За трети пореден път в рамките на две седмици представители на управляващите, в лицето на Реформаторския блок, лансират идеята за създаване на ново спецзвено, което да бори корупцията по високите етажи на властта. Става въпрос за нова прокуратура, която да е извън рамките на сегашната и да е направена по румънски модел.

Пръв идеята лансира съпредседателят на Блока и лидер на ДСБ Радан Кънев. Последва го и правосъдният министър Христо Иванов, а днес и вицепремиерът Меглена Кунева, която е на посещение в северната ни съседка. 

"Ако България иска да се справи с корупцията, примерът на Румъния може да бъде приложен. Има възможности страната ни да създаде аналогични на румънските структури за борба с  корупцията, със сходни правомощия", заяви Кунева след срещи с прокурор Лаура Кьовеси, ръководител на румънската Национална дирекция по антикорупция (НДА) и Хория Джорджеску, председател на Националната агенция за интегритет (НАИ), съобщиха от пресцентъра на Министерския съвет.  

Структурите, които трябва да се преборят с корупцията по високите етажи на властта, трябва да са независими и да не бъдат обект на политически натиск, смята още вицепремиерката. По думите й ключови за борбата с корупцията са още административният капацитет, разследването на сигнали за злоупотреби и проверките за необяснимо забогатяване на държавни служители. 

НДА е органът, който по същество има функции на специализирана прокуратура за борба с корупцията, а НАИ е органът, който следи имущественото състояние на лицата, заемащи държавна длъжност, акумулира сигнали и определя обхвата на риска от корупция.  

Двамата им председатели са представили пред Кунева подробна информация за функционирането и правомощията на ведомствата си. Отбелязано е било също, че те работят с малък брой добре подготвени кадри и подкрепа от Европейската комисия, Световната банка и Организацията за икономическо сътрудничество и развитие, посочват още от МС. 

Другата седмица двустранните срещи по проучване и прилагане на румънския опит в борбата с корупцията през двата специализирани органа продължават с посещението на правосъдния министър Иванов, допълват оттам. 

"Очевидно е, че в северната ни съседка Механизмът по сътрудничество и оценка дава резултати и България може да почерпи опит от добрите практики", смята още Кунева.

Публична тайна е, че се очаква с последните доклади на ЕК за България и Румъния, които предстои да бъдат оповестени до няколко седмици, ще бъде обявено, че механизмът за северната ни съседка ще отпадне, а за нас ще остане. Причината е, че в действителност Букурещ показа добри резултати в борбата с корупцията по високите етажи и дори прати висши държавници в затвора.

Остават обаче няколко въпросителни - какво точно ще е новото спецзвено и защо изобщо ни е то като България има редица специализирани уж за целта институции. Борбата с корупцията по висшите етажи на властта, поне формално, сега се води от специализираните съд и прокуратура и комисията за борба с корупцията към МС. С това се занимават и ДАНС, и ГДБОП. Подобни правомощия, но спрямо магистратите, имат и Инспекторатът към Висшия съдебен съвет (ВСС), Комисията по професионална етика и превенция на корупцията към ВСС и мн. др.

Засега тримата реформатори посочват само, че идеята за новото звено е част от голямата съдебна реформа, която Иванов лансира.