Анна Гин е журналистка и писателка, живее в украинския град Харкив. Тя даде специално разрешение на Клуб Z да публикува Дневника ѝ на български.

23 януари 2024 година

Харкив, утрото на 23 януари, шест руски ракети почти едновременно са ударили нашия квартал-спалня - Салтивка.

Градът се събуди. На километър разстояние бушува пожар, по улицата с писъци на сирените се провират колите на „Бърза помощ“.

– Ало, Наталко, как сте? Виждам пушек във вашия двор. Не сте ранени? Стъклата оцеляха ли?
– Олексий Петрович, как е там при вас? Вода има ли? И ток ли няма? Елате при нас!
– Мамо, ние сме наред, ало, ало! Казвам, че сме живи и здрави, живи сме! Чуваш ли?

Хората говорят по телефоните си на спирката край моя блок. Минавам покрай тях,  докато  разхождам  кучето.

Студено е. С ледени пръсти прелиствам месинджъра. Отговарям на приятелите си.

– Засега е наоколо, не сме улучени. Засега не съм аз. 

Някой друг.  Междувременно съобщават за 38 ранени. Две жени са загинали.

„Две жени са загинали“. Така пишат в мрежите. Сякаш те нямат имена, възраст, съдби. Сякаш не са имали първа любов, повишение в службата, саксии по прозорците.

О, съобщават, че могат да изключат газ и отопление, защото повредена е някаква важна инфраструктура. Пишат, че трябва някакси да се подготвим.

Вървя и мъча се да се сетя, къде забутах газовия котлон. Сигурно е някъде на терасата.

Пак вие сирената. Не изпитвам никакъв страх. Не усещам отчаяние.

Само болка и ярост.

Не мога да се отърся от това: „две жени са загинали“.

Това все още не съм аз, дъще. Успокой се. Засега не съм аз.

---

На 24 февруари 2022 година Русия нахлу в Украйна. От първите часове на инвазията Харкив постоянно е под обстрел и бомбардировки. Към началото на 2022 г. населението на Харкив е повече от 1,4 милиона души, което го прави втория по големина град в Украйна. След 24 февруари стотици хиляди са принудени да напуснат града, преселвайки се в други региони или напускайки страната.

Но все пак днес в града живеят стотици хиляди хора. Как оцеляват те в днешните условия, как се опитват да живеят пълноценно и достойно ни разказва във „Военният дневник на една харкивчанка“ украинската журналистка и писателка Анна Гин. Тя е PR-директор на местния голф-клуб Superior Golf & Spa Resort.

Превод Валентина Ярмилко