"Дядо ми ми е казвал никога да не си завирам главата в буркан..." (ОТКЪС)

Помните ли Тони и Гари, които обиколиха света? Първата книга от новата детска поредица на писателя, сценарист и водещ Иво Сиромахов разходи хиляди български млади читатели из миналото на Древна Гърция, Италия, Франция, Египет и още много интересни страни.

Сега е време отново да вземем магическите цилиндри и с „Афел бафел румтумтум“ да поемем на още по-щуро приключение за малки и големи с втората книга от поредицата – „Тони и Гари си избират професия“. 

Цветното издание е вече в книжарниците, отново с великолепните илюстрации на Лилия Тодорова. Този път малкият Тони и неговият най-добър приятел – говорещото куче Гари – са изправени пред въпрос от изключителна важност: какви искат да станат, когато пораснат? 

Вълшебен звън отново предвещава появата на феята Миранда. Това може да значи само едно: магическите цилиндри отново са в действие и Тони и Гари започват търсенето си на професия от една от най-вълнуващите и обичани от децата: тази на астронавти! 

На борда на „Аполо 11“ двамата ще пътуват редом със смелия Нийл Армстронг, ще докоснат Луната и ще направят голям скок за човечеството (и кучеството). Ала дали това далечно място без никакви кокали е подходящо за тях?

За да разберат коя професия им пасва най-добре, Тони и Гари стават: 

• футболисти в отбора на Лео Меси;
• учители в кучешкото училище;
• археолози сред останките на Древна Троя;
• алпинисти на „Покрива на света“ – Еверест;
• моряци в екипа на капитан Кук; 
• музиканти във Виенската филхармония. 

Ала кое поприще грабва сърцата на двамата приятели? Читателите ще открият в самия финал на книгата, след като се запознаят с уменията, нужни за всяка професия, преминат през безброй вълшебни приключения назад във времето и се срещнат с популярни личности от историята като Волфганг Амадеус Моцарт и Томас Едисън. 

Хапливо забавна и мъдра, изплетена с майсторското чувство за хумор на Иво Сиромахов, който владее изкусно езика на децата, „Тони и Гари си избират професия“ е истинска наслада за малки откриватели и любопитни читатели, които тепърва ще се впуснат в света на големите. 

Но преди да го направят, те имат много по-важна задача: да летят смело във вселените на въображението и мечтите!

* * *

Из „Тони и Гари си избират професия“ от Иво Сиромахов

ТОНИ И ГАРИ СТАВАТ АСТРОНАВТИ

– Май ни предстоят нови приключения, Гари – зарадва се Тони. – Готов ли си?

– Ама веднага ли? – запъна се Гари. – Тъкмо почнахме да ловим риба.

– Хайде, ще бъде забавно. Знам, че обичаш приключенията.

– Обичам ги само когато не са опасни – призна си кучето. – А в това, което ми предлагаш, подозирам много опасности. Какви ще са тия професии? Сигурни ли сме, че няма да ни се случи нещо лошо?

– Не бой се, какво лошо може да ни се случи! – успокои го Тони. – Кажи каква да е първата професия, която да опитаме?

– Четох в едно кучешко списание, че имало професия „дегустатор на кокали“. Дават ти няколко вида кокали – свински, говежди, агнешки, и работата ти е да ги опиташ и да кажеш кои са най-вкусните. И заплатата ти е сто кила кокали месечно. Тая професия много ми харесва. Дай да я пробваме.

– Гари, тази професия не е за мен. Аз не мога да ям кокали.

– Чудя ти се на акъла. Как не можеш да ядеш кокали? Не знаеш какво изпускаш. Та това е най-вкусната храна. Освен това е и много здравословна. Виж ме, цял живот ям кокали и досега никога не съм боледувал. Само веднъж хванах кучешка хрема, но то беше, защото подуших едни магарешки бодили. Цяла седмица кихах.

– Предлагам ти да станем астронавти – каза Тони. – Винаги съм си мечтал да литна в космоса.

– Там има ли кокали? – попита Гари.

– Не знам, може и да има.

– Ами добре тогава, давай да ставаме астронавти.

Двамата сложиха вълшебните цилиндри и едновременно извикаха:

– Афел бафел румтумтум астронавти.

Озоваха се на площадката за излитане пред голям космически кораб. Около него се бяха събрали много хора, десетки камери снимаха този тържествен момент. Белокос телевизионен водещ обяви развълнувано по микрофона:

– Днес излита ракетата „Аполо 11“, с която за пръв път човешки крак ще стъпи на Луната.

– Не само човешки, ами и кучешки – поправи го Гари. – И ние сме тук.

 – О, разбирам, че в този момент към екипажа се присъединяват още двама астронавти – усмихна се телевизионният водещ.

– Кои сте вие, господа, и откъде идвате?

 – Аз съм Тони, а това е моят приятел Гари. Идваме от България. Искаме да станем астронавти.

– Моля, донесете им скафандри! – извика тържествено водещият.

Някакви хора се разтичаха мигновено и след малко донесоха два скафандъра – един за Тони и един мъничък кучешки скафандър за Гари.

– В тоя буркан ли трябва да си пъхна главата? – изръмжа недоволен Гари. – Това е безобразие.

– Хайде, Гари – подкани го Тони. – Не можем да излетим в космоса без скафандри. Без тях няма да можем да дишаме.

