Днес в проекта ни "100 въпроса за тоталитарната държава" започваме нова и още по-мрачна серия от материали. Те са провокирани от въпросите на няколко младежи на редакционната ни поща и са свързани с действията на МВР като цяло и на "Държавна сигурност" и Гранична полиция в частност. "Убивала ли е ДС?" и "Как е убивала ДС?" ни питат Стойко Петров и Димитър Иванов от София и Перник. Предупреждаваме, че част от текста може да бъде притеснителен за хора с по-слаби нерви.
„Над .................. трябва да се изпълни смъртната присъда. На пръв поглед изглежда, че това е черна и мръсна работа, но за нас тя е благородна.“
Не, това не е реплика от диалог между участници в съпротивата в някоя окупирана държава по време на война. Гледали сме десетки филми и сме чели също толкова книги, изобилстващи с такива разговори.
Това е „изказване на другаря министър“ на вътрешните работи на Народна република България (НРБ) от 1 юли 1970 г. Именно така е записано в документа. Министърът всъщност е Ангел Солаков. А думите му са към служителите на създадения през 1963 г. Отдел VIII към Първо главно управление „Разузнаване“ на ДС, който отговаря за „специалните мероприятия“.
Някогашният свръхсекретен документ е публикуван от Комисията по досиетата в 55-ия документален сборник от поредицата „Из архивите на ДС“. Издаден през 2022 г., сборникът е озаглавен „Държавна сигурност – активни и остри мероприятия (1944-1991)“.
Името на осъдения на смърт от ДС е заличено и едва ли някога ще разберем за кого става дума.
Най-острите мероприятия безспорно са убийствата. По-малко остри са саботажите, отвличанията, отравянията.
На много хора имената са заличени. Едва ли някога ще бъде доказано със 100-процентова сигурност например, че Георги Марков е убит от българските тайни служби. Още повече, в средата на декември 1989 г., месец след падането на режима у нас, започва прочистването на архивни документи от фондовете на разузнаването. Повечето от тях най-вероятно са свързани именно с острите мероприятия.
И затова вече над три десетилетия разни мастити другари ни обясняват по телевизията или в дебелите си мемоари, че ДС всъщност бранела родината от враговете, а агентите ѝ служили достойно на същата тази родина и били доблестни патриоти.
А убийства... Какви убийства, какви пет лева? Е, може да има някой друг ликвидиран, ама той си го е заслужавал, като си е нямал друга работа и е предал родината, като е избягал от нея или като я е плюл на Запад.
Георги Марков ли? Ами че той е агент на британското разузнаване, на ЦРУ, на "Мосад", на не знам си колко още западни служби. Само те са го ликвидирали, ама с едничката цел да злепоставят НРБ. Не помните ли тези излияния от екрана? Ами книгата, в която се твърди, че писателят е умрял, одраскан от котката си?
Думите на министър Солаков са доста красноречиво доказателство за дейността на ДС срещу противниците на режима.
Най-известните жертви – Георги Марков и Борис Арсов
Писателят Георги Марков безспорно е най-известната жертва на остро мероприятие на ДС.
На 7 септември 1978 г. той е прободен с чадър на моста „Ватерло“ в Лондон. В чадъра е поставен отрова, която убива Марков за 4 дни и която не оставя следи. Тя е вкарана в тялото на писателя чрез миниатюрна сачма.
Причината Георги Марков да бъде ликвидиран са критиките му към Тодор Живков, с когото той е бил в доста добри отношения преди бягството си от България през 1969 г. Писателят и не крие, че е бил толериран от режима, преди отношенията им да се развалят. Още повече романът му „Мъже“ - типично произведения на социалистическия реализъм, печели годишната награда на Съюза на българските писатели. Отгоре на всичмко Марков е и сред авторите на сценария на сериала „На всеки километър“.
Българските управници някак преживяват бягството и есетата, които беглецът чете по радио „Свободна Европа“. Но не могат да му простят репортажите с критиките срещу Живков, прочетени през 1977 г.
Чак през 1991 г. бившият генерал от КГБ Олег Калугин разказва как 13 години по-рано във ведомството, в което той работи, пристига молба от България. Тя е отправена от вътрешния министър Димитър Стоянов и е за неутрализиране на Георги Марсков. Молбата е одобрена от СССР, макар в началото шефът на КГБ Юрий Андропов да е против.
