Българският клошар по правило е една особена услужлива личност, винаги готова да се притече на помощ на родната полиция в трудни моменти. И да поеме цялата вина, не че му оставят друг избор.

Отминалата седмица роди една нова градска (полицейска?) легенда – за Червения пират. След онази за клошаря подпалвач вече имаме и за клошаря, който заплашва и тероризира. Той е забележителна личност – скитник, но с два мобилни телефона, които не е ясно как е купил и как плаща.  Асоциален, но и много активен. Същевременно с изключително задълбочени интереси в актуалната политика и икономика, със сериозна информираност в детайли, почти на професионално ниво, следящ в тънкости и случващото се в съдебната система. Вероятно за това му помага безплатният интернет, който ползва, докато го хванат, на Боянските гробища. Арестуван на място, всичко веднага си признава, дори и да не разбира съвсем или нищо. Защото, пак по родната полиция, има психически проблеми, макар че не е диагностициран. Червения пират хем си признава, хем след това обяснява, че е намерил телефоните, захвърлени в мол... 

„Това е един човек, който няма една стотинка, той не се интересува от пари и вещи и не виждам как би могъл да закупи тези телефони. Живее в свой собствен свят“, каза адвокатът му, когато в неделя съдът задържа в ареста „опасния пират“.

Всички тези противоречия обаче не притесняват родната полиция. Това са подробности - защо да се разваля хубавата (и най-вече достоверна) история с истината. 

Ясно е обаче, че образите от приключенската литература за деца – особено популярни сред поколенията на 40 плюс, заемат важно място в обществено-политическия живот на страната. Така един бивш премиер обичаше Винету. Сега се появява клошарят тероризатор. „Синът на Червения пират“, както е добре известно, е популярен роман от Емилио Салгари. 

Историята звучи като че ли родната полиция малко ни се подиграва. Или просто толкова си знае и може, спомените от детството напират - то е лесно особено ако си прочел три-четири книги общо през живота си.  Но освен подозрението, че отново някой се подиграва със схватливостта на българите, има и опасението как се употребяват от овластени органи болни, бедни, слаби, психично нестабилни, неграмотни, и въобще хора, които трудно могат да се защитят, и влизат в ролята на удобните жертви.

И колкото и на едно ниво сюжетът, който ни се подхвърля в плосък опит за отклонение на вниманието от тежките зависимости в съдебната система, между нея и политиката, изнудването на бизнеса и т.н., да е комичен (смях през сълзи малко) на друго той е и лакмус за състоянието на държавата и обществото – след като властта задава тон на тормоз и употреба на най-окаяните и беззащитни негови членове.

Ни чул, ни видял, ни разбрал

Иначе докато полицията беше изцяло погълната през миналата седмица в залавянето на опасния престъпник Червения пират, МВР шефът Калин Стоянов упорито отказваше да разпознае в охранители на клуб „СС“ на Нотариуса представители на полицията. Въпреки снимковия материал, предоставен от Антикорупционния фонд, където ясно се вижда обратното. „Частният клуб на Мартин Божанов - Нотариуса, който бе разстрелян на 31 януари, не е бил охраняван от полиция“, обяви сериозно Стоянов по бТВ.

Калин Стоянов. Снимка БТА

"Дебело подчертавам..."

Министърът, чиято оставка не стана факт след протеста на БФС заради бурната защита на ГЕРБ и ДПС, през седмицата го игра ни чул, ни видял, ни разбрал. В тази позиция беше и за изпълняващия функциите главен прокурор и какво отношение има към казуса „Осемте джуджета“:

„В качеството ми на бивш директор на ГДБОП и настоящ вътрешен министър дебело подчертавам, че във водената разработка и изготвената справка от ГДБОП не фигурира името на временно изпълняващия функцията главен прокурор Борислав Сарафов."

Иначе темата Сарафов да напусне поста, докато не се проследят връзките му или липсата на такива с Петьо Еврото и „джуджетата“, стана обект на видимо раздразнение в част от коалиционните партньори.

Така например  Бойко Борисов в петък бе попитан дали подобно на Гешев не е време да поиска оставката и на Сарафов и той не беше така словоохотлив, както по коалиционните въпроси.

"Кое за кога е време, най-малко вие ще ми кажете! 

