Article_top

На 22 юни в Emerging Infectious Diseases бяха публикувани резултатите от клинично проучване на университета Маршал, че околната среда оказва ефект върху разпространението на новия коронавирус. И по-точно, топлото и по-влажно време намалява преживяемостта на вируса в назални и гърлени секрети, оставени за 7 дни при различни температури и влажност. 

Но на практика сме свидетели на нещо друго – у нас с настъпване на лятото се увеличават случаите на заразени хора, в света - също. Учените ли грешат? Има ли други спасителни пояси, на които сме разчитали или и те се пукат? Тези и други въпроси коментира академик д-р Богдан Петрунов, един от водещите ни имунолози.

 

Учените доказват едно, но фактите са други. Вие какво мислите? 

Най-доброто доказателство, че топлото време и влагата не влияят зле на вируса, е Бразилия – там има най-много слънце, много влага и най-много заболели в момента.  

Факт е, че в момента епидемията се разпространява значително и последните данни на СЗО показват, че определено има увеличение на случаите – в двете Америки, в Европа – също, Южна Корея…

Сега очакваме втора вълна на епидемията или все още сме в първата?

За вълни не бих говорил. Това си е нормалният ход на заболяването. Колкото повече разхлабваме мерките, толкова повече се увеличават заболелите. В това няма никакво съмнение. Лошото е, че приближава есента и тогава SARS-CoV-2 епидемията ще се съчетае с грипната, която нормално си върви по това време от години. А пиковете зависят от броя на изследваните. Колкото повече тестове правим, толкова повече положителни проби ще имаме.

На хората трябва да им е ясно, че пикове, вълни и вълнички – всички те зависят от ограничителните мерки. Ако ние не се самоограничим максимално и колкото е възможно, епидемията ще продължи. Трябва да се научим да живеем с по-големи самоограничения, по-голямо внимание, самодисциплина, високи хигиенни изисквания. Докато не се разработи ваксина, докато няма достатъчно ефективно лекарство, което да бъде масово използвано, ще бъдем на това ниво. 

Според проучване от 19 юни, публикувано в  Nature Medicine, антителата у преболедували COVID-19 намаляват значително след 2-3 месеца, а при 40% от асимптомните носители антитела въобще не се откриват два  месеца след позитивирането на ПСР-теста.  

Точно така – нивото на антитела спада след 3 месеца, а освен това намалява и   протективната им сила. Надяваме се ваксината, която чакаме, да предизвиква по-висок имунитет и да стимулира не само хуморалния (антителен), но и клетъчния имунитет, който е много важен. Това предстои тепърва да видим. Хората, които са преболедували COVID-19, имат известна защита, тъй като има имунологична памет, която ще доведе до по-бърз вторичен имунен отговор. Но общо взето, те в никакъв случай не са защитени. 

Кои други инфекциозни агенти не причиняват силен и дълготраен имунитет – разболяваш се и няколко месеца по-късно пак си хванал същата болест? 

Много, за съжаление. Още повече, че всеки човек реагира индивидуално. Тука се включва проблемът за индивидуалната реактивност – около 10% от човешката популация са така наречените слаби имунологични респондери – те въобще не реагират на инфекцията. При грипа е същото – имунитетът се изгражда на основа на циркулиращите щамове, които се изменят всяка година.

И това е големият проблем – голямата изменчивост на вируса, поради което не можем да създадем една универсална ваксина, която да помага всяка година. Това е един колосален проблем. Грипните вируси се променят всеки сезон и има много голяма вероятност същото да стане и с коронавируса, но още е рано да се каже. А коронавирусите съществуват от стотици хиляди години и причиняват настинки, както ние си  ги наричаме. Това е най-масовото заболяване у нас – кихаш, кашляш и за два-три дни всичко ти минало. Само че този коронавирус създава много по-сериозни проблеми.

Всъщност няма нещо толкова различно в поведението на тази епидемия и този коронавирус, което да изненадва учените? 

Не, няма. Новото е, че още не познаваме механизма на предаване на инфекцията и самия него не познаваме толкова добре. 

В „мрежите“ циркулира въпросът защо след като и българи, и китайци се ваксинират с БЦЖ от 80-90 години, епидемията удари много по-силно Китай? Може ли тезата, че БЦЖ ваксината ни спаси от по-тежък удар, също да отпадне?

БЦЖ ваксината е най-малкият фактор, който определя развитието на епидемията. Но е важен и връзката между по-ниския брой заразени и починали в Източна Европа и масовото БЦЖ ваксиниране е безспорна. Отдавна е установено, че БЦЖ създава така наречения „трениран“ имунитет. Тя поддържа имунната система напрегната, включва се и клетъчният имунитет. По този начин ваксинираните много по-рядко, и по-леко боледуват не само от коронавируса, но и от всякакви вирусни и бактериални инфекции. Тук искам да обърна специално внимание, че не става въпрос за това, че тя повлиява директно коронавируса или механизма му на действие. Говоря за това, че тя „тренира“ нашата имунна система да може по-леко да се справи с коронавирусната инфекция. 