Единственият заподорян участник в убийството е италианецът Франческо Гулино, известен като агент „Пидакили“. Той почина през 2021 г.
За съжаление, досието на Георги Марков е унищожено, вероятно веднага след демократичните промени у нас.
Четири години преди убийството на Георги Марков – през 1974 г., от Орхус, Дания, е отвлечен българският емигрант Борис Арсов.
Вербуван през 50-те г. на ХХ век за агент на ДС, той не върши никаква полезна работа и сам пожелава да прекрати сътрудничеството.
През 60-те г. Арсов е вкаран в затвора за разпространение на вражески според режима листовки, призоваващи за излизане от Варшавския договор и за прекратяване на зависимостта на България от СССР. След като излежава присъдата си, бяга на Запад през 1969 г. и се установява в Дания.
В родината на Хамлет Борис Арсов оглавява новосъздадения Съюз на българските революционни комитети (СБРК). Също така е представител за Дания на Българския национален фронт (БНФ) и е член на Българската лига за правата на човека.
От страниците на бюлетина на емигрантската организация „Левски“ Арсов призовава БКП да бъде свалена от власт чрез обща стачка и масови демонстрации, които да преминат в народно-освободителна революция, а самата партия, комсомолът и казионните профсъюза да бъдат разпуснати.
План за убийство
Със задачата за „неутрализиране“ се заема Второ главно управление (ВГУ) на ДС.
То дори изготвя план за убийството на Борис Арсов. Цитираме го изцяло. Цитатите са от Регистъра на сътрудниците на Държавна сигурност и разузнавателните служби на БНА. Запазваме стила и правописа.
"При ликвидирането на Арсов агент "Маринов" да има в предвид:
• при използване на нож или остър предмет ударите да се нанасят бързо и последователно в областта на сърцето и гърдите до убеденост, че е убит;
• при използване на твърд предмет първият удар да се нанесе в главата;
• най-ефикасен начин да се пресече евентуално викане и вдигане на шум е доубиването, а не запушването на устата;
• при използване на отрова да се спазват точно дадените указания да не предизвиква съмнение и своевременно пресече евентуални опити за алармиране и търсене на помощ;
• при подходящи условия и възможност най-безопасно е ликвидирането да стане още с пристигането, докато не е станало известно, че е при него.
След ликвидирането на Арсов агент „Маринов" трябва да заличи следите и укрие тялото така, че колкото е възможно по-късно да се открие ликвидирането.
• Ако ликвидирането е станало в дома на Арсов, да се преоблече в друг костюм, да прегледа архивата на Арсов, като се стреми да запомни това, което ни интересува, да заключи и излезе от жилището.
• Ако ликвидирането е станало извън жилището, да вземе и унищожи личните и други документи на Арсов с цел да се забави установяването на самоличността му.
• Да се огледа и заличат евентуални следи от кръв по дрехите и себе си, които биха предизвикали съмнение и да се изтегли от мястото на ликвидирането.
• Да унищожи всички документи и материали в себе си, които показват кой е в действителност.
• След изпълнението на задачата агент „Маринов" с първия самолет и дадените му документи на италиански гражданин да напусне Дания. Желателно е да замине за ГДР, Чехословакия, Полша, Унгария или във Виена и оттам веднага за Чехословакия. Ако първият самолет е за България, ще замине с него. След пристигането му в указаните социалистически страни ще се яви в българското посолство, съобщи кой е и чака допълнително нареждане.
• При положение, че независимо от всичко агент „Маринов" бъде задържан при ликвидирането на Арсов или след това, при следствието да твърди, че го е извършил в афектно състояние по лични подбуди за разчистване на лични сметки. За документите и средствата да обяснява, че ги има от Арсов. Ако го разпитват за дейността на СБРК и Арсов, да разкаже това, което знае без връзките си с нас.
• На агента да се обясни, че обикновено за криминално убийство присъдата е няколко години и че ще бъде направено необходимото чрез замяна или по друг начин да го освободим и върнем в България."
Агент „Маринов“ е човек от обкръжението на Борис Арсов в СБРК, също емигрант. Името му е Димитър Филипов.
Убийството обаче така и не е извършено, макар на „Маринов“ да са платени 6000 западногермански марки.
