ЕС има правото да налага ограничителни мерки срещу Русия, по-специално върху нейния петролен сектор, заради ролята ѝ в украинската криза.

Това се казва в решение на Съда на Европейския съюз (СЕС) в Люксембург. То потвърждава решението на Общия съд, което отхвърля жалба срещу ограничителните мерки, наложени на руски нефтени дружества от групата „Роснефт“. Заради събитията в Украйна. Мерките са надлежно мотивирани и розволяват оказването на такъв натиск, е мнението на СЕС.

Случаят                                                           

От 31 юли 2014 г. насам Съветът на ЕС приема ограничителни мерки, насочени по-специално към петролния сектор в Русия. Те са отговор и за дестабилизирането на положението в Украйна.

Мерките по-специално включват забрани за износ на определени чувствителни изделия и технологии, предназначени за този сектор, както и ограничения за достъпа до капиталовия пазар на ЕС за някои оператори от същия сектор. Целта на мерките е Русия да плати по-висока цена за действията си за подкопаване на суверенитета на Украйна и да се насърчи мирното уреждане на кризата.

Редица руски дружества от групата „Роснефт“, специализирана в петролния и газовия сектори, подадоха жалба до Общия съд на ЕС. Те поискаха мерките да бъдат отменени. С решение от 13 септември 2018 г. Общият съд отхвърли жалбата.

Същите дружества обжалваха решението на Общия съд пред СЕС. С днешното си решение Съдът отхвърли изцяло жалбата на дружествата срещу решението на Общия съд.

Мотивите

СЕС припомня, че „Роснефт“ е голям оператор в руския петролен сектор, мажоритарен собственик на чиито дялове е руската държава. Също така посочените дружества не оспорват, че отговарят на заложените от Съвета на ЕС критерии за прилагането на такива целеви мерки.

Ето защо, предвид цялостното положение и целите, преследвани с всички приети от Съвета ограничителни мерки, СЕС потвърждава преценката на Общия съд, че въпросните дружества няма как да не са били наясно с причините, поради които са им наложени въпросните целеви ограничения.

След това Съдът посочва, че както забраните за износ, така и ограниченията за достъпа до капиталовия пазар на ЕС очевидно допринасят за постигането на целта на Съвета. Поради това, противно на твърденията на дружествата, Общият съд не е допуснал грешка, като е приел, че тези мерки не са явно неподходящи с оглед на тази цел.

Накрая, след като припомня, че разглежданите ограничителни мерки са съвместими със Споразумението за партньорство ЕС-Русия, Съдът констатира, че Общият съд не е допуснал грешка, като е приел, че мерките съответстват и на ГАТТ – Общото споразумение за търговията и митата.

Всъщност, аналогично на посоченото споразумение, ГАТТ също съдържа разпоредба, посветена на „изключенията във връзка със сигурността“ и която при обстоятелства като довелите до приемането на оспорваните мерки позволява на договарящите се страни да вземат всички необходими мерки за защитата на основните им интереси в областта на сигурността.