"Чувала съм, че по времето на комунизма да си с хомосексуална ориентация е било забранено, или това е било смятано за болест. Разказвали са ми и, че срещу гей хората е имало законови репресии, но въпреки това те са изградили своя тайна култура. Ще ми е интересно да науча каква е истината", ни пише на редакционната поща Весела Иванова от Плевен. Днес по проекта ни "100 въпроса за тоталитарната държава" ще се опитаме да внесем яснота по тези въпроси.

Какво е да си гей по време на комунизма? За разлика от някои други въпроси по проекта, този няма еднозначен отговор. Зависел е от това кога и къде се намираш.

Привличането към човек от същия пол не е една от темите, засягани от Маркс и Енгелс, и различните държави в бившия Съветски блок имат различни възприятия и политики за сексуалността.

Комунистите - борци за гей права?

Много от увличащите се от радикалното ляво млади днес обичат да разказват как болшевиките били сред първите, декриминализирали секса с човек от същия пол. Това наистина става през 1917 г., но само 16 години по-късно хомосексуалността отново бива обявена за престъпление - и осъдените изкарват по минимум 5 години в трудов лагер.

Причината за кратката легализация минава през изкривената логика на комунизма - хомосексуални има и сред работниците, ние се борим за работническите права. И сме против законите на империализма - защото в Царска Русия "мъжеложството" е било престъпление, но законът се е налагал избирателно и много аристократи не са попадали под ударите му.

Разбира се, друга популярна хипотеза е, че самият Ленин е бил... поне бисексуален.

В част от държавите от соцлагера има кратка либерализация на "режима", при други такава идва чак през 60-те години на миналия век, трети пък го криминализират чак през 70-те, като например Монголия, която дотогава догонва Съветския съюз.

И в Източна Германия има кратък и частичен опит за легализация - много от местните комунисти подкрепят гей правата още от времето на Ваймарската република. И са против гоненията срещу хомосексуалните от Нацистка Германия. В крайна сметка и там през 50-те решават, че хомосексуалността е "противна на здравословните устои на работниците".

В Китай става обратното - съществуващата за кратко (поне в континенталната част) Китайска република декриминализира хомосексуалността. Комунистите ги изгонват в Тайван и започват преследвания на хомосексуални.

Комунистическата идеология няма ясна и консистентна позиция по темата - защото започва като революционно движение, което просто е против статуквото, и какви политики възприема в началото зависи от това статукво.

Може би и това обяснява защо Народна Република България прескача либерализацията и отива директно на преследването. При нас тя става при едно предишно владичество.

Консервативен сталинизъм срещу прогресивен... османизъм?

Османската империя е консервативна и мюсюлманска - но към края на съществуването си започва да се модернизира, и заедно с това идват и някои учудващо прогресивни за времето решения. Това става през 1858 г., когато хомосексуалните отношения стават легални в цялата империя.

И нещата отново се обръщат през 1896 г. в Княжество България. Когато Българската работническа партия (комунисти) на Кимон Георгиев взима властта през 1944 г. с помощта на управлявания от Сталин СССР, в родината ни вече има половин век хомофобия и дори гонения на гейове.

През 1951 г. излиза първият социалистически Наказателен кодекс. В него присъдата за "полово удовлетворение на лица от еднакъв пол" рязко скача - от 6 месеца става 3 години - познайте по чий пример. А терминът се ползва специфично с цел да накаже и взаимната мастурбация.

През 60-те години вече разположилата се удобно в управлението Българска комунистическа партия решава, че подли "хомосексуалисти" пробиват във властта и опорочават комунистическото бъдеще. Започват серия от акции за разбиване на "хомосексуални групи", арести и показни дела, сред арестуваните са и популярни артисти като Георги Парцалев и Емил Димитров.

