Две неща трябва да се променят в България: "Първо, хората да се убедят, че политиката зависи от тяхното мнение. Второ, да се изпрати послание към обществото, че се нуждаем от хора, които не се интересуват от личния си, а от обществения интерес, от общия интерес. Това е и моето послание към политиците. Трябва да се променят законодателната власт и връзките между отделните власти. И тази промяна започва от парламента."

Това казва премиерът в служебния кабинет, назначен от Румен Радев - Стефан Янев, в близо едночасово интервю за швейцарската медия Blick, излъчено днес. Разговорът се води на английски език. Янев обяснява, че вероятно една от причините да не се състави кабинет след редовните избори (на 4 април - б.р.) е разделението на партиите у нас, случило се след протестите от миналата година - между партиите на статуквото и партиите "на протеста", тоест търсещите промяна. 

По думите на служебния премиер, макар Конституцията на България да не налага на кабинета много строги ограничения, "в този кратък период от време е трудно да се каже, че променям нещо - затова по-скоро говоря в изказвания и интервюта хората да излязат да гласуват".

"Протестите очертават тенденция, но реалните промени стават с демократични средства през парламента".

Според Янев протестите са показали, че "българската демокрация достига определено ниво на зрялост":

"Хората разбраха, че имат право не само да протестират, но и гласът им да бъде чут. Видяхме, че обикновените хора се дистанцират от правителството и парламента, за тях те се превърнаха в нещо чуждо. Това не е нещо нетипично за посткомунистическите общества, но миналото лято хората започнаха да осъзнават, че са сила, която да накара политиците да извършат промяна, а не обратното, не да чакат някоя партия да въведе ред или да поиска обещанията в програмата ѝ да бъдат подкрепени на избори."

Той обаче допълва, че тази тенденция не е решаваща и няма да промени страната за няколко месеца, но може да го направи съвсем реално в следващите години.

Попитан дали евросредствата финансират корупцията в България, Янев отговаря с "донякъде, да":

"Влязохме в ЕС с големи надежди и очаквания и заради общи ценности и общи интереси. Но всяка страна в съюза следва собствените си интереси. Българите първо мислеха, че парите ще идват от Европа и европейските данъкоплатци ще следят правилното им разходване. Но не е така. Всяка отделна държава отговаря за това. В този случай нашата система не е особено ефективна и затова често общественото мнение смята, че евросредствата не се харчат правилно. Поради това идват обвиненията срещу парламента, прокуратурата, органите на реда, одитиращите институции... Официалните доклади казват "общо взето, сте добре", но обикновените хора не са съгласни.

Отговорността е основно наша, но и Европа има задължения".
 

Според служебния министър-председател мнозинството от българите възприемали позицията на европейски политици по повод корупцията в страната като лицемерие. "Не обвинявам българите, защото в края на краищата ЕС е съюз на общи ценности, но интересите са на всяка страна. Не казвам, че има сблъсък на интереси, но представете си политик, избран от своите граждани, да поиска да защитава интересите на друга страна. Това е разговор с българските граждани, който отсъства. Българите пренебрегват този сблъсък между национални интереси и казват, че политици в другите държави грешат. Но те обвиняват погрешните хора."

Освен това, по думите му, общественото мнение в Европа се формира от националните медии, които невинаги разбират какво се случва на място, а и често източниците на информация са от местните медии, а те в много случаи не са много обективни. Затова е и трудно да се каже, че това, в което вярва общественото мнение в Европа, е реалната истина. Ако искат да разберат истината, да изпратят репортери тук (в България - б.р.), да разговорят с обикновените хора на улицата, да си изяснят какво се случва реално, казва Янев.

Според него една от причините България да е определяна като най-корумпираната в ЕС е, че законодателната власт не е много активна в борбата с корупцията. 

"Според възприятието на обикновените хора парламентът дори нищо не прави. Депутатите не променят законовата рамка, за да бъдат изправени престъпниците пред съда. Няма нито един политик в затвора. Точка. В свободната преса - доколкото я има - се публикуват разследвания и нищо не следва. Това е огромна въпросителна - години наред скандал след скандал и прокуратурата не прави нищо, много случаи изобщо не стигат до съда", обяснява той.

Служебният премиер дава да пример, по въпроса с корупцията, и санкциите по закона "Магнитски".

Самото интервю започва с това, че Янев допреди да влезе в политиката е военен и каква е разликата между службата в армията и политиката. Той разказва пред швейцарската медия, че социологическите проучвания показват, е вероятно и новият парламент след изборите на 11 юли ще бъде с 6-7 партии и съставянето на правителство ще е трудно и трябва диалог. 

В разговора става дума и за вижданията на Янев за това в каква посока трябва да се развива Европейският съюз - като клуб на национални държави или като Съединени европейски щати.

"Ще бъде приблизително същото като сега", отвръща премиерът. "Още преди десетина години при подписването на Лисабонския договор лидерите на ЕС заявиха, че идеята за федерализиране не е подходяща. Не виждам как може да се реализира нещо като единна държава, докато няма нужните инструменти за това - едно от тях е европейска федерална армия." Според него сред тези инструменти е и федерално законодателство: "Сега имаме набор от общи правила, които са почти закони, но не са закони. Ако Европа реши да поеме в тази посока, трябва добре да се подготви от народите от различните страни и да има широката им подкрепа."