Ако се върнем на Китай, публикации в научни списания показват, че БЦЖ ваксинирането не е било масово и не е обхванало цялата страна, както е у нас. 

Разбира се, това няма как да стане, все пак говорим за близо милиард и половина души. Да не забравяме, че епидемията се разви в регион, който е колкото две Българии – само населението на град Ухан е колкото населението на една България и половина. Не е сериозно да се прави такова сравнение. Но е факт, че най-добрата ваксина в света е българската. Тя е на най-високо световно ниво. Ние я изнасяме в над 100 страни – и не от вчера, а повече от 30-40 години. 

Китайците нашата ваксина ли ползват? 

Не. Ползват я в други азиатски страни, в Африка, Южна Америка. В момента се провеждат много големи клинични проучвания в Холандия, Швеция, Австралия, Нова Зеландия. В тях участват няколко хиляди души, които се ваксинират с БЦЖ, за да се види дали ваксината има някакъв директен механизъм на въздействие върху новия коронавируса, за което сега няма данни. 

Доброволците били ли са някога БЦЖ-ваксинирани?

Не, в Западна Европа БЦЖ ваксинирането е спряно  през 50-те-60-те години на миналия век, защото разпространението на туберкулозата беше много малко. Докато в Източна Европа туберкулозният бацил беше доста активен и ваксинирането продължава до момента. В миналото се правеха няколко реимунизации, включително на новобранци. Сега реимунизации се правят само в детска възраст, а след това - при отрицателно манту.

Говори се, че е добре да се помисли за реимунизация на възрастни хора в риск? 

Има логика да се мисли в тази посока, но е необходим добър анализ на резултатите от тези проучвания, за които споменах. До два-три месеца ще приключи първият им стадий и ще се види ефектът от ваксинирането. Едва тогава може да има пълно основание да се обсъжда въпросът за реимунизация. 

 

На 22 юни в Emerging Infectious Diseases бяха публикувани резултатите от клинично проучване на университета Маршал, че околната среда оказва ефект върху разпространението на новия коронавирус. И по-точно, топлото и по-влажно време намалява преживяемостта на вируса в назални и гърлени секрети, оставени за 7 дни при различни температури и влажност. 

Но на практика сме свидетели на нещо друго – у нас с настъпване на лятото се увеличават случаите на заразени хора, в света - също. Учените ли грешат? Има ли други спасителни пояси, на които сме разчитали или и те се пукат? Тези и други въпроси коментира академик д-р Богдан Петрунов, един от водещите ни имунолози.

 

Учените доказват едно, но фактите са други. Вие какво мислите? 

Най-доброто доказателство, че топлото време и влагата не влияят зле на вируса, е Бразилия – там има най-много слънце, много влага и най-много заболели в момента.  

Факт е, че в момента епидемията се разпространява значително и последните данни на СЗО показват, че определено има увеличение на случаите – в двете Америки, в Европа – също, Южна Корея…

Сега очакваме втора вълна на епидемията или все още сме в първата?

За вълни не бих говорил. Това си е нормалният ход на заболяването. Колкото повече разхлабваме мерките, толкова повече се увеличават заболелите. В това няма никакво съмнение. Лошото е, че приближава есента и тогава SARS-CoV-2 епидемията ще се съчетае с грипната, която нормално си върви по това време от години. А пиковете зависят от броя на изследваните. Колкото повече тестове правим, толкова повече положителни проби ще имаме.

На хората трябва да им е ясно, че пикове, вълни и вълнички – всички те зависят от ограничителните мерки. Ако ние не се самоограничим максимално и колкото е възможно, епидемията ще продължи. Трябва да се научим да живеем с по-големи самоограничения, по-голямо внимание, самодисциплина, високи хигиенни изисквания. Докато не се разработи ваксина, докато няма достатъчно ефективно лекарство, което да бъде масово използвано, ще бъдем на това ниво. 

Според проучване от 19 юни, публикувано в  Nature Medicine, антителата у преболедували COVID-19 намаляват значително след 2-3 месеца, а при 40% от асимптомните носители антитела въобще не се откриват два  месеца след позитивирането на ПСР-теста.  

