Изминалата година доказа, че временните неща са по-трайни от вековечните. На езика на правото – предвидените конституционни и законови гаранции като мандат и законоустановеност на процедурите са пожелателни. Но силните с властта си съществуват благодарение на хаоса, слабите търсят опора в правото. Затова можем да опитаме и да намерим правни основания за това има ли или няма изпълняващ функциите главен прокурор.

Разбира се, докато авторът разсъждаваше, Варненският апелативен съд е сезирал Конституционния съд (КС) с въпрос дали занапред се прилага текстът, който не позволява едно лице да изпълнява временно функциите повече от 6 месеца. Отбелязваме само, че според КС искането се нуждае от прецизиране, защото „липсва яснота какъв е предметът на искането“. Също и – съдебният състав, „пред който е висящо конкретното дело, следва да приведе доводи за установеното от него несъответствие на приложимия за решаването на спора по делото закон с Конституцията, а не за „възникналото съмнение“, като отправя до Конституционния съд въпрос дали законова разпоредба противоречи на Конституцията“.

Ако КС изобщо допусне до разглеждане искането на Варненския апелативен съд, може да се помисли за едно друго приложение на закона, така че да стане ясно е или не е Сарафов главен прокурор. Апропо, от това вече нищо не зависи, защото прокурори с изискуемите по закон и като на г-н Сарафов „високи професионални и нравствени качества“ в българското правосъдие са в изобилие.

За да изясним дали временно изпълняващият функциите законосъобразно упражнява пълномощията следва да се върнем в началото –  тогава, когато Прокурорската колегия (ПК) определи него до избора на редовно избран главен прокурор. Това се случи на 16 юни 2023 г. Това решение на ПК бе обжалвано пред Върховния административен съд (ВАС) от министъра на правосъдието. Петчленен състав на съда през октомври 2023 г. потвърди, че министърът няма правен интерес и жалбата не бе разгледана. А спорът по същество е в това дали не е правилно пленумът на Висшия съдебен съвет (ВСС), а не колегията да избира и временния, както избира и действителния главен прокурор.

Оттогава досега този въпрос реално не е получил своя юридически валиден отговор поради това че когато ВАС постанови определение за оставяне на жалбата без разглеждане на основание чл. 159, т. 4 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) – поради липса на правен интерес – производството се прекратява, без да се извършва проверка за законосъобразност на оспорения акт по същество. В този случай съдът се произнася единствено по процесуалната допустимост на жалбата, а не по материалноправните въпроси, които тя поставя. Така се оставят нерешени въпроси относно тълкуването и приложението на закона по съществото на спора, включително за обхвата на правомощията на административния орган, в случая ВСС. На практика остава висящ въпросът не е ли именно пленумът на ВСС компетентен. А ако пленумът е компетентният орган, то следва, че решението на ПК на ВСС за определяне на изпълняващ функциите е правно нищо, тоест нищожен и няма как да породи правни последици.

От есента на 2023 г. се промениха множество неща, включително самият ВАС разгледа Тълкувателно дело № 3 от 2024 г. Там поставеният въпрос бе свързан с чл. 250 от АПК, който гласи, че всеки, който има правен интерес, може да иска прекратяване на действия, извършвани от административен орган или длъжностно лице, които не се основават на административен акт или на закона. А временно изпълняващият функциите Сарафов като да прави точно това – извършва както правни, така и фактически действия, претендирайки те да са в качеството му на временно изпълняващ функциите главен прокурор.

В този случай ВАС реши, че независимо дали се установява липса на правен интерес за защита от неоснователни действия или съществува друг правен способ за защита на накърнените права и законни интереси на искателя, съдът дължи произнасяне по съществото на спора. Диспозитивът на Тълкувателно дело № 3 от 2024 г. е следният: „Наличието на фактическо действие, което не се основава на административен акт или на закона, е предпоставка за произнасяне по основателността на искането по чл. 250 АПК“.

Тъй като актът за определяне на Сарафов за изпълняващ функциите не е минал реално съдебен контрол, а за нищожните административни актове няма срок за обжалване, тази правна възможност е също предстояща. Така правната възможност за проверка дали Прокурорската колегия на ВСС избира временно изпълняващия функциите главен прокурор е отворена. Отворено за атакуване е и всяко действие на Сарафов по реда на чл. 250 от АПК.

Институт за пазарна икономика