Здравейте,

Аз съм Веселин Желев и ви представям “Европа отблизо” - рубриката ни, в която всеки понеделник ви предлагаме анализ на събитията, явленията и процесите в Европейския съюз и значението им за България.

През юли България бе изправена пред една от най-тежките огнени стихии в последното десетилетие. Над 200 активни пожара обхванаха територии в цялата страна, застрашавайки населени места, природни резервати и ключова инфраструктура. В отговор на спешната ситуация правителството задейства Механизма за гражданска защита на Европейския съюз, който се оказа решаващ за овладяване на бедствието.

По искане на българското Министерство на вътрешните работи ЕС изпрати общо седем летателни машини – два противопожарни самолета от Швеция и пет хеликоптера - от Унгария, Франция, Чехия, Словакия и Румъния - които пристигнаха миналата седмица. Те се включиха в гасенето на най-критичните огнища, особено в труднодостъпни райони като Пирин.

Първият хеликоптер пристигна от Унгария на летище Пловдив, последван от още два – от Франция и Словакия – същата вечер. Румъния изпрати хеликоптер, който излетя от база край Букурещ и извърши първата си международна мисия в помощ на България. Допълнително, чешки екип също се включи с хеликоптер.

Комисарката по „Готовност и управление при кризи“ Хаджа Лабиб потвърди ангажимента на ЕС за допълнителна помощ при нужда. Координационният център в Брюксел следеше ситуацията в реално време, а системата BG ALERT бе активирана в засегнатите области.

Подкрепата на ЕС за България не е нова. През 2017 година, след разрушителни наводнения в Бургаско, страната получи над 2,2 милиона евро от Европейския фонд „Солидарност“ за възстановяване на мостове, дренажни канали и подпорни стени. От създаването си през 2002 година фондът е отпуснал близо 40 милиона евро на България за справяне с природни бедствия, включително наводнения през 2005 и 2014 година.

Какво е rescEU и как се различава от националната помощ?

Механизмът за гражданска защита на ЕС, създаден през 2001 година, е основният инструмент за координирана реакция при бедствия. Когато една държава членка се изправи пред бедствие, тя може да отправи искане за помощ. Отговорът се координира от Координационния център за реагиране при извънредни ситуации – ERCC – който работи денонощно и използва спътникови данни от системата „Коперник“ за оценка на щетите и нуждите.

Ключов инструмент в рамките на механизма е rescEU – стратегически резерв, създаден през 2019 година. През 2025 година той разполага с 28 противопожарни самолета и 4 хеликоптера, разположени в 10 държави членки. Освен това включва медицински самолети, полеви болници, мобилни приюти, генератори и запаси за химически, биологични, радиологични и ядрени кризи. Резервите се съхраняват в 22 държави и са на разположение 24/7.

rescEU е собственост на ЕС и се финансира изцяло от европейския бюджет. Националните ресурси, от друга страна, са собственост на отделните държави членки и се предоставят доброволно при нужда. rescEU се активира само когато националните ресурси не са достатъчни или когато ситуацията изисква допълнителна подкрепа.

Ето разликите между ресурсите на rescEU и националната помощ от държавите членки в рамките на Механизма за гражданска защита на ЕС, показани нагледно:

Какво би станало без помощта на ЕС?

България не разполага със собствени противопожарни самолети или хеликоптери, предназначени специално за гасене на пожари. Това бе потвърдено от редица анализи и изявления на експерти, включително от WWF и Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“. Въпреки усилията на Министерството на отбраната да удвои капацитета си през последната година, включително с военни хеликоптери, страната остава без специализирана авиационна техника за борба с огнената стихия.

На терен България разчита основно на противопожарните служби към МВР, доброволни формирования, армията и местните власти. В страната има над 250 професионални пожарни екипа, но те са ограничени в капацитета си при мащабни бедствия, особено в планински и труднодостъпни райони. Доброволците играят важна роля, но липсата на техника и обучение ограничава ефективността им. Според данни на Изпълнителната агенция по горите, между 2010 и 2024 година в България са възникнали над 7000 горски пожара, обхванали над 110 000 хектара територия.

Без помощта на ЕС България би се изправила пред сериозни затруднения – както по отношение на скоростта на реакцията, така и на мащаба на намесата. Гасенето би се извършвало основно по земя, с ограничени ресурси, което би довело до по-големи щети, по-дълго време за овладяване и по-висок риск за населението.

Кой плаща?

България не заплаща от собствения си бюджет на държавите, които ѝ оказват помощ чрез Механизма за гражданска защита на ЕС. Когато една страна членка поиска подкрепа, другите държави могат да предоставят национални ресурси доброволно – като пожарни екипи, техника, хеликоптери или самолети. Тези ресурси остават за сметка на предоставящата държава, освен ако не бъде активиран механизъм за реимбурсиране от Европейската комисия.

В определени случаи, когато помощта е значителна и продължителна, Европейската комисия може да възстанови част от разходите на държавите, които са оказали подкрепа. Това става чрез специални процедури за компенсация, които се управляват от Координационния център за реагиране при извънредни ситуации (ERCC). Решението за реимбурсиране се взема на база оценка на мащаба на бедствието, вида на предоставената помощ и продължителността на мисията.

Важно е да се отбележи, че rescEU ресурсите, които са собственост на ЕС, се финансират изцяло от европейския бюджет, така че при тях няма нужда от възстановяване – те се предоставят автоматично и безвъзмездно на засегнатата страна.

С други думи, когато България получава помощ от други държави членки, това е израз на европейска солидарност, а не търговска услуга.

Какво е европейският фонд "Солидарност"

Европейският фонд за солидарност (EUSF) е създаден през 2002 г. в отговор на големите наводнения в Централна Европа. Целта му е да предоставя финансова помощ на държави членки и страни кандидатки за ЕС, засегнати от тежки природни бедствия или големи здравни кризи. Размерът на фонда варира ежегодно, но за периода 2021–2027 г. е част от общия бюджет на ЕС за спешни мерки, като през 2025 г. например са отпуснати над 280 млн. евро на няколко държави.

За да бъде активиран фондът, щетите от бедствието трябва да надвишават €3 млрд. евро или 0.6% от БВП на засегнатата страна. За регионални бедствия прагът е 1.5% от регионалния БВП, а за най-отдалечените региони – 1%. Заявленията трябва да се подадат до 12 седмици след първите щети. Помощта покрива само публични разходи – възстановяване на инфраструктура, спешни услуги, временни настанявания и защита на културното наследство.

Фондът е бил използван над 110 пъти за природни бедствия и 20 пъти за здравни кризи до началото на 2024 г. България се е възползвала от него няколко пъти – включително след наводненията в Бургас през 2017 г., както и след земетресението в Перник през 2012 г. 

Фондът е израз на европейска солидарност и допринася за бързото възстановяване на засегнатите региони. Той насърчава страните да прилагат стратегии за превенция и управление на риска, като неспазването на тези изисквания може да доведе до намаляване или отказ на помощ.