„Не си губете времето и парите.“

Такова послание към инициаторите на референдума за еврото отправи испанската евродепутатка Ева Мария Попчева в отговор на въпрос на Клуб Z.

Родената у нас депутатка от либералната група „Обнови Европа“ (ОЕ) разговаря с български журналисти за бъдещото приемане на единната валута. Тя е зам.-председател на Комисията по икономически и парични въпроси в Европейския парламент.

„Това не е нещо, което може да се реши с референдум. Той би бил абсолютно против българската конституция и против Договорите за ЕС. Защото в договора за присъединяването на България има задължението да се присъединим към еврозоната. И не може впоследствие да искаме като държава да нарушаваме един международен договор“, каза Попчева.

Колкото до гражданите, които са убеждавани да се подписват за допитване или се колебаят дали трябва да приемем еврото, евродепутатката смята, че е необходима информационна кампания, която да обясни какво означава то. Освен за символика, трябва да се говори и за икономическото значение.

Еврото означава повече инвестиции в България. А липсата му е голяма пречка. Самата Ева Мария Попчева е в постоянен контакт с испански фирми. Когато ги попита дали имат интерес да инвестират у нас, тя винаги получава този отговор. Защото за тях инвестициите в такива страни са риск, а също така и препятствие, което означава повече бюрокрация. Нищо, че в България има много квалифицирана работна ръка, че цените у нас са евтини, че изобщо сме добро място за вложения.

А ако въведем еврото, ще имаме много повече инвестиции, търговия с други държави. Резултатът ще бъде повече работни места, вдигане на икономическия ръст.

„Толкова отдавна сме влезли в ЕС, а икономическият ни стандарт все още е много по-нисък от средния на Съюза“, отбеляза испанската представителка в ЕП.

Протакане на влизането ни в еврозоната е възможно, отговори Попчева на журналистически въпрос. Това може да стане, ако не бъдат приети необходимите законодателни реформи.

„Важно е гражданите да разберат, че това е политическо решение. Ако политическите сили в България не желаят влизане в еврозоната, то ще бъде много трудно. И теоретично другите страни членки могат да започнат да питат защо не го правим и да потърсят отговорност“, изтъкна сънародничката ни.

Тя отхвърли твърденията, че въвеждането на еврото е причина за високата инфлация в страните, които преди това са имали валутен борд. Според Попчева инфлацията се дължи на два фактора – цените на енергията и на храните. В балтийските страни, които след валутен борд са въвели еврото, в началото е имало инфлация, но тя е била поради зависимостта от руската енергия. След диверсифицирането на източниците вече не е така.

Валутен борд – все едно, че имаме евро

А валутният борд у нас означава, че все едно имаме евро, допълни Попчева. Така валутният курс на лева е фиксиран и няма опасност от промени.

Испанската евродепутатка от български произход бе попитана и как можем да се справим с инфлацията след закръглянето на цените при въвеждането на еврото. Тя припомни, че освен закръгляне нагоре е имало и такова надолу.

Възможно е също така закръглянето да бъде регулирано с държавно законодателство. В България може да се работи в тази посока.

„Не можем да очакваме по-високи заплати, ако няма икономическа причина за това. Ако нямаме повече икономическа дейност, повече търговия, няма как те да се вдигнат“, коментира Попчева липсата на конвергенция и ниските в сравнение с европейските доходи в страната ни.

В Хърватия, която в набалото на тази година въведе еврото, също е имало по-висока от допустимата инфрлация. Но и от Европейската комисия, и от Европейската централна банка (ЕЦБ) са взели предвид факта, че това се дължи на извънредната ситуация в цяла Европа. 

Една от големите ползи на присъединяването към еврозоната е влизането в системата на централните банки на страните членки. И това позволява на ЕЦБ да помага при закупуването на ценни книжа. За България на този етап това не е необходимо поради ниския дълг. Но никой не знае какво предстои, предупреди Попчева и даде за пример фалита на американската стартъп банка SVB.