995,6 милиона лева – толкова е дефицитът в бюджета за първите 6 месеца на година. Анализът на публикуваните вчера от Министерството данни обаче чертае още по-мрачна картина. Икономисти прогнозираха пред Клуб Z още по-голям дефицит за цялата година и огромна вероятност той да надхвърли 3% от Брутния вътрешен продукт (БВП). Евентуалната наказателна процедура от Европейската комисия за това превишение е по-малкият проблем. По-големият е опасността от сериозни кризи в някои сектори, където парите могат да свършат по-рано и това да доведе до отложени плащания към фирми, забавяне на заплати, фалити. Най-големият проблем обаче са изводите от числата: лошо планиране, лошо управление, лоши резултати от политическата нестабилност.

Сривът през юни

Управляващите приеха бюджет за тази година, според който приходите от данъци трябваше да бъдат с 2 милиарда лева повече от миналата година. Те обаче са само с 250 милиона повече.

„Увеличението на данъчните приходи е заложено на нереалистично високо ниво, което няма да се реализира - като проблемът се задълбочава от ниската събираемост“, коментира старши икономистът на Институт „Отворено общество“ Георги Ангелов.

Рязкото влошаване е дошло през месец юни, показва анализът на Института за пазарна икономика (ИПИ).

„Ако до май 2014 приходите от ДДС са със 115,5 млн. лева по-малко от същия период на 2013, след това, само през юни, този спад се увеличава повече от двойно - т.е. за януари-юни приходите вече са с над 250 млн. лева по-малко. Това показва, че имаме рязко влошаване на събираемостта на ДДС през юни месец тази година“, обясни Десислава Николова, главен икономист на ИПИ.

Тя отхвърля обяснението на Министерството на финансите, че по-малкото приходи се дължат на по-бързото връщане на ДДС на фирмите. Възстановеният данък до юни е с 70,6 милиона повече от миналата година, а дупката е четири пъти по-голяма.

А какво се случи толкова различно през юни? Няколко дни преди началото му управляващата партия БСП понесе тежка загуба на изборите за Европейски парламент. В началото на месеца Лютви Местан даде прочутата си пресконференция, на която обяви края на правителството. В следващите дни Сергей Станишев поиска избори още през лятото. В продължение на седмици не се знаеше кога ще дойде оставката и кога ще са изборите. В един момент БСП дори обяви, че вече не контролира правителството.

В тази перфектна комбинация на политическа несигурност или оборотът на бизнеса и гражданите рязко е намалял, или приходните агенции са спрели работа в очакване на нова власт, или и двете.

Какво идва

Идва служебно правителство, най-вероятно без актуализиран бюджет. Идват и избори с предизвестен победител, но с неизвестна комбинация на следващото управление. Очакването е проблемът с ниската събираемост на приходите на държавата да се задълбочава.

„И бюджетният дефицит за 2014 година ще надхвърли значително целта от 1.8% от БВП и вероятно дори ще надхвърли тавана от 3% от БВП, дори и без да включваме очакваната актуализация на бюджета на здравната каса", прогнозира Георги Ангелов.

И докато приходите са много по-малко от очакваните, то разходите са повече от планираните с 7%. Проблемите с европейските фондове правят ситуацията още по-тежка.

„Само от неизпълнението на данъчните приходи дефицитът в консолидирания бюджет ще набъбне до 3,3% от БВП. Тук не включваме здравната каса и евентуално бюджетни пари за КТБ, както и все по-вероятното преизпълнение на разходите (заради спрени еврофондове), които допълнително ще напомпат дефицита", очаква Десислава Николова.

Почти половината дефицит – 478,3 милиона, идва от невъзстановени разходи по европейски програми, пише на сайта на Министерството на финансите. Спрените плащания по оперативна програма „Околна среда“ и по две оси на „Регионално развитие“ ще продължат да товарят държавния бюджет, а няма изглед преди сформирането на ново стабилно правителство тези проблеми да бъдат отстранени.

Всичко това предвещава забавени плащания за бизнеса, предимно в строителния сектор.

Има ли политици?

Премиерът в оставка Пламен Орешарски и финансовият му министър Петър Чобанов, които носят основната отговорност за ситуацията, предложиха на парламента актуализация на бюджета, за да бъде гарантирано нормалното функциониране на държавата по време на служебното правителство до сформирането на нов парламент и избор на нов кабинет. Засега единствено ДПС подкрепя това предложение. ГЕРБ бяха на крачка от това да гласуват заедно с ДПС актуализацията, но в последния момент се отказаха, за да не им викали „Горчиво“ на Борисов и Местан.

Президентът Росен Плевнелиев продължава да настоява за актуализация на бюджета, защото той ще носи цялата отговорност за управлението на служебното правителство и не желае да понесе тежки удари, каквито не са изключени при тази ситуация с бюджета.

Противниците на актуализацията я определят като подпис върху празен чек.

"Президентът в момента може да каже каква е номинацията му за финансов министър и перо по перо да кажат какво е необходимо за стабилност на държавата”, предложи тази сутрин пред Нова телевизия Мартин Димитров от Реформаторския блок.

По-рано в същото предаване Цецка Цачева от ГЕРБ потвърди, че партията няма да подкрепи актуализацията, въпреки че били наясно каква опасност има зад ъгъла.

„Да помнят, че ГЕРБ през всичките тези 15 месеца искаше оставката на Орешарски“, назидателно обясни тя.

На този фон наближава 21 септември, когато изтича тримесечният срок, в който КТБ е под специален надзор на БНБ. Банката трябва или да отвори, или да започне официалното й закриване. Първият вариант засега е по-слабо вероятен, а вторият включва изплащане на всички влогове до 196 хиляди лева. И понеже Фондът за гарантиране на влоговете няма толкова пари, отново бюджетът ще трябва да се намеси.

Иде буря.