За ГЕРБ днес биха гласували 20,3%, а за БСП - 16,9% от българите. Това показват данните от национално-представително проучване, проведено и финансирано от „Маркет линкс” сред 1065 души, между 23 и 28 юни 2018 г.

Така разликата между ГЕРБ и БСП остава малко над 3 на сто.

"Обединените патриоти" и ДПС са с изравнени резултати около 4-те процента. 2,9 на сто казват, че имат нагласа да гласуват за "Демократична България". "Воля" събира едва 1 на сто.

Делът на пълнолетните граждани на страната, които не се чувстват представени от нито един от настоящите политически субекти, запазва високите си нива от последните месеци – общо 44% заявяват, че не са решили кого да подкрепят или не биха гласували, ако днес се провеждат парламентарни избори.

"Важно е да се отбележи, че ГЕРБ остава с най-голям електорален потенциал, въпреки отчетеното вече повишено доверие към партията, това е малко над 20% на база всички. БСП минимално увеличава своята електорална подкрепа като в момента 17% от имащите право на глас,декларират, че биха подкрепили партията на парламентарни избори.

След края на Българското председателство се регистрира повишаване на електоралната подкрепа към управляващия коалиционен партньор – "Обединени патриоти", отчитат от "Маркет линкс".

 

Европредседателството има известен положителен ефект върху общото отношение към ГЕРБ (+3%). БСП запазва нивата си на одобрение от около 30%, докато противоположните нагласи се споделят от около 60%. Сходни са резултатите и при "Обединени патриоти", които регистрират нива на одобрение 29% и неодобрение 58%. Все още младата и по-слабо разпознаваема коалиция "Демократична България" получава одобрение от около 8% от избирателите, докато 57% са негативно настроени, отчитат от "Маркет линкс". С най-високо ниво на нехаресване е добре позната партия ДПС - над 80 на сто. Отношението към политическия елит в страната остава силно негативно. Индексът на съотношението между позитивните и негативни нагласи остава в отрицателната част на скалата за всички политически сили.

Сред институциите Народното събрание отново е в дъното на класацията с над 3 пъти по-висок дял на гражданите, които нямат доверие в него в сравнение с хората, които одобряват дейността му. От друга страна прокуратурата запазва минималното възстановяване на доверието към нея, като през юни положителните оценки са 18%. Изключение от общата картина са омбудсманът и президентската институция, които остават на другия полюс с доверие, надвишаващо няколкократно недоверието в тях, отбелязват от "Маркет линкс".