Това не се харесва на обществото - може би не защото българите са се "събудили" (woke, както казват американците), а заради показността, тиранията и атаката срещу народни любимци. Обществената реакция обаче предизвиква и дълги дебати. Подкрепа идва и от може би най-известния сексолог от периода - Тодор Бостанджиев, чиято теза е, че "хомосексуализмът" е вид психическо заболяване, което е смекчаващо вината обстоятелство. Помагат и препоръките на Международния конгрес по наказателно право в Хага през 64-та, както и вълната подобни промени в съветските държави и съюзници на Балканите, в Южна Америка и СССР. И така през 1968 г. хомосексуалността при пълнолетните е декриминализирана.

Според изследователи обаче, тази декриминализация е условна - има изискване за дискретност на връзката и се забранява оказването на "въздействие на други лица" - т.е. всякакво разкриване от страна на хомосексуална двойка означава, че нарушава закона. Наказва се и "подтикването на другиго към такова извращаване". Държавата допуска гейовете да съществуват и да имат хомосексуални отношения, но иска да опази обществото от тях.

Тази политика влече след себе си нови мерки, водещи до репресии на хомосексуални младежи. Някои идеи са позитивни - създават се заведения за непълнолетни (днес бихме ги нарекли "детски дискотеки"), но други включват нови, специализирани институции за борба с детските "престъпления" и "противообществени прояви". А по-точно, разнообразни провинения като дребни кражби, тийнейджърска бременност или... хомосексуалност. Първа спирка е останалото нарицателно и до днес ТВУ, или трудововъзпитателно училище. А "осъдените" деца отиват в по-строги поправителни домове.

Популярна теза е, че Европа и демокрацията днес искат да откраднат децата ни - но в миналото тези "съдебни процеси" срещу непълнолетни са били без право на обжалване или дори защита от родителите.

И, както се разбира, престъпленията за "разврата" са втората най-популярна причина за изпращане в поправителен дом. Хомосексуалните деца са интернирани масово, и тези практики продължават почти до края на 80-те години, т.е. до края на режима. Любопитно е, че хората неволно осъзнават, че сексуалната ориентация е неотменима характеристика - директорът на дома в Бойчиновци отбелязва:

"Нали знаете, при нас повечето деца са непоправими, голяма част от тях са хомосексуални деца.“

Разбира се, държавният апарат на тоталитарната държава слабо се интересува от това какво пише в закона. Преследвания на хомосексуални хора, побой, затвор под различен претекст и тормоз са достигали много гейове в страната, особено сред по-младите. У нас съществува и работи усилено в следващите десетилетия и "Специализирана група за борба с аморалните престъпления".

Всичко това засяга най-вече гейовете. Макар номинално в съветските държави и България всякакъв секс между хора от един пол да е престъпление, преследване срещу лесбийките на практика не е имало. Данни за арест на една жена за секс с друга има - един подобен случай, при който дамата бързо е била пусната и обвинение не е повдигнато.

Хомосексуалността се е свързвала с буржоазията, империализма, западните моди, контактуването с чужденци... Но една българска институция с радост се е възползвала от това - Държавна сигурност.

Тайната полиция на режима целенасочено е вербувала сред хомосексуалните българи по ясни причини - човек с подобна тайна лесно може да бъде контролиран, а ако трябва - социално или напълно унищожен.

Срещи и гей култура по времето на соца

Мащабното изследване „Хомосоц. Хомосексуалността в България по времето на комунизма“, извършено в периода 2018 – 2019 г., под ръководството на Вероника Димитрова, асистент в катедрата по социология на Софийския университет „Св. Климент Охридски“, разкрива интересни факти за културата на хомосексуалните хора у нас от онези години.

Тя, разбира се, се развива като скрита и има свой собствен код за общуване - характерни места за запознанства, забавление и удоволствие.

В София мястото за срещи или т.нар. пиаца на швестърките през 50-те и 60- те години е площад „Ленин“ (дн. „Света неделя“) и по-специално намиращата се в близост градинка на църквата, както и кино „Култура“. Заведенията, които посещават хомосексуалните по онова време, са добре познатите места на столичната младеж — сладкарниците „Кристал“, „Бамбука“, „Славянка“, „Опера“, „Варшава“, „ЦУМ“; ресторантите „Ален Мак“, „Берлин“; „Офелия“; бар „Астория“, „Шишарка“; бирхалето „България“. Местата за срещи с чужденци са около хотелите „България“, „Балкан“ (дн. „Шератон“) и „Рила“.

