Доналд Тръмп, новоизбраният президент на САЩ, никога не е крил факта, че няма високо мнение за НАТО в настоящия й вид. Той нарече НАТО "закърняла" и предложи приемането на нещо като система "плащай си, за да играеш", в която ангажиментът на Америка към съюзниците й се измерва срещу техния ангажимент за разходи за отбрана. А Вашингтон в крайна сметка може да взема пари от съюзниците за всяко военно действие, предприето от тяхно име.

Защитниците на НАТО сега ще трябва да се върнат към основите. Те не трябва да признават правотата на критиките на Тръмп, но трябва да признаят основателността им. Продължаващото лидерство на Америка в тази уважавана организация зависи от това дали новоизбраният президент ще бъде убеден, че Алиансът си струва парите, които се харчат за него. Необходима е здрава бизнес обосновка в полза на запазването на повечето - но, разбира се, не всички - аспекти на НАТО в нейния настоящ вид.

Случаят на НАТО се състои от 4 основни аргумента.

♦ Първият е прост и прагматичен - членките на НАТО без САЩ харчат общо близо 300 милиарда долара за отбрана. От този военен бюджет е по-голям единствено този на САЩ. За сравнение - китайците харчат някъде около 150 милиарда долара (половината от разходите на европейците), а руснаците (чийто бюджет за отбрана сега намалява на фона на ниските цени на петрола и западните санкции заради нахлуването в Украйна) - близо 90 милиарда долара. Макар европейците да не изпълняват целта, която сами са си поставили, за харчене на 2 на сто от БВП (средно излизат общо 1,6%), те все още купуват голямо количество хардуеър, обучават и изпращат войски и изграждат нови сложни военни системи - от спътници до бойни кораби и системи за въздушно наблюдение.

♦ Втората изгода за Алианса е, че въпреки всички разочарования заради неговата обременителна бюрокрация и процес на вземане на решения европейците в продължение на десетилетия като цяло желаят да се сражават заедно с нас на Балканите, в Афганистан, Ирак, Либия, Сирия и да участват в морски мисии срещу пиратите. Американско-европейската военна коалиция е ядрото, около което днес се формират по-големи глобални коалиции (като тази срещу "Даеш", или "Ислямска държава", днес). Въпреки различния им принос (британците, холандците, канадците, естонците и французите се бият повече от другите), всички страни имат роля заедно със САЩ в истински бойни операции.

♦ Трето, географското положение на Европа остава важно. Докато САЩ се стремят да се изолират изцяло (катастрофална идея, която дори Тръмп не подкрепи), те трябва да разположат свои войски на европейската територия на НАТО. Старите бази от времето на Студената война се превърнаха в изнесени оперативни центрове на XXI век и позволяват на Американската армия да упражнява силата си в Близкия изток, Африка и Централна Азия. Когато се изтегляме от тези бази, не се връщаме. И макар че можем да имаме краткосрочна финансова изгода и да усетим някой "щастлив" миг, историята намеква, че американците ще съжаляват, защото заплахите, които не успяват да отблъснат от разстояние, обикновено идват в дома им.

♦ Четвърто и последно, европейците са технологичмно напреднали и имат добре развити умение в разузнаването и киберсигурността. Макар че чожехме да бетонираме тези атрибути с редица двустранни споразумение, в рамките на съществуващите механизми на НАТО, е далеч по-ефикасно и съвършено. Използването на Централата за специални операции на НАТО, разрастващите се нейни киберцентрове (най-вече в Естония) и центрове за събиране на разузнавателни данни е ефикасно и прагматично.

Може ли Алиансът да направи повече, за да подобри потребителската си стойност в очите на администрацията на Тръмп? Абсолютно.

Администрацията трябва по-бързо и по-настойчиво да накара всички страни от НАТО да достигнат целта от 2 на сто от БВП. Днес страните, които достигат тази цифра, варират от САЩ, през средните на площ държави като Великобритания, до много малките като Естония. Това трябва да бъде норма в целия Алианс. Въпреки че разходите за отбрана някъде нарастват в средни измерения, новата администрацията трябва да се чувства в правото си да натиска повече държави членки да спазват тенденцията. Предизвикването на чести и обстойни проверки на разходите за отбрана от всички държави - може би извършвани от генерален инспектор на НАТО - може да демаскира изоставащите се и да ги стегне.

За НАТО би имало също така смисъл да наблегне повече върху три ключови елемента от бойната мощ - кибервойските, специалните сили и безпилотните транспортни средства. В Алианса се разбраха и работят добре по тези три направления, а съвместните действия биха могли да бъдат много добри. НАТО може да разшири своя флот от безпилотни самолети, които вече се използват за наблюдение на Средиземно море. Централата за кибер- и специални операции, ученията и обученията трябва да бъдат засилени. Всичко това може да бъде направено за европейска сметка.

Накрая НАТО трябва да достигне до други партньори, които могат да бъдат формално включени в операциите на общо основание - сещаме се за Япония, Австралия, Нова Зеландия, Колумбия, Финландия, Швеция и Австрия. Формални споразумения с тези страни, които не са в НАТО, но имат много боеспособни армии, биха повишили стойността на Алианса. Използването на НАТО като форум за изграждане на бъдещи партньорства за справяне с надигащите се предизвикателства на XXI век - т. нар. Ислямска държава, кибератаките от Русия, напрежението в Арктика - ще повиши надеждността на Алианса.

Предвид пренебрежението към НАТО, таено от лагера на Тръмп, НАТО трябва да се покаже в най-добрата си светлина пред скептично настроената и ориентираната към бизнеса нова администрация. Аргументите за важността на споделените ценности като демокрацияга, свободата и всичко останало няма да намерят отзвук. Няма да намерят и препратките към историята и традициите. Вече е време НАТО да подобри възвръщаемостта на инвестициите пред лицето на някои тежки въпроси. Работата е печеливша, но ако води "свой собствен бизнес", Вашингтон вероятно ще вземе нови бизнес решения във вреда на всички нас.

-----

* Авторът е бивш американски адмирал, командващ силите на НАТО през 2009-2013 г. Днес оглавява училището "Флечър" по право и дипломация към университета "Тъфтс" в щата Масачузетс. Коментарът му е публикуван в специализираното издание "Форин полиси".