Мнозина бяха изненадани, когато НАТО не обърна внимание на Москва и покани Черна гора във военния съюз. Някои, като в. "Ню Йорк таймс" отидоха толкова далеч, че започнаха да внушават, че малката балканска държава няма стратегическо значение. Каква безсмислица. Мъдрецът от Балтимор Хенри Луис Менкен през юни 1934 г. написа в сп. "Севън сийс" след посещение в Черна гора колко важна стратегически е била държавата: "В историята си тя е била римска, венецианска, турска, испанста, сръбска, унгарска, българска, румънска, френска, английска и австрийска, но винаги е оставала Черна гора".

Членовете на издателския борд на "Ню Йорк таймс", както и много други от пресата, знаят твърде малко за историята на Черна гора - нещо, което може да бъде коригирано с изследването на Елизабет Робъртс от 2007 г. "Кралството на черната планина: История на Черна гора". Едно пътуване до дълбоките води на Адриатика също би било поучително за всеки стратег. Но няма значение.

Доколкото за мен, походът към НАТО на Черна гора не е изненада. Впрочем, аз бях част от процеса, който стартира през 1999 г. По това време бях държавен консултант на Черна гора и съветник на президента Мило Джуканович. Същият Мило Джуканович, който днес е премер на страната.  Позиция, която държах до 2003 г.

През 1999 г. Черна гора беше все още част от Югославия. Тази година силите на НАТО бомбардираха югославските сили в Черна гора. Но в рая имаше проблеми. Джуканович беше уморен от робството на Слободан Милошевич. И на много черногорци им беше писнало от икономическите лудости, които Милошевич сътворяваше в Белград. Само си спомнете великата хиперинфлация, която започна през януари 1992 г. и достигна своя връх през януари 1994 г., когато официалният месечен показател беше 313 милиона процента.

Само за сравнение, в най-лошия месец от хиперинфлацията от 1922-23 г. във Ваймарска Германия, инфлацията е била само 32 400 на сто. Югославската хиперинфлация беше смазваща. Дълго преди НАТО да удари Белград през 1999 г., монетарната лудост на Милошевич беше разрушила икономиката на Югославия.

Още от първата ми среща с Мило Джуканович разбрах, че той смята да отдели Черна гора от Югославия и да поеме по пътя към ЕС и НАТО. Но как можеше да се откъсне и да започне похода? Тогава на сцената се появих аз. Югославският динар беше ахилесовата пета на Милошевич и Джуканович знаеше това. За да получите по-ясна представа за движението на Черна гора, си заслужава да прочетете "Изчезналото кралство: Възходът и падението на държави и нации" (2013 г.).

Заедно с Желко Богетич аз написах книгата "Черногорската марка" (1999 г.). Тя положи основите Черна гора да се освбоди от сръбския динар, което беше първата стъпка от новия път. Веднага, след като книгата беше публикувана, аз бях назначен за държавен консултант и съветник на Джуканович. Станах един от "нарочените" от Милошевич хора. Сред официалните обвинения, които се въртяха в Белград беше и това, че ръководя група, която има за цел да дестабилизира Сърбия с разпространяването на фалшиви динари.

Германската марка беше неофициалната разменна парична единица в разпадащата се Югославия. И знаехме, че германската марка е жокерът на Джуканович. Ако Черна гора приемеше марката, това не само щеше да ѝ помогне да стабилизира икономиката си, но и да положи основите на пътя да връщане на нейния суверенитет.

На 2 ноември 1999 г. Джуканович смело обяви, че Черна гора официално приема германската марка като национална валута. Това беше първата стъпка на Черна гора от отделянето, и която беше подкрепена от САЩ и техните съюзници. На 4 ноември, с помощта на сенаторите Стив Симс и Трент Лот, организирах среща в Капитола на САЩ, на която Джуканович и аз представихме валутната реформа и началото на похода. Членовете на конгреса, които присъстваха тогава - Трент Лот, Стив Симс, Ричард Лугър, Джон Уорнър, Хари Рийд и Кей Бейли Хътчинсън, измежду другите, посрещнаха топло нашето предложение.  

Тогава беше германската марка. Днес е НАТО. Без изненада. Същият път, по който Джуканович каза, че е тръгнал, на събралите се на 4 ноември 1999 г.
------

Коментарът на проф. Ханке е от блога му в "Хъфингтън пост"