Отвличането на венецуелския диктатор Николас Мадуро предизвика протести и празненства навред из Венецуела и САЩ. В Каракас Би Би Си проведе разговори с наизлезли по улиците хора.

Дина, местна жителка, разказва пред британската медия, че засега е благодарна на САЩ, че "са извели Мадуро оттук", защото "поне може да види отново някаква светлина в края на тунела".

Но политическият климат остава напрегнат, което е една от причините тя отказва да даде на Би Би Си истинското си име. Хорхе, друг венецуелец, който живее близо до Каракас, благодари на Вашингтон, но изразява опасения, че следващите дни няма да са лесни.

"Сега, когато отвеждат този човек, какво ще се случи? Това не ни гарантира нищо. Така че има известна несигурност".

Поддръжници на правителството на Мадуро също се събират по улиците на Каракас, настоявайки САЩ да освободят техния лидер. Кметицата на столицата Кармен Мелендес се присъедини към митинг, за да протестира срещу това, което нарече "отвличането" на Мадуро.

Рано в събота американските сили под ръководството на президента Доналд Тръмп извършиха серия от атаки в столицата на Венецуела, като в крайна сметка задържаха лидера на страната. САЩ обвиняват Мадуро, че управлява "наркотерористичен" режим. Бившият шофьор на автобус е масово възприеман от опонентите си в страната, както и от чуждестранни правителства, като незаконно спечелил изборите във Венецуела през 2024 г.

Мадуро - който ръководи Обединената социалистическа партия и е на власт от 2013 г. - често е обвиняван в репресии на опозиционни групи и заглушаване на критиците във Венецуела, понякога чрез използване на насилие. Докато диктаторът и съпругата му очакват да се изправят пред съд в Ню Йорк, бъдещето на Венецуела остава неясно. Тръмп заяви, че САЩ ще управляват държавата, "докато не можем да осъществим безопасен, правилен и разумен преход". Подробности обаче липсват.

Дори тези, които са благодарни за свалянето на Мадуро, изпитват страх и несигурност - Дина твърди, че не вярва на Тръмп.

"Той казва нещо сега, а утре си променя мнението. Искам да кажа, че не съм свикнала да приемам думите му сериозно".

"Единственото хубаво нещо" във вчерашната пресконференция на Тръмп било, че обещал САЩ да инвестират във Венецуела, което да доведе до "по-добра икономическа ситуация" в страната.

Опасността да се говори открито срещу Мадуро все още е реална във Венецуела, тъй като Националното събрание - което е доминирано от лоялисти на диктатора - прие закон преди няколко седмици, обявяващ всеки, който изразява подкрепа за военноморските блокади на САЩ, за "предател". Хорхе обяснява, че е забелязал проправителствени паравоенни групировки да обикалят улиците с оръжие в петък.

"Малко те плаши дори да излезеш да купиш хляб в момента. Ще трябва да имаме търпение".

Той добавя, че е притеснен от влиянието на съюзника на Мадуро - Диосдадо Кабейо, който е министър на вътрешните работи, правосъдието и мира на Венецуела.

"Той е много лош човек, много злобен. Не знам колко хора има на своя страна. Да се ​​надяваме, че армията ще е с народа и той ще загуби част от контрола".

Сандра също изпитва облекчение след свалянето на Мадуро. Но и тя като Хорхе и Дина е скептична относно бъдещето и какво означава то за венецуелците в изгнание. Близо осем милиона венецуелци са напуснали страната, откакто Мадуро дойде на власт - и много от тях открито празнуват залавянето на диктатора по улиците на градовете, където са се заселили.

В допълнение към милионите в изгнание, други са "изчезнали, затворени, мъртви или едва оцеляващи", посочва Сандра.

"Това е само началото. Знаем, че предстои още дълъг път. Никоя държава преди не е чувала плача на венецуелците в лицето на тази трагедия".

В Чикаго протестират срещу задържането на Мадуро. В Ню Йорк празнуват

В събота американците излязоха по улиците на Чикаго, за да протестират срещу военната намеса на САЩ във Венецуела. Венецуелските мигранти в Ню Йорк се събраха, за да отпразнуват отстраняването на Николас Мадуро от власт, предаде "Ню Йорк Таймс".