Къде се правят срещите за удоволствие – най-често баните и тоалетните. Към тези места могат да се добавят и публичните паркове, градини и площади нощем.

По това време столичните бани са усилено наблюдавани. От една страна, служителите им са инструктирани да бдят и да съобщават на столичната милиция за гей прояви, а от друга, се провеждат акции, които са изключително изобретателни. Например — милиционери под прикритие се „заиграват“ с посетители в банята и после ги водят в управленията.

Да излекуваме "хомосексуалистите"

"Декриминализацията" на хомосексуалността в България през 1968 г., неправилно наричана в миналото "хомосексуализъм", е резултат от усилията на сексолога Тодор Бостанджиев. Един от аргументите за това е, че тя е лечима болест, показва изследването „Хомосоц. Хомосексуалността в България по времето на комунизма“.

Хомосексуалността се квалифицира като „психопатия“ и се разделя на вродена и придобита, като българските учени са склонни да приемат, че много малка част от случаите са вродени.

Най-широко практикуваните типове „лечение“ са хипнозата и условно-рефлексното лечение (съчетано с различни препарати — от хормони до амфетамини). Целта е у болния да се предизвика отвращение към секса с партньор от същия пол, като за целта му се дават наркотици и алкохол и докато му са гади и повръща, му се показват снимки или записи на хомосексуални партньори. Включително, ако „болният“ заспи, го будят и мъчението продължава поне няколко денонощия.

Може да се лекува с квас на носа?

Официалната българска медицина все пак не е останала невежа за различната сексуалност, и към края на комунизма тя разпознава и различната сексуалност, и различната полова идентичност - цялото ЛГБТ.

Разбира се, както е било обичайно в периода, това са "полови отклонения", по-точно - "обектни девиации". Това, което днес се нарича полова дисфория, се е наричало "транссексуална хомосексуалност". Хомосексуалността е била определена като "девиантна хомосексуалност по механизма на погрешното впечатване" - популярна теза от периода, според която гейовете имат "инвертирана полова роля". Бисексуалните пък са в следствие на "механизма на девиатнно изграден полов динамичен стереотип".

Естествено, предлага се и лечение - и ако официалната медицина експериментира, както навсякъде по света, с лекарства и психотерапия, народната има далеч по-любопитни предложения. 

"Българска народна медицина" на Петър Димков от 1977 г. препоръчва:

"Всяка вечер на тила и носа да се слагат торбички с хладък селски хлебен квасец, които се държат цяла нощ.

Да се предпочита суровоядството и задължително преди обяд и вечер да се яде салата от суров кромид лук и магданоз по равни части, а след ядене да се изпива по една чаша вегетарианско вино, приготвено от сок от моркови, домати и грозде по равни части.“

Подобна рецепта, леко модифицирана, помагала и срещу "онанизма".

Добрата новина е, че нарушихме правилото

През 1991 г. идва една нова България - може би недостатъчно демократична, и до днес, но все пак повече от тоталитарния режим преди това.

Добрата новина е, че нарушаваме вече установения принцип - новите да са против всичко, зад което стоят старите. Хомосексуалността остава декриминализирана.

Оттогава насам обаче българските закони не са мръднали, докато в други държави в Европа се движат към повече либерализация и равни права за гей хората. Но е честно е да се отбележи, че не се отличаваме особено от почти всички вече бивши съветски държави. И толерантността бавно расте с всяко десетилетие демокрация.

---

Ако вие сте млад човек, който има интерес към най-новата ни история и иска да научи факти за времето отпреди 1989 г., можете да ни зададете своите въпроси на имейл office@clubz.bg, в Тема/Subject напишете: 100 въпроса за тоталитарната държава.