1989-1990 година беше точно това – „смяна на системата“.

Е, моделът „#КОЙ“ си е система. Който иска да премахне модела, ще трябва да смени системата. А това не става нито за година-две, нито – за един-два управленски мандата.

Затова сме в нов преход. Както и предишният, ще трае години – 10, ако нещата вървят както обичайно, 6-7 години, ако изкараме малко късмет. Стартът беше 2012-а. Две години минаха. Остават толкова, колкото остават.

Добрата новина е, че този път задачата пред нас не е толкова сложна, колкото беше преди четвърт век. Здравите части от общественото тяло са много повече от болните. И здравите се съпротивляват:

  • 2007-2009 г. – протести „Странджа не е манджа!“;

  • 14 януари 2009 г. – протест срещу тройната коалиция;

  • 2010-2012 – протести срещу слухтенето на Цветан Цветанов и грабливостта на Цеко Минев;

  • Юни 2012 – тридневна окупация на Орлов мост;

  • Януари 2013 – протести срещу застрояването на защитени местности;

  • Февруари-март 2013 – антимонополни протести, самозапалвания;

  • Юни 2013–началото на 2014 – „Протестът“.

Съпротивата очевидно побеждава, крачка по крачка, след като в нейното начало правителствата караха по цял мандат, после – три години, после – година и половина. Така стигаме до днес, когато самото съставяне на правителство изглежда невъзможно, камо ли – да съществува за повече от няколко месеца.

Така е по време на преход. Няма стабилност, нито – пълни правителствени мандати. И така – докато не се стигне до новото състояние. Докато не се смени системата. Тя се бори да остане, което означава, че ние трябва да загубим. Ние се борим да я сменим, което означава, че нейните носители (да не ги изреждам) ще трябва да загубят. Никой няма да отстъпи, защото няма възможност за средно положение – хем „#КОЙ“, хем ред и благоденствие.

Затова - ще друса още. Нито тези, нито следващите избори ще дадат окончателното решение. Но, от друга страна, всеки избор пука по някой цирей – оздравява някаква част от тялото.

Вече минаха две години от новия преход. Колко му е да избутаме останалите?

Ето това разправям навсякъде от две години насам. Не е нито скандално, нито дори оригинално. Дори не е депресиращо. Истински депресиращо би било да кажем: няма преход, има окончателна победа на системата „#КОЙ“ и всички просто трябва да се подчиним на новите си господари. А всъщност няма такова нещо.

Споко. Венсеремос.

---------

Текстът на проф. Евгений Дайнов е написан специално за Клуб Z. Заглавието и подзаглавието са на редакцията.

 
Снимка Архив  Клуб Z

Понякога става и така: като говориш едно и също нещо в продължение на две години, накрая вземат, че те чуят.

От оня ден долавям необичайно ехо на обичайното ми съобщение, този път – в студиото на Нова тв при откриването на парламента, че: България се намира в началото на нов преход. Искаме или не – това е положението. И то е това поне от юни 2012 година, когато за пръв път съобщих новината за новия преход от Орлов мост, тогава окупиран от зелените под мотото „Долу Цеко от Алеко!“

Докато ме чуват – да си го кажа всичкото отново.

Онзи преход, който днес стои обвинен от всички във всичко, и който се преподава по университетите – той свърши доста отдавна. България вече не е еднопартийна диктатура с държавна икономика, член на СИВ и Варшавския договор. България е многопартийна демокрация с пазарна икономика; и е член на ЕС и НАТО. Криво-ляво преходихме от комунизъм към капитализъм. Това е минало и свършено.

Проблемът е, че на изхода от онзи преход не получихме онова, което искахме. Вместо да станем нещо като Полша (с която навремето тръгнахме от равни позиции) се оказахме в лапите на модела "#КОЙ“. Оглеждаме се и... нищо не е точно онова, което трябва да бъде.

Партиите, т. е. носещите греди на демокрацията, са предимно шайки, преследващи не националния интерес, а интереса на шепа главатари. Не всички банки са банки, защото някои са пирамиди и перални на главатарите. Върховенството на закона съществува само на хартия, защото и налагащите закона не са правоналагащи органи, а – пак шайки. Които не налагат закона еднакво върху всички, а го изкривяват („надхвърлят“, както препоръча наскоро главният прокурор), за да обслужват шепа главатари. Които пък да си държат парите в банките-перални.

И свободата на словото не е свобода на словото, защото с парите на банките-перални се контролират медиите. Пазарната икономика не е много пазарна, защото всъщност е притискана, рекетирана и контролирана от шайките – политици, правоналагащи органи, монополи и елементарни бандити. Образованието бълва неграмотни, а здравеопазването – умрели граждани. А полицията, вместо да гони разбойниците, бие гражданите.

