В знаменития роман "Голдфингър" на Иън Флеминг злодеят казва следното за навика на тайния агент Джеймс Бонд да осуетява и обърква плановете му: "Първият път е стечение на обстоятелствата. Вторият път е съвпадение. Третият път е вече вражеско действие."

Какво да кажем за двете изключително провокативни руски маневри, които станаха миналата седмица., насочени срещу американски боен кораб в открито море в Балтика и срещу американски боен самолет в международното въздушно пространство наблизо?

Владимир Путин си играе с огъня в този вид хиперагресивно маневриране и почти няма съмнение, че заповедта идва лично от него, като се има предвид, начинът, по който Русия се управлява днес и високият риск от летящите атаки срещу американски военни обекти.

При първия инцидент на 12 април руски самолет "Су-24" прелетя едва на 50 фута (15 метра - б.р.) от американския кораб "Доналд Кук" с висока скорост, след като го доближи на изключително малка височина. Американският кораб разрушител от клас "Арли Бърк", който може да изстрелва направлявани от компютър ракети, не отговори с огън, но би било напълно в рамките на правилата да използва защитно оръжие срещу руския самолет. Тай като съм командвал подобен кораб преди няколко години, мога да се закълна колко сдържан е бил капитанът. той е бил изправен срещу възможно враждебно намерение и е трябвало най-малкото да обсъди сваляне на самолета. Ситуацията е била успокоена от липсата на видимо оръжие у "Су-24" и липсата на руски радар за контрол на стрелбата, който активно да бъде използван за "хващане" на американския боен кораб.

Вторият инцидент стана на 17 април с участието на американски "Боинг RC-135", действащ в международното въздушно пространство. В този момент руски "Су-27" направи тоно (фигура от висшия пилотаж - б.р.) над по-бавния и по-слабо маневрен американски самолет на разстояние 50 фута. Това е много опасно (два от самолетите Ф-14 от ударната група на мвоя кораб се сблъскаха, докато правеха това през 2014 г.) и напомняше повече на палячовщината, увековечена във филма "Топ Гън". Този вид летене бе глупост през 1986 г. (когато го правехме и ние, и руснаците). Глупост е и сега.

Напрежението между Вашингтон и Москва е на най-високото си равнище след края на Студената война преди повече от две десетилетия. това е резултат от руското нахлуване в Украйна и анексирането на Крим. И двете са нарушения на международното право, което доведе до сурови санкции срещу Русия от САЩ и европейските им съюзници. нещо повече - двете страни имат сериозни разногласия за правилния начин на действие в Сирия, като Путин подкрепя ужасния режим на сирийския вожд Башар Асад, а САЩ се опитват да съставят по-умерена коалиция  от сирийски бунтовници, за да го надвият. Кремъл е особено чувствителен в момента заради ученията на НАТО и разполагането на войски край неговата периферия - пряк резултат от агресивните му действия в Грузия и Украйна. Най-накрая, Русия е обезпокоена за сигурността на Калининград - руския англав на брега на Балтийско море (където станаха двата инцидента), който е отрязан от останалата част на страната. Москва заплаши да разположи там балистични ракети, стига САЩ да обновят ядрения си арсенал в Германия.

Тази развиваща се спирала към манталитета от времето на Студената война определено не е в ничий интерес. как тогава да избегнем това, но и да продължим да се противопоставяме на Москва, когато нормите на поведение го изискват?

Да не действаме сами

Първото правило е да действаме многостранно. създаването на манталитета "страна срещу страна" е контрапродуктивен за САЩ. Отговорите на Вашингтон трябва да бъдат колкото се може повече в контекста на НАТО, включително чрез разполагане по земя, по вода и по море в региона. Русия иска да превърне това в пряк сблъсък със САЩ и се опитва да предизвика разцепление в алианса. Трябва да избегнем това и да продължим разполагането под егидата на НАТО, включително на Инициативата за гарантиране на европейската сигурност.

Битка след битка

Второ, трябва да се противопоставим на Русия - но само където трябва. Най-вече трябва да поддържаме натиска на санкциите срещу Москва, докато тя не изпълни докрай Минските споразумения за прекратяване на огъня, да не се съгласяваме с оставането на Асад на власт и да напомняме на Русия за гробите нарушения на човешките права. Но има много други разногласия, които имаме с Русия за начина на действие в рамките на международната система, които не изискват противопоставяне (милитаризирането на Арктика, излизането от договорите за контрол на оръжията, разполагането на балистични ракетни системи за защита, продажбата на руско оръжие на Иран, действията в киберпространството и т.н.).

Да сътрудничим там, където можем

Като трета стъпка трябва да предприемем по-напредничав подход, за да си сътрудничим в борбата с тероризма, наркотрафика и пиратството - все международни проблеми, по които Вашингтон и Москва имат значително съгласие. Приемливо е да можем да работим заедно на Балканите, за да успокоим отношенията между Сърбия и отцепилата се Република Косово и във все още спорните граници на Босна и Херцеговина. Можем да подобрим сътрудничеството ни по въпросите на околната среда, да увеличим обмяната в рамките на неправителствените системи за обучение и дори да намерим общи позиции във времето за Сирия (макар Асад да продължи да бъде препъни камък). Имаме също така общи интереси в разрешаването на предизвикателствата в Афганистан и насърчаването на мир между Индия и Пакистан.

Повече разговори, по-малко стрелба

Накрая, на тактическо равнище, ще бъде добре, ако често говорим с Русия по настоящите протоколи за военно взаимодействие между нашите сили. Американско-съветското споразумение за предотвратяване на инциденти в открито море и въздушното пространство над него, договорено през 1972 г., продължава да бъде добра основа за това как трябва да действат бойните кораби и самолети. То полага много специфични правила и бе основна доктрина по време на Студената война. Положителна стъпка би било събирането на шефовете на руската и американската армии на конференция на най-високо равнище, за да бъде Споразумението преразгледано и активизирано с нова енергия.

Хората често ме питат дали сме се върнали към Студената война. Моят отговор е: все още не. Студената война намали до минимум тогавашното напрежение откъм брой на войски, кораби и бойни самолети, както и степента на бойна готовност за провеждане на глобални бойни операции - включително реалното подобие на атомни бомбардировки. Не сме се върнали чак дотам.

Но ако не спрем провокативните действия като тези, предприети от руските самолети миналата седмица, рано или късно ще имаме сваляне на самолет и потенциално по-опасни сблъсъци. САЩ, от своя страна, трябва да бъдат прозрачни в разполагането на войски край периферията на Русия и да дадат сигнал, че нямат намерение да предприемат офанзивни действия. Струва си това да бъде направено чред Съвета "НАТО-Русия".

Няма нужда са се връщаме къв нома студена война, но да я избегнем ще изисква сдържане, обща воля и дипломация, най-вече от страна и на Москва, и на Вашингтон. Подобно на "Голдфингър", двете страни виждат много "вражески действия" в дейността на другия, което създава опасност от грешна преценка. Преди всичко трябва да бъдем наясно едни с други и да успокоим и риториката, и акробатичните маневри, преди те да ескалират в бойни полети.

------

* Авторът е американски адмирал, бивш главнокомандващ на силите на НАТО в Европа. В момента оглавява Училището по право и дипломация "Флечър" към университета "Тъфт". Статията е по повод първия от две години насам Съвет "НАТО-Русия". Препечатваме я от специализираното издание "Форин полиси".