Всяка болница, направила законни инвестиции в апаратура или изграждане на чисто нови лечебни структури, ще има пълното основание да осъди държавата за това, че няма да може да ползва публичен ресурс, за да възстанови разходите си. Тази опасност е заложена в преходните и заключителни разпоредби на закона за бюджет на Националната здравноосигурителна каса и на практика не само ограничава дейността на съществуващите лечебни заведения, но дискриминира и всички нови медицински центрове в страната.

Тълкуванието е на председателя на левицата Михаил Миков, който не успя да убеди мнозинството да изключи спорния момент от текстовете в проектобюджета на касата. Според тях от 1 януари 2015-а институцията няма да финансира нови медицински дейности в болниците, с които работи и сега, и няма са подписва договори с лечебни заведения, получили лиценз през 2015-а. След тричасови дебати и независимо от критиките на опозицията народните представители окончателно одобриха документа на второ четене.

"Този текст е противоконституционен и съм убеден, че срещу държавата ще бъдат заведени искове от онези инвеститори, които са похарчили стотици милиони, а вече са ограничени от дейност", коментира Миков от парламентарната трибуна, обяснявайки своя отрицателен вот. 

Според колежката му Мая Манолова най-силно ще пострадат общинските лечебни заведения, които вече са закупили скъпа апаратура, но няма да им бъде позволено да разширят дейността си. В подкрепа на тезата си даде пример с болницата в Лом, която е похарчила 100 хил. лв. за техника и дори е ангажирала персонал, но няма да може да открие отделението си по детска хирургия. По същия начин две болници във Видин и още една в Кюстендил ще трябва да замразят проектите си за развитие на инвазивна кардиология.

"Това вещае фалит на общински болници", предупредиха и депутати от ДПС и хвърлиха цялата отговорност върху здравния министър Петър Москов. 

В отговор Москов обясни, че промяната се налага, за да се оптимизират разходите за медицински дейности и да се спре източването на болниците от "лица като Лимончо и Индиана Джоунс". По думите му системата е прераздута, защото всяка година касата подписава договори средно с 10 нови болници, а само през 2014-а хоспитализираните пациенти са 2,2 млн. души. 

"Разберете, целта не може да бъде още повече болници. Това, което правим сега, е запушване на дупки, за да не потъне кораба. Добро или лошо, то е за всички", отсече министър Москов и обяви, че до март ще представи нова Национална здравна карта, която да отговори на въпроса къде може да се откриват нови медицински мощности и къде не. 

За да не се стига до недостиг на средства и поредно актуализиране на бюджета на касата догодина, депутатите позволиха част от парите в оперативния й резерв да се изразходват авансово за здравноосигурителни плащания. Става дума за общо 190 млн. лв., разпределени по отделни пера - до 170 млн. лв. ще могат да се харчат за болнична помощ, до 5 млн. лв. за първична помощ, до 10 млн. лв. за специализирана извънболнична помощ и до 5 млн. лв. за медико-диагностични дейности. По думите на депутата от ГЕРБ Даниела Дариткова по този начин се запазват параметрите на бюджета, но се увеличават средствата за отделните сектори.

Опозицията обаче видя в текста ограничения за надзорния съвет на здравната каса и излишни мерки, които ще вържат ръцете на здравния министър за обещаваните от него реформи в доболничната помощ. Мая Манолова от левицата уточни, че разпределянето на пари по сектори се прави от надзра на касата, при това след обстойни анализи, а колегата й Емил Райнов добави, че е изключително трудно да се прогнозира кога и къде точно ще се пробие бюджетът.

"Това означава, че ако утре се надхвърлят дори с 1 лв. посочените суми, бюджетът на касата пак ще се върне тук за поредната актуализация", предрече Райнов и обвини мнозинството, че бламира собствения си здравен министър.

Независимо от критиките, мнозинството отказа да увеличи и трансфера от централния бюджет за покриване на недостига от средства в бюджета на касата. Предложението беше на ДПС и лично на председателя Лютви Местан, който настояваше към сумата от 18 млн. лв. по това перо да се прибавят онези 80 млн. лв., които изчезнаха от проектобюджета на институцията преди официалното му внасяне за обсъждане в Народното събрание. Припомняме, че според обясненията на здравния министър Петър Москов, парите са били извадени от разчетите, защото касаят плащания за минали години и не участват във формирането на разходната част за 2014 година.

По този начин, със силната подкрепа на мнозинството, бюджетът на НЗОК за следващата година вече е факт и ще разполага с 3,075 млрд. лв. в приходно-разходната си част. Здровноосигурителната вноска запазва размера си от 8% и се очаква при добра събираемост от нея в касата да постъпят почти 3,02 млрд. лева. Болниците ще разполагат с над 1,28 млрд. лв., първичната и специализирана помощ съответно със 178 млн. лв. и 190 млн. лв., медико-диагностичните дейности ще бъдат обезпечени със 70 млн. лв., а денталната помощ - със 120 млн. лева. Предвидените средства за медикаменти (вкл. за онкоболни и за домашно лечение) са почти 720 млн. лева.