Европейската комисия иска ЕС да даде постянни гаранции на страните извън еврото, че финансовите им интереси не са застрашени, ако тя тегли от тяхно име заеми в рамките на 6 милиарда евро, за да подпомага закъсали правителства на държави-членки, най-вероятно - гръцкото.

Миналата седмица Комисията еднократно гарантира на 10-те правителства извън Еврозоната, че няма да загубят пари, ако Гърция не върне спешен заем от 7,16 милиарда евро, гарантиран с пари от европейския бюджет. В случай, че Атина не обслужва този кредит, той ще бъде върнат от предназначени за нея еврофондове както и от печалби на Европейската централна банка от операции с гръцки облигации.

„Комисията беше поканена да направи тази система постоянна и предложи поправка към регламента... Държавите-членки трябва да ги обсъдят“, каза еврокомисарят по икономиката и финансите Пиер Московиси.

Спешният „мостов“ заем беше нужен на гръцкото правителство за просрочено на 30 юни плащане от 1,6 милиарда евро към МВФ и за посрещане на ново от 3,5 милиарда към ЕЦБ, които то приведе вчера. Бюджетът на Атина е празен и тя няма достъп до друго финансиране, докато преговаря за трета помощна програма от 86 милиарда евро с Еврозоната и с МВФ.

Московиси каза, че очаква преговорите да приключат във втората половина на август. Гръцките власти обявиха днес, че очакват да имат сделка до 20 август. Ако това обаче не стане, Гърция може да се изправи пред нуждата от нов мостов заем, тъй като до края идния месец спешните ѝ финансови нужди включват отще 5 милиарда евро. Планът на Брюксел е спасителният фонд на Еврозоната, Европейският механизъм за стабилност, да погаси мостовите заеми, веднага след като споразумението по нова програма за Гърция бъде сключено и първият преглед за изпълнението ѝ мине успешно.

По предложение на Комисията мостовият заем беше осигурен от създадения през 2010 година Европейски механизъм за финансова стабилност (ЕМФС), управляван от нея фонд, който заема средства от международните финансови пазари и ги преотпуска на нуждаещите се правителства, като за гаранция служи бюджетът на ЕС.

Те или са изгубили пазарния достъп до външно финансиране, или не могат да си го позволят на предлаганите от пазарите цени. За разлика от тях ЕС може да получи кредитиране с по-ниска лихва.

Използването на ЕМФС изискваше единодушие от всички държави-членки, въпреки че ставаше дума за спасяване на членка на Еврозоната. Държавите извън нея първоначално не искаха да гарантират с вноските си в европейския бюджет заема за Гърция и се съгласиха да го подпишат, при условие че няма да загубят пари, ако тя не го върне.

С предложението си Брюксел иска тази гаранция да стане постоянна за използването на оставащите 6 милиарда евро, които ЕМФС може да тегли до изчерпването на лимита си, който първоначално беше 60 милиарда евро. Повечето от тях бяха използвани за заеми за Ирландия и Португалия от 2011 до 2014 година.

Тази нощ гръцкият парламент трябва да приеме поправки към гражданскопроцесуалния кодекс на страната, които ще опростят процедурите за фалит и законодателство, което ще въведе изцяло европейска директива за за оздравяване и преструктуриране на банки, съобщи Московиси.

Това е вторият пакет от мерки, които Гърция се задължи да вземе като предварително условие, за да започне преговори по трети спасителен пакет от заеми от Еврозоната и МВФ. Московиси не беше ясен кога Атина ще изпълни и обещанието си да намали разходите на пенсионната си система.