След разговорите е като преди разговорите. С това може да се опише резултатът от срещата на Зеленски с Тръмп във Флорида. Напредък няма, а най-голямото постижение е, че изобщо се водят преговори. Това е.

Новините са само в полутоновете, които се чуха по време на пресконференцията след срещата. На нея и двамата президенти говореха за напредък. Но Тръмп е звучал значително по-уверено в миналото, когато е обещавал край на войната в Украйна чрез преговори. Този път за първи път той допусна и възможността от провал.

Най-показателното този път беше какво Тръмп не каза.

- Той не посочи срок за край на войната.

- Не постави нов ултиматум на Владимир Путин.

И не даде конкретика по най-болезнените теми – териториалните отстъпки и реалните гаранции за сигурност на Украйна.

Липсата на тези елементи не е случайна: тя очертава границите на американската готовност да притисне Москва.

В основата на преговорите стои т.нар. 20-точков план, който предвижда замразяване на сегашната фронтова линия и създаване на демилитаризирана зона в Донбас. Украйна е сигнализирала готовност за тактически отстъпки, но само срещу твърди гаранции за сигурност. Именно тук Тръмп остана крайно общ: „Приближаваме се към целта“, „Труден въпрос, но разрешим“ и други уклончиви отговори. Но конкретни договорености – нула.

И когато беше попитан кога може да има мир, отговорът му бе нищо-не-казващ: ако върви добре – след седмици, ако не – след време, а ако върви зле – може и никога.

Това не е план, а признание за безсилие пред реалния фактор на войната: Путин.

И това бе една от новините от тази пресконференция – Тръмп допуска, че може и да се провали.

Факторът Путин

Преговорите на САЩ с Украйна за мир без участието на Русия започват да приличат все повечеч на безкрайно проточилите се преговори по Споразуменията от Минск, когато Германия и ЕС се опитваха да сложат край на размириците в Източна Украйна.

Тогава абсурдността на задачата им се състоеше в това, че водеха преговори за мир с този, който води войната. Сега ситуацията е подобна – водят се преговори за мир, но без онзи, който води войната.

И САЩ, и Европа продължават да се сблъскват с една и съща стена – руския президент. Путин не отстъпва от максималистките си искания: пълен контрол над Донбас. Малко преди срещата във Флорида Москва отново даде да се разбере, че ако Украйна не се откаже доброволно, територията ще бъде взета със сила. Кремъл отказва дори временно примирие, включително такова, което да позволи референдум.

На този фон самият факт, че срещата не завърши с катастрофа, е успех за Украйна. Зеленски не отстъпи за Донбас, без да разгневява Тръмп. Запази изключително самообладание дори, когато Тръмп обяви, че Путин всъщност искал доброто на Украйна. Той повтори тезата си, че 90% от въпросите със САЩ са изяснени – число, което използва и преди, което подсказва липса на реален пробив. Тръмп пък повиши процента до 95, но без съдържание зад цифрата. Единственото ясно съвпадение е по принципната нужда от гаранции за сигурност – какви точно, никой не казва.

Но срещата във Флорида повдига и нови обезпокоителни въпроси. Има ли изобщо Тръмп някаква стратегия или просто печели време, за да не се види изцяло безпомощността му и липсата на желание да се справи с Путин?

Какъвто и да е отговорът на този въпрос, не може да се отрече обаче и главният успех на американския президент. Каквото и да се случва или по-скоро да не се случва на преговорите, преговори все пак има. Путин е принуден поне да имитира такива и да приема, обсъжда и връща свои мирни планове. Европа разбра най-сетне опасността на ситуацията и се обедини зад Украйна – късно, но по-добре от никога.

Без европейските лидери на телефона Тръмп щеше вече да се е отказал от Зеленски и Украйна и да ги е предал на Русия. Така че резултатът от тези преговори е, че имаше преговори. Не повече, но не и по-малко.