Не на последно място, Министерство на околната среда изобщо не се занимава с пазенето на природата, както ни уверява напоследък със захаросаните си радио-клипчета. И МОСВ, както изредените дотук, се занимава със същото – вместо да пази природата, дава я за ползване и разрушаване на всякакви шайки. За да има за главатарите.

В крайна сметка, вместо българите да са усмихнати и приветливи, защото живеят в „обществото на реда и благоденствието“, те са намръщени и зли, защото изобщо не стигнаха до ред и благоденствие.

„Това си го знаем“, ще кажете, „какво е тук новото?“

Не се съмнявам, че си го знаете. Въпросът е, каква голяма картина виждате във всичко това и какви изводи си правите от нея?

Очевидно е, че сегашното положение не е онова, за което се борихме. Искахме ред и благоденствие, а получихме хаос и бедност. Нещо е сбъркано; и от това, кое е то, следват съответните изводи.

Сбъркана ли е целта? Очевидно – не, щом други народи в нашето положение стигнаха до ред и благоденствие.

Сбъркани ли са средствата? Отново – не, защото правилата и законите за постигането на целта са преписани директно от ЕС. А там се живее, по тези правила и закони, в ред и благоденствие.

Да не би да сме бъркали с управляващите, на които сме поверявали постигането на целта? Ако това беше проблемът, просто щяхме да ги сменим и нещата да тръгнат. Да, ама откак тръгнахме към „Запада“ ги сменихме всичките, а резултатът е този, който виждаме.

Ще рече: лесните лечения не са налични. Защото, ако сбърканото беше целта, средствата или управляващите, щеше да е лесно. Сменяме цел/средства/управляващи и работата е готова. Ама не е така.

А щом не е лесно, значи – ще да е трудно. И то е точно такова – много трудно. Защото истинският отговор на въпроса „Защо стана така?“ не е – „Защото управляваха едни лоши хора“. А е: защото положението вече не зависи от смяната на хората. Защото отново става дума за смяна на системата – за преход.

Работата е много дълбока. Моделът „#КОЙ“ съществува, защото различни шайки успяха да отвлекат институциите на държавата. И вместо тези институции да работят за хората, те работят за тая или оная шайка. А шайките се разбират помежду си по върховете (защото не признават дори разделението на властите) да поддържат това изгодно за всички тях положение.

Публичните системи не работят за публичните, а за частни интереси. Затова нищо не е онова, което трябва да бъде – защото институциите, които трябва да го правят такова, каквото е, правят точно обратното. И го правят доста отдавна. Преди модела „Пеевски“, да си спомним, имахме модела „Цеко Минев“ – срещу когото беше онази окупация на Орлов мост през 2012 година, от която тръгна всичко.

Това е един и същи модел, в чийто интерес управляваха, последователно, тройната коалиция, ГЕРБ и Орешарски. Управленията се сменят, моделът – не. А значи: проблемът е в системата.

Как се сменя една система? С преход. Спомнете си: първият опит да бъде намерено название на онова, което се случваше през 1989-1990 година беше точно това – „смяна на системата“.

Е, моделът „#КОЙ“ си е система. Който иска да премахне модела, ще трябва да смени системата. А това не става нито за година-две, нито – за един-два управленски мандата.

Затова сме в нов преход. Както и предишният, ще трае години – 10, ако нещата вървят както обичайно, 6-7 години, ако изкараме малко късмет. Стартът беше 2012-а. Две години минаха. Остават толкова, колкото остават.

Добрата новина е, че този път задачата пред нас не е толкова сложна, колкото беше преди четвърт век. Здравите части от общественото тяло са много повече от болните. И здравите се съпротивляват:

  • 2007-2009 г. – протести „Странджа не е манджа!“;

  • 14 януари 2009 г. – протест срещу тройната коалиция;

  • 2010-2012 – протести срещу слухтенето на Цветан Цветанов и грабливостта на Цеко Минев;

  • Юни 2012 – тридневна окупация на Орлов мост;

  • Януари 2013 – протести срещу застрояването на защитени местности;

  • Февруари-март 2013 – антимонополни протести, самозапалвания;

  • Юни 2013–началото на 2014 – „Протестът“.

Съпротивата очевидно побеждава, крачка по крачка, след като в нейното начало правителствата караха по цял мандат, после – три години, после – година и половина. Така стигаме до днес, когато самото съставяне на правителство изглежда невъзможно, камо ли – да съществува за повече от няколко месеца.

