Вицепремиерът Меглена Кунева заяви пред Би Ти Ви, че и европейската служба за борба с измамите (ОЛАФ) също работи по анонимни сигнали. Кунева каза това по повод законът за борба с корупцията, иницииран от нея, който не бе подкрепен на първо четене и се очаква да бъде внесен отново. Една от основните критики към него е именно възможността бюрото за борба с корупцията да работи по анонимни сигнали.

"В закона има неподписани сигнали, както ги има и в ОЛАФ. Тези сигнали са за случаите, когато става дума за хора, живеещи в малък град, които не се чувстват комфортно да се подпишат и се чудят дали ще си запазят работата. Анонимните сигнали също имат изисквания за достоверността. Не се започва работа, ако няма доказателства", обясни Кунева.

За пореден път тя заяви, че законът предлага най-добрите европейски практики.

"Законът не се справя с всички проблеми на корупцията. Този закон цели да се види дали декларациите, които подават висшите длъжности, отговарят на истината и да следи за конфликт на интереси", каза Кунева.

И припомни, че Сметната палата няма ресурс да проверява декларациите на висшите държавници по публичния регистър.

"Този закон е само за имуществените декларации, за конфликт на интереси, за 10 000 души. Той не е за широкия кръг граждани", каза още Кунева.

Тя не приема и критиките, че бюрото за борба с корупцията няма да бъде независимо, защото ще се назначава от правителството. Според Кунева, най-важното е този орган да бъде независим, а не кой ще го назначава. Един от начините за това е директорът на бюрото да има право само на един мандат.

Кунева коментира и кризата с бежанците. Според нея, един от основните изводи от тази криза е, че никоя страна не е изолирана от другите и изказванията на всеки влияят на всички. Кунева изтъкна, че Европа трябва да има хуманно отношение към бежанците, защото иначе ще се откаже от всичко, което нейните лидери са говорили досега.