СИМОНА РУСЕВА

На днешния ден точно преди 55 години започва издигането на Берлинската стена. Зловещият зид разделя не само Берлин, а и Европа, дори света. Стената става символ на желязната завеса.

Американският фотограф Гюс Шутлер успява да заснеме не само издигането на Берлинската стена, той става свидетел на човешки драми. Не се уморява да снима през всичките 28 години на съществуването на зида – до рухването му на 9 ноември 1989 г.

Гюс Шутлер.

Шутлер работи като фоторепортер във в. “Stars and Stripes”, издание на въоръжените сили на САЩ.

Той снима неуморно от 13 август до септември 1961 г., когато Берлинската стена се гради тухла по тухла. През годините се връща многократно в Западен Берлин и пак снима сивмола на разделението. Само че от западната му страна, където стената е изписана с цветни графити. Далеч по-драматична е снимката при издигането на стрената. Надпис гласи: “Има само ЕДИН Берлин!”

Стената разделя улици и хора. От прозорците в източната част съкрушени хора не сдържат сълзите си, наблюдавайки издигането на Стената. Месеци по-късно прозорците на всички сгради, които са на Запад, са зазидани.

Но дотогава има малко време.

Пред обектива на Шутлер се разиграват човешки трагедии. Той снима как баща от западната страна се опитва да каже нещо на децата си, останали отвъд зида. Мъжът изпада в несвяст, когато вижда как “народни полицаи” (така се наричаха милиционерите в ГДР) арестуват малолетните му синове и ги отвеждат.

Мъж от Източен Берлин е заловен при опит да избяга в западната част на града, малко преди да е постигнал целта си.

Друг успява да преплува река Шпрее под дъжд от куршуми, но със сетни сили се добира до спасителния бряг – ранен, но жив.

Фотографът е в Западен Берлин и през октомври 1961 г., когато светът е изправен пред Трета световна война. Съветски танкове се задават по «Фридрихщрасе» и доближават разделителната линия на граничния пункт «Чек пойнт Чарли». Американците тутакси изпращат свои танкове. Дулата и от двете страни са готови за стрелба. Слава Богу, до горещ конфликт не се стига.

През 1962 г. Шутлер става свидетел на друга бурна сцена. Той е край Паметника на Съветската армия в Западен Берлин (съществува и до днес), на метри от Бранденбургската врата. По бул. «17 юни», където е паметникът, се задава съветски военен автобус, явно на път към монумента. Граждани започват да го замерят с камъни. Не се стига до линч благодарение на намесата на американски войници.

Много филми са снимани за историята на Берлинската стена, но уловеното от обектива на Шутлер е уникално свидетелство на времето.

Кой всъщност е Гюс Шутлер и защо никога не е имал проблеми да разговаря с германци?

Той е роден на 12 май 1933 г. в западногерманския град Касел като Гюнтер Шлютер. След края на Втората световна война учи фотография във Франкфурт на Майн, но не вижда бъдеще за себе си в следвоенна Германия. Влече го отвъд океана, но съзнава, че като немец няма да го допуснат в САЩ. Съдбата се оказва благосклонна.

По време на нацизма с риск за собствения си живот и на този на семейството й майка му укрива в дома си еврейка. След края на войната тя се преселва в Невада. Точно тази жена става гарант на сина на благодетелката си. Гюнтер поема за САЩ само с 8 долара в джоба си. Живее в крайна бедност, новото му име е Гюс Шутлер, успява да вземе и гражданство.

След войната армията е обезкръвена, набира войници. Така той надява униформа, но всъщност никога не служи като редови военен. Заради опита му на фотограф е назначен в армейския в. “Stars and Stripes”.

Гюс Шютлер умира на 2 октомври 2002 г. във Флорида, оставяйки богат фотоархив. През 1960 г. е снимал Елвис Пресли като военнослужащ в Германия. Обективът му е уловил Салвадор Дали в Испания, има и много кадри от боксьора легенда Мохамед Али.

“Без неговия талант нашето издание никога нямаше да е на висота, нито да се радва на признанието на цялата ни нация”, изрече след кончината на Гюс Шлутер бившият му главен редактор Ред Грейнди. Пред него гениалният фоторепортер е обяснил на какво се дължи успехът му: “Не бива да насилваш камерата да се вторачва в обекта. Довери й се и тя сама ще улови момента.”