Така е по време на преход. Няма стабилност, нито – пълни правителствени мандати. И така – докато не се стигне до новото състояние. Докато не се смени системата. Тя се бори да остане, което означава, че ние трябва да загубим. Ние се борим да я сменим, което означава, че нейните носители (да не ги изреждам) ще трябва да загубят. Никой няма да отстъпи, защото няма възможност за средно положение – хем „#КОЙ“, хем ред и благоденствие.

Затова - ще друса още. Нито тези, нито следващите избори ще дадат окончателното решение. Но, от друга страна, всеки избор пука по някой цирей – оздравява някаква част от тялото.

Вече минаха две години от новия преход. Колко му е да избутаме останалите?

Ето това разправям навсякъде от две години насам. Не е нито скандално, нито дори оригинално. Дори не е депресиращо. Истински депресиращо би било да кажем: няма преход, има окончателна победа на системата „#КОЙ“ и всички просто трябва да се подчиним на новите си господари. А всъщност няма такова нещо.

Споко. Венсеремос.

---------

Текстът на проф. Евгений Дайнов е написан специално за Клуб Z. Заглавието и подзаглавието са на редакцията.

Коментари

Анонимен's picture
Анонимен

s

Мафия ли няма в Полша, много добре ли живеят в Полша, не бягат ли поляците от полша, та да станем като полша - кажи му евгений миндянския и не го обиждай повече.
Анонимен's picture
Анонимен

"s" изпуснал си едно "Д" отпред - да си стане ДС ;)
Анонимен's picture
Анонимен

Явор

Генчо Дайнов пак се опитва да привлече вниманието и да изкара някой лев от спонсорите си. Това безподобно същество живее, за да притиска бизнеса в България и да изкарва пари на негов гръб. Именно Дайнов е част от шайката, която коли и беси в България без да й мигне окото. Той е инструмент, проекция на част от мутренските структури в държавата. Не случайно изтъква "удобните" проблеми, за да отвлече вниманието от много по-дълбоки рани, които убиват държавата. Хищник!
Анонимен's picture
Анонимен

Me

"Удобните" проблеми, както ги наричате, са най-дълбоките рани в момента. И заради такъв слепец, а може би продажно човече, като вас - промените не могат да се случат навреме! И с коментара си какво, освен просто една обща помия, казвате? Конкретни факти за хищника не видях да сте изложили?!?
Анонимен's picture
Анонимен

Гражданин

Дайнов е политически хамелеон... Все повече имам съмнения, че уж независимия политолог е част от кръга на Прокопиев
Анонимен's picture
Анонимен

Развеселен

е ти голямо откритие направи...
Анонимен's picture
Анонимен

treki

Дайнов се римува с: "Дай, но ... "
Анонимен's picture
Анонимен

д

Статиите на Дайнов са тотална каша и след тях боли глава. Не препоръчвам.
Анонимен's picture
Анонимен

Далновиден

Евгени е прав, но още 7-8 г.са твърде много. Така както друса, много скоро ще изригне и то здраво ще изригне, защото първо вече ги няма онези странни дисиденти, които направиха безкръвния но крадлив преход, резултат на което сме и второ, новото поколение млади хора нямат морални задръжки в резултат от съсипаното ни образование от същите тези , които банкрутираха държавата. Колкото и да не ви се иска да го чуете, България я чака гражданска война, ако не започне веднага борба с мафията, а Европа може да помогне само като отпуска средства за нов дребен и среден бизнес у нас, без стотинка за олигарсите.
Анонимен's picture
Анонимен

Me

Как ми се иска да сте прав! Искам не само да го чуя, искам да се случи!!!
Анонимен's picture
Анонимен

Дино

Коментарът е изтрит поради неспазване <a href="/TermsAndConditions">условията за ползване</a>
Анонимен's picture
Анонимен

мунчо

Прав е Е.Дайнов,нещата ще се оправят,още малко остава.Когато всичко заграбено премине в правилните ръце и се легализира,нещата ще се оправят,още малко...
Анонимен's picture
Анонимен

Ти верваш ли си бре? И на Лайнов ли верваш?
Анонимен's picture
Анонимен

Да бе Дайнов, Англия се напълни с щастливи Полски берачи на ягоди...
Анонимен's picture
Анонимен

Развеселен

виждал ли си снимки на Варшава бе, глупак? Отдалече ще речеш, че е Токио! Толкова по-напред са, че не може и да си го въобразиш!
Анонимен's picture
Анонимен

