Хиляди украински войници участват в учения край украинските граници. Руски реактивни изтребители заплашват да нахлуят в украинското въздушно пространство. Украинските власти предупредиха, че пресичането на границата от страна на войниците ще бъде считано за нахлуване. В същото време в Източна Украйна продължава антитерористичната операция, а Вашингтон и Москва продължават да си разменят все по-тежки взаимни обвинения. Дадени бяха първите жертви.

Генерал Филип Брийдлав - главнокомандващ силите на НАТО в Европа, заяви, че Русия може да завземе Източна Украйна от 3 до 5 дни. С други думи, Русия би могла на практика незабавно да постигне целта си и да превърне Украйна в слаба и неутрална държава.

Но ще стани ли така?

На пръв поглед руският президент Владимир Путин има сериозни причини да прати танкове. Той трябва да раздели Украйна до изборите, които ще се състоят на 25 май и ще доведат на власт ново правителство, да отнеме териториите, влизали преди в състава на Русия, да получи пряк достъп до природните богатства и заводите, които имаха огромно значение за военната промишленост по съветско време. А анексирането на Крим го направи изключително популярен в Русия.

Въпреки това причините, които спират Путин от по-нататъшна намеса, са доста по-сериозни и са повече. Това са цената на поддръжката на окупационната армия, отговорността за благосъстоянието на още няколко милиона души, последиците, които ще имат новите санкции на Запада върху и без това отслабената руска икономика, значителните загуби сред руските военни в резултат на метежите в Източна Украйна, нова категорично антируска западна част на Украйна и вероятно положението и на страна парий.

На кантара отрицателните последици натежаха над положителните, казват аналитиците.

"Военната интервенция от гледна точка на Путин е план "Б", разказва Марк Галеоти - професор от университета в Ню Йорк и специалист по военните сили на Русия. "Тази възможност не се отхвърля, но това не е най-добрият изход."

На Путин му е по-изгодно да подкрепя въстаниците отдалече, за да не позволи стабилизиране на ситуацията в Украйна, което би й дало възможност да влезе в ЕС, или - още по-лошо - в НАТО. Тази тактика Русия успешно използва по-рано при опитите на бившите съветски републики да се сближат със Запада.

Въпреки това всяко изявление за следващата стъпка на Русия започва с големи заплахи. Малцина биха могли да предположат, че Путин ще превземе Крим за няколко седмици. "Никой, дори самият Путин, не знае каква може да бъде следващата му стъпка", казват експерти от Кралския обединен институт по отбранителни изследвания - британски аналитичен център по въпросите на отбраната.

Има признаци, че Русия е готова за настъпление.

Преди седмица украинските власти започнаха антитерористична операция с цел освобождаване на правителствени здания в 10 града в източната част на страната. На това Русия отговори с широкомащабни военни учения край украинските граници. При това Пентагонът преброи 6 случая на нарушаване на въздушното пространство на Украйна, което Русия, разбира се отрече.

Владимир Путин привеждаше исторически аргументи за завземането на Крим. Неотдавна той използва същия изказ, като говореше за Югоизточна Украйна. Както той отбеляза, по-голямата част от тази територия се е наричала Новорусия по царско време. Правата на етническите руснаци, които там живеят, трябва да бъдат защитени, каза президентът на Руската федерация.
Значителна част от руските военни средства, включително междуконтиненталните балистични ракети, механизмите за корабите на военноморския флот, двигателите за реактивни самолети и хеликоптери се произвеждат в Източна Украйна.

Владислав Зубок - експерт по въпросите на Студената война в Лондонското училище по икономика, който се е занимавал с изследване на разпадането на СССР през 1991 г., разказа, че висшите съветски чиновници изпаднали в паника заради перспективата да изгубят Крим и промишления център на Украйна. Така сегашната криза има дълбоки корени.

Вероятно по-значителен прецедент според професор Зубок бяха военните маневри без нахлуване, които КГБ дълго време препоръчваше за дестабилизиране на неспокойните съседи. Русия използва тази тактика в Берлин през 1958 г., а в Полша - по време на бунтовете на "Солидарност" през 1980-1981 г. Ако Москва е избрала тази стратегия и днес, нахлуването не е неизбежно, каза той.

Главният аргумент срещу нахлуването е заплахата от процъфтяване на Русия, която Владимир Путин възстанови.

"На Путин ще му се наложи да обяснява защо рискува нови санкции и да започне война и как той ще може да подобри живота на още 7 милиона души", каза професор Зубок. "Как ще може той да го направи и при това да поддържа стандарта на живота на всички руснаци? Той би казал: "Сега всичко, което правим, е всичко за нашата родина. Време е да затегнем коланите."

Последиците след анексирането на Крим тласнаха Русия към значителен икономически спад. Стана голямо изтичане на капитали. "Стандард енд Пуърс" намали кредитния рейтинг на Русия почти до най-ниския статут.

Върху Путин и неговото най-близко обкръжение не повлияха силно санкциите във вид на забрана за влизане в западни страни и замразяването на сметките след анексирането на Крим. Но заплахата от много по-голяма икономическа блокада, от санкции срещу цели сектори на икономиката, които могат да последват след нахлуване в Украйна, са съвсем друго нещо.

"Сценарият е същият като в Иран", каза Игор Коротченко - главен редактор на сп. "Националная оборона" ("Национална отбрана"). "Руската федерация не е заинтересована да вкарва войски на територията на Украйна", допълни той.

Освен икономическите проблеми фактът, че славяни ще избиват славяни бързо ще накара руснаците да се замислят върху необходимостта от нахлуване. Макар украинската армия да е слаба и наброява едва 70 000 души, страната помни успешните партизански движения. Според Коротченко Русия по-скоро ще вкара войските си в качеството на умиротворителни сили, ако украинските военни извършват масови убийства.

Жителите на украинския Изток са доста враждебно настроени към действията на Русия. Според резултатите на допитване, проведено в източните региони, само една трета от населението подкрепя присъединяване към Русия.
В Крим посрещаха руските военни достатъчно топло и им бе необходимо да контролират само Перекопския провлак, за да отделят Крим от Украйна. Но Източна Украйна ако 40 000 руски войници поискат да се разположат направо на границите, най-вероятно ще ги нападат. А Русия ще понесе и отговорност за наплива от бежанци.

"Не е възможно да бъде окупиран този регион само с помощта на "зелените човечета", смята Александър Голц - независим руски военен наблюдател. "Ще победите украинците и какво следва? Ще трябва да установявате нова граница. Ще ви трябват не 40 000, а 140 000 войници. В края на краищата, много по-ефективно, че и по-евтино за Русия е да разпалва постепенно конфликта."

Така Владимир Путин ще постигне необходимата цел. Ситуацията в Украйна ще остане неспокойна, което в крайна сметка ще я направи непривлекателен партньор за ЕС и НАТО. Русия вече приложи този сценария в Грузия и Молoова.

"Това е нахлуване без танкове", каза Клиф Купчан - експерт от Евразийската група във Вашингтон. "Това е неговата продължителна игра. Мисля, че той ще се опита да използва този сценарий до нахлуването."

 

Авторът е дългогодишен журналист от в. "Ню Йорк таймс". В мометнта е шеф на бюрото на изданието в ООН.