Вместо това на 12 февруари 1974 г. зам.-министърът на вътрешните работи Григор Шопов подписва заповед, която гласи:
„Да се разработи комбинация за довеждане в страната на ИР (изменник на родината - б.р.) с цел тяхното ликвидиране или арестуване.“
Отговорът от ВГУ е положителен. При това не е забравено да бъде предложено след „мократа поръчка“ агент „Маринов“ да бъде награден и да му се осигури пенсия и условия за живот и работа в родината.
Същевременно обаче самият Борис Арсов вече желае да се завърне в България, където е останало семейството му. И дори е подал молба за това в българското посолство в Копенхаген. Затова ДС решава да действа светкавично, за да не бъдат обезсмислени усилията и разходите до момента.
Сведенията за начина, по който е отвлечен беглецът, са противоречиви. Според отчета на агентите от ДС те му помогнали с фалшив паспорт, тъй като документите му били иззети от датските власти. Убедили го, че в България няма да му се случи нищо, качили го на самолета, а в София го предали на властите.
Но пред българския съд Арсов твърди, че в дома му в Дания нахлули български агенти и му иззели цялата документация.
Според следователите, работили по случая през 1992 г., най-вероятно Арсов е бил упоен.
В родината си дисидентът получава 15 години затвор и е изпратен да изтърпява наказанието си в Пазарджик. Отказва да участва в плановете на ДС за компрометиране на вражеската според режима емиграция.
Борис Арсов е намерен обесен с три вратовръзки в затворническата си килия на 20 декември 1974 г. Твърде подозрително, като се има предвид, че всичките му лични вещи са отнети.
Убийства в Пазарджишкия затвор
Друга известна жертва на ДС е журналистът Георги Заркин. Той никога не е бягал зад граница. Но не може да бъде пречупен дори в затвора.
Заркин става политзатворник още през 1966 г., когато е едва 26-годишен. Зад решетките той получава още две вътрешни присъди, за да не бъде освободен. Но дори при изключително тежките условия той не престава да пише стихове и да протестира срещу отнетите свободи, липсата на правосъдие и „превръщането на България в експериментална база на СССР“.
През август 1977 г. Георги Заркин умира в резултат на зверски побой, нанесен от служители на затворническата администрация.
През 1985 г., пак в Пазарджишкия затвор, след тежък побой умира друг дисидент - Володя Наков. Известно време той работи като екскурзовод. Уволнен е и е осъден за разпространение на жалби до западни посолства, в които посочва, че не му се разрешава свободно да замине и да живее на Запад. Периодично е изселван от София.
През 1983 г. Володя Наков е вкаран в лудницата в Курило. Причина е застъпничество на външния министър на ФРГ Ханс-Дитрих Геншер пред българския му колега Петър Младенов. Отново е изселен за една година.
През 1984 г. получава присъда от 4 години за „изключително дръзко и цинично хулиганство”, проявено пред местните представители на комунистическата власт. Вкаран е в Пазарджишкия затвор, където през септември 1985 г. е пребит до смърт от затворник, пуснат нарочно в килията му от администрацията.
Провалени убийства и отвличания
В „неутрализирането“ ДС преживява и няколко позорни провала.
През юни 1977 г. Владимир Костов – офицер от Първо главно управление (ПГУ) на ДС, иска политическо убежище във Франция заедно със съпругата си Наталия.
Дотогава в продължение на три години той е кореспондент на Българската телевизия (тогава БТ) в Париж. Пред френските власти Костов разкрива принадлежността си към ДС и мотивира постъпката си с пълната зависимост на България от СССР.
Заради измяната Костов е осъден задочно на смърт от военен съд у нас. През август 1978 г. - по-малко от месец преди убийството на Георги Марков в Лондон, ПГУ прави неуспешен опит да изпълни присъдата срещу Костов в Париж. На една от спирките на парижкото метро той получава удар в гърба, като забелязва непознат мъж да се оттегля в навалицата. Вдига температура, но няколко дни по-късно се възстановява.
След като става ясно, че от тялото на Георги Марков е извадена сачма, Владимир Костов постъпва в болница, за да се изследва убождането му. Опериран е и в присъствието на двама следователи от Скотланд ярд от тялото му също е извадена съща миниатюрна сачма. При направения сравнителен анализ идентичността между двете сачми е потвърдена, както и състава на сплавта, от която са направени.