Точно така – нивото на антитела спада след 3 месеца, а освен това намалява и   протективната им сила. Надяваме се ваксината, която чакаме, да предизвиква по-висок имунитет и да стимулира не само хуморалния (антителен), но и клетъчния имунитет, който е много важен. Това предстои тепърва да видим. Хората, които са преболедували COVID-19, имат известна защита, тъй като има имунологична памет, която ще доведе до по-бърз вторичен имунен отговор. Но общо взето, те в никакъв случай не са защитени. 

Кои други инфекциозни агенти не причиняват силен и дълготраен имунитет – разболяваш се и няколко месеца по-късно пак си хванал същата болест? 

Много, за съжаление. Още повече, че всеки човек реагира индивидуално. Тука се включва проблемът за индивидуалната реактивност – около 10% от човешката популация са така наречените слаби имунологични респондери – те въобще не реагират на инфекцията. При грипа е същото – имунитетът се изгражда на основа на циркулиращите щамове, които се изменят всяка година.

И това е големият проблем – голямата изменчивост на вируса, поради което не можем да създадем една универсална ваксина, която да помага всяка година. Това е един колосален проблем. Грипните вируси се променят всеки сезон и има много голяма вероятност същото да стане и с коронавируса, но още е рано да се каже. А коронавирусите съществуват от стотици хиляди години и причиняват настинки, както ние си  ги наричаме. Това е най-масовото заболяване у нас – кихаш, кашляш и за два-три дни всичко ти минало. Само че този коронавирус създава много по-сериозни проблеми.

Всъщност няма нещо толкова различно в поведението на тази епидемия и този коронавирус, което да изненадва учените? 

Не, няма. Новото е, че още не познаваме механизма на предаване на инфекцията и самия него не познаваме толкова добре. 

В „мрежите“ циркулира въпросът защо след като и българи, и китайци се ваксинират с БЦЖ от 80-90 години, епидемията удари много по-силно Китай? Може ли тезата, че БЦЖ ваксината ни спаси от по-тежък удар, също да отпадне?

БЦЖ ваксината е най-малкият фактор, който определя развитието на епидемията. Но е важен и връзката между по-ниския брой заразени и починали в Източна Европа и масовото БЦЖ ваксиниране е безспорна. Отдавна е установено, че БЦЖ създава така наречения „трениран“ имунитет. Тя поддържа имунната система напрегната, включва се и клетъчният имунитет. По този начин ваксинираните много по-рядко, и по-леко боледуват не само от коронавируса, но и от всякакви вирусни и бактериални инфекции. Тук искам да обърна специално внимание, че не става въпрос за това, че тя повлиява директно коронавируса или механизма му на действие. Говоря за това, че тя „тренира“ нашата имунна система да може по-леко да се справи с коронавирусната инфекция. 

Ако се върнем на Китай, публикации в научни списания показват, че БЦЖ ваксинирането не е било масово и не е обхванало цялата страна, както е у нас. 

Разбира се, това няма как да стане, все пак говорим за близо милиард и половина души. Да не забравяме, че епидемията се разви в регион, който е колкото две Българии – само населението на град Ухан е колкото населението на една България и половина. Не е сериозно да се прави такова сравнение. Но е факт, че най-добрата ваксина в света е българската. Тя е на най-високо световно ниво. Ние я изнасяме в над 100 страни – и не от вчера, а повече от 30-40 години. 

Китайците нашата ваксина ли ползват? 

Не. Ползват я в други азиатски страни, в Африка, Южна Америка. В момента се провеждат много големи клинични проучвания в Холандия, Швеция, Австралия, Нова Зеландия. В тях участват няколко хиляди души, които се ваксинират с БЦЖ, за да се види дали ваксината има някакъв директен механизъм на въздействие върху новия коронавируса, за което сега няма данни. 

Доброволците били ли са някога БЦЖ-ваксинирани?

Не, в Западна Европа БЦЖ ваксинирането е спряно  през 50-те-60-те години на миналия век, защото разпространението на туберкулозата беше много малко. Докато в Източна Европа туберкулозният бацил беше доста активен и ваксинирането продължава до момента. В миналото се правеха няколко реимунизации, включително на новобранци. Сега реимунизации се правят само в детска възраст, а след това - при отрицателно манту.

Говори се, че е добре да се помисли за реимунизация на възрастни хора в риск? 

Има логика да се мисли в тази посока, но е необходим добър анализ на резултатите от тези проучвания, за които споменах. До два-три месеца ще приключи първият им стадий и ще се види ефектът от ваксинирането. Едва тогава може да има пълно основание да се обсъжда въпросът за реимунизация. 

Коментари

Което не значи, че....

...като епидемия, съвсем нормално, няма да може да изтрепе сума народ.

Най

Следвайте ни

 
 

Още по темата

Още от категорията

Анкета

Адекватни ли са мерките на правителството и щаба за справяне с пандемията?