"Няма да ви отговоря, защото не искам! Има си решение на ВСС".

"Не виждам причина (за искане на оставки)" – каза той най-накрая.

Каквото е в семейството си остава в семейството - важен принцип в някои среди. „Семейството“ – в контекстуалната употреба от махнатата шефка на Софийския районен съд Невена Зартова заради близките си отношение с хора около Нотариуса (близки, приятелски, като семейство) с навявания на асоциация за други семейства, фамилии, кланове, босове…

Така например в петък по Нова тв съвсем делово наблюдаващият прокурор Йордан Петров даде да се разбере, че всяка надежда трябва да бъде веднага и тук да бъде оставена – „Нямаме доказателства за престъпно поведение на магистрати, във връзка с делата срещу Петров и Божанов“, заяви той.

Състоянието на нещата

И синтезирането на състоянието на нещата от Ивайла Бакалова, която в поредния парадокс по български се оказа далеч по-полезна за разкриването на системни проблеми, отколкото оправомощените за това.

"Когато държава е в ръцете на алчни, корумпирани и неконтролируеми хора, няма как да има правосъдна система. Мартин Нотариуса съществува заради бездействието или прекаленото действие на органите в тази държава и институции. Такива посредници виреят благодарение на болната ни правосъдна система."

Загубени в превода

Загубени в превода или по-скоро в пазарлъка. Нещо такова демонстрираха за поредна седмица, но с особен интензитет и натрупвания през изминалата, т. нар. коалиционни партньори в управлението, които официално, както казва съпредседателят (на ДПС) Джевдет Чакъров (вероятно подразбирайки, че има и неофициално), са ГЕРБ и ПП-ДБ.

Бойко Борисов пак обяви, че иска споразумение, писмено и коалиционно, даде срок, поиска „равнопоставеност“ в управлението на държавата и „да се носи отговорност“. Няколко дни по-късно към исканията включи и оставката на министъра на отбраната Тодор Тагарев, в чиято защита излезе съпредседателят на ПП Кирил Петков, за да обясни, че Тагарев много го харесват в Киев (и неизказаното – въпреки че БТР-ите си стоят в София все така). В допълнение Борисов пак иронизира няколко пъти Кирил Петков –„г-н Петков, който има голям талант да води преговори и затова пресира“, обяви, че не вижда защо трябва да се правят промени в службите, които много добре си работят – „ловят шпиони всеки ден, разбират се прекрасно с чуждите служби“. Многократно анализира пътуванията на министрите и премиера, които непрекъснато харчели пари за командировки и си купували коли – да посвирим на струната на най-лесния популизъм, пък ако хване, хване, и даже заяви, че чака справка от Авиотряд 28.

"Снитки", "сварки" и "моноспектакли"

И накрая изгря като най европеец от всички:

„Европа работи с коалиционни споразумения, не със сглобки, не "снитки", не "сварки", а коалиционни споразумения. Затова ние ще проявим хладнокръвие и ще извървим целия път, който европейските солидни, системни партии извървяват".

На което Петков реагира, че в "ГЕРБ правят моноспектакли" (не е съвсем прав за моноспектакъла, защото са двама - Борисов и Пеевски, които поотделно, но някак почти неизменно говорят в един глас).

Ротацията е ясно, че няма да е на 6 март, а всеки е дал някакъв срок на всеки и всеки чака нещо от всеки, а публиката е все по-одосадена.

А междувременно президентът Румен Радев се опита да влезе в играта с известна заплаха, както той най си обича - „Отварям Конституцията, чета възможностите, посочвам и карам поред по домовата книга. Тук вече идва въпросът за отговорността. Кой носи отговорност? В момента това не е ясно, защото аз трябва да си харесам някой от хората от тази стеснена опция. Той трябва да избере министри, ще видим как. Аз няма да съм този, който посочва министрите, но аз трябва с мой подпис, под мой указ формално и юридически да нося отговорност. Няма кой да ме принуди аз да подпиша указ, но там отиваме в хипотезата на дълбока парламентарна и конституционна криза.“. Това - за ситуация на назначаване на служебно правителство, каквато всъщност не се очертава съвсем, или никак.

Въобще всичко си е спокойно. Ако не броим неуспешните опити на Червения пират (заловен!) да мъти водата.