„Момичето от Дания” на Том Хупер – драмата за една от първите трансджендър жени в света – датския художник Ейнар Вегенер, излиза на 29 януари по кината. През 1930 г. Вегенер си сменя пола и за света той вече е тя, Лили Елбе. В нейния филмов образ ще видим носителя на „Оскар” Еди Редмейн.

Въпреки успеха на „Теорията на всичко”, Еди Редмейн не се притеснявал, че ролята в новия му филм може да се окаже не толкова добра, разказва актьорът в интервю пред Юлия Калантарова за Лента.ру. Вместо това само изпитвал по-голяма отговорност.

„Продуцентите ни са работили върху този проект цели 15 години и многократно са ревизирали актьорския състав. Поласкан съм, че в крайна сметка дадоха на мен образа на Лили Елбе. Обикновено се вълнувам преди нова роля. Но в този случай страхът, че няма да я изиграя както трябва, ме мотивира допълнително”, обяснява Редмейн, получил „Оскар” за превъплъщението си в образа на Стивън Хокинг.

В „Момичето от Дания”, както и в „Теорията на всичко”, 34-годишният актьор се преобразява до неузнаваемост. За да влезе в ролята на Лили, му помогнала хореографката на човешко поведение Алекс Рейнолдс, която го опознала добре на снимките на „Теория на всичкото”.

„Тя знаеше какво ще ми се получи и какво – не. Преди всичко Алекс ми помага да се отпусна вътрешно. И макар че поведението и жестовете са външни проявления, те трябва да изхождат като излезли отвътре. Изобщо работата по даден образ до голяма степен се състои от пластиката на движенията, особено на ръцете, защото и в истинския живот това е много значима част от нас самите”, разказва Редмейн.

В началото на филма той искал да покаже как същността на Лили се проявява във външността на Ейнар Вегенер – затова решил да направи внушението чрез начина, по който спи датският художник:

„Опитах се да изследвам това поведение. Интересно беше също да добавям нюанси в облика на Лили по време на преобразяването й – например когато за пръв път се появява на обществено място с женска рокля и перука, всичко в нея е хипертрофирано. Това е преходната възраст, моментите на съзряването. След това образът й постепенно става по-естествен.”

Когато за първи път се видял в огледалото като Лили, актьорът останал шокиран, защото изглеждал като копие на майка си. Редмейн има голям опит с такива роли, тъй като и преди му се е налагало до играе жени – първо в училищни класически представления, а после Виола в „Дванайсета нощ” в шекспировия театър „Глобус”.

За Редмейн Лили Елбе е изключителна личност с необикновена съдба.

„Според мен тя е била човек с широки разбирания – смятала е, че животът си струва само ако можеш да бъдеш самия себе си. На пръв поглед изглежда толкова просто и естествено, но за да се реши на това, Лили трябва да прояви необичайна смелост и сила на духа. В това отношение тя е истински пионер на епохата си. Историята й вдъхнови много и режисьора Том Хупър, и мен”, обяснява актьорът.

Еди Редмейн се срещнал с много транссексуални, за да изгради по-достоверно образа на Лили Елбе.

Преди „Момичето от Дания” Редмейн се е снимал с Хупър в сериала „Елизабет I” и мюзикъла „Клетниците”. Той познава добре режисьора и му се доверява напълно. За снимките на филма били отделени само месец-два, но Хупър помогнал на Редмейн да се справи с кратките сроковете, като му дал свобода на действие:

„За да бъдеш успешен киноактьор, трябва да се отпуснеш пред камерата, а при мен е точно обратното – всичко, което е свързано със снимачния процес, ме сковава ужасно. Затова преди снимки, за да събера смелост, ми трябва малко свобода – да поекспериментирам и да открия свой подход към образа. Том винаги ми дава тази възможност. Освен това от него е абсолютно невъзможно да скриеш каквото и да било. Той забелязва всичко, което се опитваш да направиш, и след това се съгласява. Или пък не.”

И Редмейн, и Хупър се готвели за филма около година. През това време репетирали дълго, а актьорът се самообучавал. Той четял много за Лили и отношенията й с Герда Вегенер, дневниците й, публикувани след смъртта й.

„Освен това се срещнах с много транссексуални от различни поколения и с техните партньори. Всички тези хора ми разказаха историите си – до най-малките подробности, до най-интимните моменти за това как са се решили на тази стъпка, за да мога да ги използвам при работата си по образа на Лили и може би да открия нещо сходно в самия се бе си”, разкрива Редмейн.

За него най-важното в този филм е историята на конкретния човек – пътя, който е изминал.

„Ако се замислим, у всеки от нас има някаква бариера, която ни пречи да бъдем самите себе си, да се разкрием истински. Да се примирим ли с това или да се опитаме да се променим? Струва ми се, че този въпрос трябва да си го задаваме по-често”, съветва Еди Редмейн.

Площад Славейков