Държейки плакати с надписи "Без кръв за петрол", "Без война на САЩ срещу Венецуела" и "Ръцете далеч от Латинска Америка", група от няколкостотин души се събра на Федералния площад в Чикаго с настъпването на нощта. Те определиха операцията по отстраняването на Мадуро акт на империализъм, за който американците не са гласували, извършен без необходимото одобрение от Конгреса.

"Аз съм на 37 години и израснах с войните в Ирак", обяви Катрина Дени. "Тази сутрин си помислих: "О, Боже мой, правим го отново".

Тя смята, че протестите ще се увеличат, ако администрацията на Тръмп продължи да използва военна сила във Венецуела.

"Те напълниха половината площад тази вечер с кратко предизвестие, но това е само началото. Ако това продължи, сигурна съм, че ще има още много събития и ще са по-големи".

Много протестиращи изразиха подозрение относно мотивите на Белия дом.

"Ако Мадуро не е бил законно избран, това не е наша работа да го казваме", заяви 51-годишната Адела Круз. "Просто изглежда като тактика за добиване на петрол".

28-годишният Джони Бишоп е притеснен за американските войници.

"Като човек, който преподава в гимназия, моите деца са тези, които може да се наложи да отидат на война", изтъкна той, добавяйки, че в сравнение с всички други проблеми, пред които са изправени американците, "да отидем на война е последното нещо, от което се нуждаем".

След митинга на "Федерал Плаза", полицията в Чикаго позволи на протестиращите да маршируват по улица "Диърборн" до "Уокър Драйв", близо до "Тръмп Тауър" в Чикаго.

Във Вашингтон хора от двете страни на барикадата се събраха за отделни следобедни митинги близо до Белия дом.

На един от тях десетки противници на интервенцията скандираха лозунги срещу Тръмп. Една от организаторките, 38-годишната Морган Артюхина, заяви, че посланието им е, че "това е война, която се води от администрацията на Тръмп, не само в нарушение на законодателството на САЩ и международното право, но и погрешно в името на американския народ".

На няколко пресечки разстояние по-малка група празнуваше залавянето на Мадуро от американски войски. Обвит във венецуелско знаме, 35-годишният Леонардо Ангуло танцуваше близо до статуя на Симон Боливар, който помага за освобождаването на Венецуела от испанското имперско управление. Ангуло, който живее в САЩ от осем години, заяви, че той и семейството му са излезли "да празнуват и да се съберат с моя народ, защото споделяме това чувство на радост, щастие, най-вече надежда". И все пак имаше скрито безпокойство, което един човек от тълпата отдаде на опасения, че федерални агенти ще се появят и ще задържат венецуелците, присъстващи на митинга.

В Ню Йорк венецуелски мигранти изпитваха смесица от еуфория, облекчение и сдържана надежда след години на изгнание. 60-годишната Беатрис Ернандес заяви, че моментът е бил трансформиращ за венецуелската диаспора, принудена да емигрира поради бедност и липса на свобода по време на администрацията на Мадуро.

"Това е голяма радост, новината, която получихме. Не сме спали от 3 часа сутринта. Почти 18:00 часа е и не мисля, че скоро ще спим заради адреналина".

Ернандес пристига в Ню Йорк преди четири години след дълго пътуване, което по разказа й включвало преминаване на Дариенския проток пеша, преди да стигне до границата със САЩ, където поискала убежище.

"Новината е надежда, че ще можем да се върнем безопасно в страната си. Мисля, че сега ще мога да видя дъщерите си, които останаха там, и че в не толкова далечно бъдеще ще мога да прегърна сестра си".

30-годишната Лусия Коронел напуска Венецуела преди девет години и първо емигрира в Колумбия. Пристига в Ню Йорк, където иска убежище, преди три години.

"Сега не ме интересува убежището. Чувствам облекчение, което отваря възможността да се върнем по домовете си доброволно и безопасно. Не емигрирахме по избор, емигрирахме по необходимост".

Други венецуелци са по-сдържани.

"Преживяхме тъга и радост", посочва 32-годишната Кимбърли Кастийо. "Тъга, защото никой не иска да види как страната му е бомбардирана от друга държава. Тъжно ни е за хората, които бяха хванати по средата, но сме щастливи, знаейки, че сега има възможност за по-добри времена за моята страна".