В случая с Костов лекарите смятат, че той оцелява вероятно, защото сачмата е попаднала в мускулните тъкани, а не близо до мрежа от кръвоносни съдове и отровата не е могла да се разпростре.
Преди Георги Марков мишена на ПГУ е и бившият кандидат-член на ЦК на БКП Петър Семерджиев. След 9 септември 1944 г. той е обещаващ партиен кадър, но кариерата му свършва неочаквано през 1949 г., когато покрай процеса срещу Трайчо Костов е арестуван и осъден по обвинение в заговор срещу властта. Лежи в различни затвори и в лагера „Белене“. През 1956 г., е освободен. Но не е реабилитиран.
През 1973 г. ДС му разрешава да пътува в чужбина със съпругата си, която е еврейка, и двамата емигрират в Израел. Зад граница Семерджиев изнася важна информация от „кухнята“ на БКП по радио „Свободна Европа”.
ПГУ подготвя остро мероприятие срещу него през 1975 г. ДС обаче не разполага с агент в Израел. КГБ също не помага в случая. Тогава българските ченгета се опитват да компрометират Семерджиев. С помощта на източногерманските служби ЩАЗИ са издадени фалшиви документи, според които Семерджиев е бил агент на Гестапо и е предавал на нацистите български евреи. Фалшификатите са публикувани в западни медии, но операцията не дава резултат. А беглецът доживява края на комунизма.
През 1975 г. ДС разработва план за принудително довеждане в България на писателя Димитър Инкьов.
Емитрирал през 1965 г., той работи в българската секция на радио „Свободна Европа”, където четвърт век осмива режима чрез своите сатирични предавания, излъчвани под псевдонима Велко Верин.
Опитът за отвличане е направен в Австрия, близо до границата с Унгария. Инкьов е поканен там на среща от негов познат, който му казва, че носи новини от България. Службата за сигурност на „Свободна Европа” проверява мястото и идентифицира група от ДС, която е в готовност да отвлече беглеца. Инкьов е предупреден и не пътува до уреченото място.
Но да се върнем на речта на вътрешния „другаря министър“ Ангел Солаков. Ето какво казва още той на служителите от Отдел VIII:
„Ако не почнем да провеждаме някои остри мероприятия, ще съжаляваме. Службата са остри мероприятия бе създадена само за военновременни задачи. Впоследствие обаче тя започна да работи и провежда мероприятия и в мирно време. Сега имаме една задача конкретна, която не се изпълнява, а тя е да докараме _____________ в България заедно с цялата негова архива. Втора задача е да се докара Петерс – американски разузнавач, който работи активно срещу нас. Верно, че въпросите са сложни, но за _____________ е дадена санкция, а задачите не се изпълняват.“
Заличеното име е на същия човек, споменат в началото на материала, над когото е издадена смъртната присъда.
Името Петерс не се среща в друг документ.
Солаков критикува ченгетата, че не проявяват достатъчно активност и инициатива. И допълва, че наскоро от България е избягал професор по очни болести, който трябва да бъде докаран в родината.
В огласените от Комисията по досиетата документи за „острите мероприятия“ са споменати няколко разработки. Обектите им, назовани с псевдоними, явно подлежат или на ликвидиране, или в най-добрия случай на насилствено връщане в България. Става дума за разработките „Лакей“, „Либерто“, „Мавров“, „Ник, „Каракуш“, „Предател“, „Вдовец“. Някои от споменатите обекти са бивши служители на ДС, емигрирали в чужбина и предали важна информация на западните служби.
Както се вижда, режимът не прощава. И ликвидира. Нищо, че разни мастити господа се опитват да ни убедят в обратното или най-малкото в патриотичната насоченост на ДС.
---
Ако вие сте млад човек, който има интерес към най-новата ни история и иска да научи факти за времето отпреди 1989 г. можете да ни зададете своите въпроси на имейл office@clubz.bg, в Тема/Subject напишете: 100 въпроса за тоталитарната държава.
Още по темата
Подкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и днес, за да научите новините от България и света, и да прочетете актуални анализи и коментари от „Клуб Z“. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме нужда от вашата подкрепа, за да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 държави на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на истинска, независима и качествена журналистика. Вие можете да допринесете за нашия стремеж към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият поръчител на съдържание да сте вие – читателите.
Подкрепете ни