– Дядо ми ми е казвал никога да не си завирам главата в буркан – възрази Гари. – Веднъж си пъхнал главата в буркан с кучешка храна и се заклещил вътре. И ни напред, ни назад. Наложило се да счупи буркана, за да може да се отклещи. „Направо се видях в чудо“, викаше дядо.

– Това не е буркан – успокои го Тони, докато обличаше своя скафандър. – И няма опасност да се заклещиш вътре. Влизай смело!

Гари с неохота мушна муцуната си в скафандъра и се заоглежда тревожно. Изглеждаше му като някакъв капан.

– Нашите астронавти вече са готови и се запътват към космическия кораб – обяви тържествено водещият.

Тони и Гари се изкатериха по стълбичката към кораба и помахаха на публиката, която размахваше знаменца и викаше окуражаващо. Влязоха в космическия кораб и вътре ги посрещна висок, слаб астронавт.

– Добре дошли на „Аполо 11“ – каза. – Аз съм Нийл Армстронг и ще летя с вас до Луната.

 – Аз съм Тони – представи се любезно момчето.

– Здрасти, Нийл – каза кучето. – Аз съм Гари. Кога ще вечеряме? Много съм гладен.

– Нека първо да излетим и след това ще вечеряме – усмихна се Нийл. Астронавтът показа на Тони и Гари кабината на космическия кораб. В нея имаше голям пулт с много копчета и лампички, а зад пулта имаше три удобни кресла. Гари се намести в средното кресло, а Тони и Нийл седнаха от двете му страни. Вързаха коланите си и включиха системата за връзка с командния пункт.

– Екипажът на „Аполо 11“ е готов за излитане – обяви Нийл. – Стартирайте двигателите след десет секунди – обявиха от командния пункт и започнаха да отброяват:

– Десет, девет, осем, седем, шест, пет, четири, три, две, едно, старт!

Двигателите започнаха да бучат и да хвърлят огън, ракетата се отдели от земята и се устреми с шеметна скорост към космоса. Тримата астронавти залепнаха за седалките.

– Чувствам се като в лунапарк! – извика въодушевен Тони, а Гари започна да лае уплашен.

– Излетяхме успешно – каза Нийл. – Скоро земната гравитация ще спре да действа и ще сме в безтегловност.

– Дядо ми много пъти е бил в безтегловност – каза Гари. – Даже е станал световен шампион по безтегловност за кучета. Той ме е научил на безтегловност. Сега ще ви покажа. И наистина след известно време земното притегляне спря да действа. Тримата астронавти усетиха как телата им странно олекват и започнаха да се носят в тясното пространство на ракетата като балони на рожден ден.

 – Чувствам се като облаче – изскимтя Гари. – Искам да кацна на пода, но не мога.

– Когато наближим Луната, ще можеш – успокои го Нийл.

Ракетата се движеше в необятния космос, а край нея прелитаха сателити и малки астероиди. Тони и Гари ги гледаха през илюминатора с широко отворени очи. След няколко часа видяха повърхността на Луната, набраздена от кратери и скалисти възвишения.

– Скоро ще кацаме, пригответе се – обади се Нийл. – Седнете по местата си и затегнете коланите.

Тони и Гари седнаха развълнувани. Ракетата забави скоростта си, олюля се и кацна върху Луната.

– Кацането е успешно! – съобщи Нийл на командния център. – А сега можем да слизаме.

Натисна едно червено копче, вратата на космическия кораб тържествено се отвори и под нея се спусна къса стълбичка. Гари я подуши и предпазливо слезе по нея.

– Стъпих на Луната – извика радостно той.

– Това е малка стъпка за кучето, но голям скок за кучеството.

– Какво е кучество, Гари? – попита го Тони, който слезе след него.

 – Това е цялото световно население от кучета – обясни Гари. – Както всички хора по света се наричат човечество, така всички кучета по света се наричат кучество.

Гари обичаше да си измисля нови думи и много се учудваше, когато Тони го питаше какво означават.

Последен от ракетата слезе Нийл и заби знаме в твърдата лунна повърхност. Гари отиде до знамето, вдигна задното си краче и започна да пишка върху пръчката.

– Какво правиш, Гари? – възмути се Тони.

– Ми пишка ми се, какво! – оправда се Гари. – На тая луна няма едно нормално дърво, където да мога да се изпишкам. През това време Нийл направи снимки, събра камъчета и ги сложи в един буркан.

– За какво са ти тия камъчета? – попита го Тони.

– Ще ги занеса на учените да ги изследват в лабораторията и да установят какъв е съставът на лунната почва – обясни астронавтът.

Гари потича наоколо и след малко се върна с изплезен език.

– Тук не ми харесва – каза. – Няма никакви кокали. А и няма други кучета, с които да си играя. Хайде да се прибираме.

Тримата се качиха отново в космическия кораб и полетяха обратно към Земята. Там ги чакаше многобройна публика, която ги посрещна с ръкопляскания и радостни викове.

 – Вие сте герои! – каза развълнуван телевизионният водещ, който ги беше изпратил преди полета.

Гари и Тони свалиха скафандрите си и помахаха на публиката.

– Тая професия не е за мен, Тони – изръмжа Гари. – Да си пъхам аз главата в някакви си буркани и да ходя по места, дето няма никакви кокали… Не, благодаря! Не искам да ставам астронавт. Нека да опитаме нещо друго.

– Добре – съгласи се Тони. – Искаш ли да станем полицаи?

– Искам!

– Добре. Хайде. Афел бафел румтумтум полицаи.