“На вас ви беше помогнато, моля сега помогнете и вие.” Това послание отправи германският президент Йоахим Гаук в речта си при откриването днес на Световния икономически форум в Давос, Швейцария.

Така държавният глава разкритикува липсата на солидарност сред източноевропейските държави при решаването на бежанската криза.

Той отхвърли като несъстоиятелни нападките към канцлерката Ангела Меркел, че водела наивна политика.

Гаук разбирал, че държави от ЕС по различен начин определяли капацитетите си за прием на мигранти. Проявявал и разбиране към тревогите на страните от Централна и Югоизточна Европа по запазването на суверенитета им и единството на нацията, след като едва преди четвърт век са си възвърнали свободата, демокрацията и независимостта.

Президентът стигна и до голямото “защо”:

“Много ми е трудно обаче да разбера, когато точно държави, чиито политически преследвани граждани познаха солидарността, сега да не проявяват солидарност спрямо преследвани хора.”

Той назова и конкретни страни – ЕС е помогнал на Унгария и Полша, сега те трябвало да помогнат при решаването на бежанската криза, като приемат нуждаещи се от закрила.

Нужна била не просто солидарност, а и дискусия, и то такава, която да ражда идеи в Европа, а не енергията на европейските граждани да е насочена към самоизолация. Това можело да има финансова изгода, но би довело до загуба на нещо далеч по-ценно – самоуважението и чистотата на собствената съвест.

Не бивало да се забравя, че мигрантите са от особено значение за икономиката на дадена страна. Точно така Германия е възкръснала от разрухата след Втората световна война и се е превърнала в “икономическо чудо”.

Гаук не подмина и проблемите, свързани с бежанската вълна. При целия си ангажимент възможностите на гражданското общество не са безгранични. Не и всички мигранти са готови да споделят европейските ценности, особено изповядващите исляма. След събитията в новогодишната нощ в Кьолн и други германски градове нараснали страховете сред населението, че са застрашени толерантността, уважението и равноправието на жените.

Същевременно Гаук защити политиката на канцлерката Меркел спрямо бежанците. Това не било емоция, нито наивност. В нейното поведение можело да се съзре нещо голямо. След една мрачна страница в историята на Германия, когато страната е била в мрачна бездна, сега тя била съвсем друга – открита, солидарна, никога повече ксенофобска, нито расистка. А за младите поколения една открита и честна политика била плод на положителен опит на истински европейци и граждани на света.

Същевременно австрийското правителство оповести днес, че въвежда горна граница за прием на бежанци.

Тази година в страната ще бъдат допуснати едва 37 000 мигранти, идната - 35 000, през 2018 – 30 000. През първото полугодие на 2019 г. - само 25 000. Общият брой до 2019 г. ще бъде наай-много 127 500 души.

Решението е взето на извънредна среща на кабинета и премиерите на провинциите.

Канцлерът социалдемократ Вернер Файман спомена за “ориентир”. Вицеканцлерът консерватор Райнхолд Митерленер обаче ясно посочи “горна граница”. (Във Виена управлява широка коалиция – б.а.)

Според Файман решението на правителството било извънредна мярка и план Б. Така Виена искала да изтръгне ЕС от съня.

Миналата година в Австрия са били подадени 90 000 молби за получаване на убежище. В бъдеще обаче правителството било готово да приема само толкова бежанци, чиито брой да не е повече от 1,5 на сто от населението на страната.

Митерленер оповести решение за нов граничен мениджмънт, но не посочи повече подробности.

Вън от съмнение е, че ако Австрия не допуска на територията си повече от предвиденото бежанци, ще секне и потокът към Германия. В голямото си мнозинство мигрантите влизат във ФРГ през границата между двете страни.

Официален Берлин обаче се въздържа от коментар по повод решението на кабинета във Виена.

“Това е решение на австрийското правителство, което не желая да коментирам. Федералното правителство продължава да настоява за намиране на общоевропейско решение, за преборване на причините за бягство от родината, както и за чувствително и трайно намаляване на бежанския поток”, заяви в Берлин правителственият говорител Щефен Зайберт.

В първите си реакции председателят на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер и шефът на Европарламента Мартин Шулц изразиха разбиране към въведената от Австрия мярка.

“Нямаше да има криза, ако при решаването на бежанския проблем участваха всички държави от ЕС. Проявявам разбиране към решението на Виена”, заяви в Страсбург Шулц. За него били цинични критики от държави, които не участват в решаването на кризата.

Подобна позиция изрази и Юнкер:

"Ако беше приложено на дело всичко онова, каквото бяхме решили, то нямаше да стигнем до там, че едва 3-4 държави да се занимават с кризата."

В рамките на Шенген бил позволен по-строг граничен контрол. Юнкер обаче предупреди да не се стига до затваряне на граници. В последна сметка това би означавало край на Шенгенското споразумение, а последствията биха били “такива, които не искам да си представя”.