Аз ходя редовно във Вършава бе, скапаняк! Баба ми е полякиня. Варшава е едно гето, нищо повече. Пълно с всякаква измет, наркомани, проститутки, престъпност. Ако ти си правиш изводите за града по снимките - е те това се нарича ГЛУПАК!!!!!!
Анонимен's picture
Анонимен

Развеселен

Полякиня? Да не е рускиня, всъщност?
Анонимен's picture
Анонимен

Развеселен

добре бе, професоре... ама ако още два милиона си заминат, ние тука изчезваме
Анонимен's picture
Анонимен

Андрешко

Всъщност Дайнов е прав,чертае бъдещето.Какво ще бъде,ще видим.Андрей Райчев пък се връща в миналото-миналата седмица каза,че се търси новия Б Филов.А иди ги разбери.Аз пък се питам,дали сме преди или след Кимон.И в кой му период.Ама те са професори и по ги отбират нещата.Аз си харесвам Хитър Петър и Бае ви Ганя.Това го казвам напълно сериозно.Имаме си нещо вечно и трайно.Уф,забравих Настрадин Ходжа,закъде е Петър без него.
Анонимен's picture
Анонимен

Само в България е зле след 2005/2007

Дайнов е оптимист и едно "Амин" за думите му. Въпросът е именно защо и как прокопсаха страните от източна и централна Европа, че и Румъния ни задмина, а само ние се бавим! При нас има някакъв дефект, за който ще трябва катарзис. Успешно извървян надявам се.
Анонимен's picture
Анонимен

Me

Има едно такова обяснение, свързано е с географското местоположение - колкото по-близо до "майка русия" (моля, да се отчете негативното ми отношение, както и малката буква), толкова по-зле, толкова по-трудно откъсване, съвземане и тръгване по верния път. :(
Анонимен's picture
Анонимен

Дарина

Не съм съгласно единствено,че в управляващите няма ВИНА! Не е достатъчно да искаме смяна на Системата,защото"Нов бърдак със стари к...и Не става" :(
Анонимен's picture
Анонимен

Кедър

Прокопиевото чадо почнало да пише... Не мога да повярвам, че има медии, които дават думата на това лъжливо създание
Анонимен's picture
Анонимен

зелените ми спират да ме изумяват с безумните си приоритети! Наред с фундаменталните проблеми, като съдебна система и свобода на медиите

Jozef Doul
Анонимен's picture
Анонимен

jozef Doul

зелените ми спират да ме изумяват с безумните си приоритети! Наред с фундаменталните проблеми, като съдебна система и свобода на медиите
Анонимен's picture
Анонимен

jozef Doul from the phone

зелените ми спират да ме изумяват с безумните си приоритети! Наред с фундаменталните проблеми, като съдебна система и свобода на медиите се изтипосало някакво МОСВ което не си вършело работата... Не може да бъде! Това е все едно целият да си във въшки и кърлежи, но да се притесняваш че ноктите не са ти изрязани.
Анонимен's picture
Анонимен

до питащите

за ЗЕЛЕНИТЕ, от доста време са златно зелени
Анонимен's picture
Анонимен

СМЯНА НА СИСТЕМАТА?!?!

Смяна на коя система? На политическата представителна към пряка демокрация и вместо капитализъм - колективно самоуправление в икономиката, ли?!
Иначе другото е смяна на кръга от собственици и властолюбци и на практика представлява старата олигархична система!
Анонимен's picture
Анонимен

Ноу хау

"Вместо да станем нещо като Полша (с която навремето тръгнахме от равни позиции) се оказахме в лапите на модела "#КОЙ“." Глупости пишете, драги Дайнов, вероятно от непознаване на други реалности освен миндянската. Полският модел #КОЙ лъсна още през 2002 година под името #GTW (grupa trzymająca władzę - групата, която държи властта). При това генезисът и вторичните белези на този модел бяха сходни с българския. Полският КОЙ беше филмовият продуцент Лев Ривин, предложил на Адам Михник с позоваване на премиера Лешек Милер да уреди правилен текст в закона за радио и телевизия, който да позволи на дружеството собственик на "Газета Виборча" да купи телевизионния канал Полсат. С думите: Има една група, която ме повика... и тази група от една страна ти гарантира закона, гарантира ти одобрение за покуката... защото тази група държи в ръцете си властта... В България ГДВ (групата която държи властта) не се е променяла от 1997 година, та само сменя конете, на които залага.
Анонимен's picture
Анонимен

Едикой си

Евгени е ТИНК-ТАНК!

Най

Следвайте ни

 
 

Още по темата

Още от категорията

Анкета

Само Нено Димов ли е виновен за водната криза и боклука?