Една реплика от трибуната на Народното събрание тази седмица се превърна в топновина и засенчи всички опити да се състави правителство, нелепи предложения на спечелилите изборите да наредят кабинета на вторите и други подобни екзотики.

Да, за оная реплика за Коцето става въпрос.

Всъщност Народното събрание не е храм и не е светилище, така че смятам, че е допустимо от време на време някой депутат да си изтърве нервите или да каже нещо особено пиперливо от трибуната.

В някои парламенти по света стигат и до як кютек, в нашия по моя прогноза също не сме далеч от този момент. Това малко обръща наопаки развитието на парламентаризма, което по принцип тръгва от викингските съвети, на които по-убедителните често забърсвали с телата на опонентите си локвите кръв в края на заседанията.

Според някои легенди това е причината и до ден-днешен британците, например, да седят в парламента като на стадион – управляващи и опозиция се гледат очи в очи, а по средата им е спикерът в ролята на рефер. Така държиш врага под око и всяко посягане към сабята се вижда веднага.

Днес британците не се дуелират в парламента, а наследниците на викингите в скандинавските държави не се пердашат с големия кокал по главите при политически спор. Но българските им колеги са само на крачка от това, ако човек се заслуша в заседанията напоследък.

Та, както казах, няма лошо някой депутат да изпусне неподходяща реплика, въпросът е обаче в останалото време нивото на разговора да е подобаващо. А то не е. Манол Пейков и репликата за късите букви, с които пише Костадин Костадинов, бе реакция на нескончаеми ругатни, обиди, клевети и лъжи от страна на „Възраждане“ и лидера ѝ от трибуната на Народното събрание.

Само, че хулиганството не се преборва с хулиганство, а простотията не се побеждава с простотия. Иначе за какво ни е съдебна система, за какво са ни правила на поведение, за какво ни е въобще цивилизация, ако ще решаваме проблемите си отново с оглозган кокал от мамут?

Да действаш по правила, да победиш противника си на полето на цивилизацията и разума – това е по-сложно, по-уморително и победата идва по-бавно. Но хората, които държат на парламентаризма, искат да спрат разпадането на държавата и да я превърнат най-сетне в модерна европейска страна, не трябва да се отказват с лека ръка от цивилизованите начини да поставят на място хората, които ги клеветят. Би трябвало цялата парламентарна група на ПП и ДБ да реагира всеки път, когато Костадинов ги нарече „Доносническа България“, "доносници", "соросоиди" или други клевети и обиди.

Да, най-редно е председателят на Народното събрание да реагира и да налага наказание, без да го подтикват към това, но той мълчи. Мълча и президентът Радев. С това и двама мъже, заели най-високите постове в държавата, също допринасят за нейното окончателно разпадане, изпразвайки от достойнство и значимост позициите, на които са.

Кутията на Пандора е отворена и то от няколко места паралелно. От една страна обидите, клеветите, изричането на неистини и манипулации е стратегията на популистите, към които се причислява Костадинов. Като той съвсем не е оригиналът на това поведение, това е начинът на действие на Тръмп. Именно Тръмп направи този тон допустим, изкопавайки пропаст сред американското общество, която е трудно преодолима и до днес. Същото се случва постепенно и в България.

По време на предизборната си кампания Бойко Борисов не пропускаше ден, в който да не изговори отвратителни обиди за основните си съперници от ПП и ДБ. Манипулацията с "парапета" и намеците за сексуалния живот на Лена Бориславова вероятно имаха за цел да го оневинят за разследването срещу него в Барселона. Един вид представителите на "Промяната"  и демократичната общност първи са започнали да се ровят в личния живот на опонента си. Но в Барселона става дума за разследавне за пране на пари.

Не за проучване на любовни афери, ако такива въобще има. "Разказите" за използването на наркотици под формата на кристали върху пица също бяха преповтаряни всекидневно именно от Борисов. Насъсквайки така последователите си и собствената си партия, той сега се видя доста затруднен да ги убеди, че трябва да се сътрудничи с хората, които довчера е обвинявал във всички смъртни грехове.

Но това не е проблем, над който цяла България ще ридае горко. По-страшното е, че пускайки бесовете на злото, той заразява цялото общество.

Новината за бременността на Борисловова бе повод дори най-личните остриета на ГЕРБ и СДС да се упражнят в най-долнопробен сексизъм. За Кирил Петков и Асен Василев се споделят с хедонично удоволствие небивалици, жертва на това са и странични хора като семейството на Петков. Когато така нареченият елит захвърли елементарната цивилизация и започне да се държи и говори като кварталната мутра, какво се случва сред обикновените хора? Тонът се копира, пропастта се разширява и няма избори, които да могат да ни извадят от нея.

Затова още по-важно е онези в парламента, които претендират да водят страната към Европа, да не се увличат в подобно говорене. И не само това – а да започнат най-сетне да го пресичат и да настояват за законните мерки срещу него. Ако председателят на НС не вижда проблем и не наказва всеки, който си поволява да ругае и обижда от трибуната, то трябва да бъде сменен. Само това е начинът да спрем разпада ни като общество. А не като си размахваме оглозгани мамутски кокали.