Звъни ми оня ден Джордж. Развълнуван. Заеква нещо в слушалката, не разбирам какво иска да каже.

- Ма, ма, маяма – вика нещо в слушалката.

- Каква мама, бе, Джордж, сбъркал си номера. Лола съм – отрязах го аз и добавих - В любовните отношения има три кофти неща и едното от тях е да ти викат „мама“!

- Не мама, бе Лоле, Маяма. Маямамама.

- Клуни, да не си решил да станеш певец? Какво е това „Маямамама“? Ако е новият ти хит, зарежи, имаше едни „Бананарама“, ще те обвинят в плагиатство. А и що ти е да зарязваш актьорстово... Верно, че Брад и Лео напоследък те отвяха, ама не се отказвай така лесно, де. Може да направиш един римейк на „Спешно отделение“, знаеш ли как ще те кльопат?

- Точно това искам да кажа, направо мислите ми четеш, Лоле – крещи превъзбудено Джордж и продължава – Бех оня ден в София на една сбирка в подкрепа на една ваша кандидатка за кметица. Маямямама, нещо такова...

- Ааа, Мая Манолова... Ма как си бил в София и не си ми се обадил, бе?

- Исках, ма нямах време, знаеш как е – изпелтечи Джордж. Не знам как е, мисля си, ама айде, замълчах си, че то и аз не бях в София. Не, че това пречи за едно хубаво скандалче, ама чух, че свърши пералнята и трябва да простирам, та да не губя време.

- Та тази Маямаманолова ми предложи място в общинския съвет, ако я подкрепя. Ти какво мислиш? Нали е голям шанс? – радва се Джордж като малко дете, аз зяпнах.

- За какво ти е да си общинар в София, бе, Джордж? С Амал нали говорите в ООН-то? Това не ти ли стига?

- Да, бе, знам, ама па в ООН-то колегите са много едни такива... прости. Зажаднял съм за интелектуалци, Лоле. Минеков, Пантев, Старчев... Хора, с които човек да седне, па да се разгърне. Омръзна ми да ме мислят за празноглав хубавец, актьор, лесно момче, знаеш как е в актьорските среди. Никой не ни взима на сериозно, всеки гледа само телата ни, но не и душата – просълзи се Джордж, а аз ептен зяпнах. Джордж обаче продължава – Не само аз я подкрепям. Говорих с Тарантино, той много се въодушеви. Мисли даже да направи следващия си филм за София. Като му я описах, хлъцна от кеф. Вика, никви пари нема да харчиме, то кулисите са си готови, само да не изтървем и предизобрната кампания, че в моите филми не може без ненормалници. Другото си го има - хаос, гърмежи, кръв, боклуци, страх, злост, мизерия и накрая хепиенд! Тоя град е моят! Идвам и аз в общината, приятелю, така ми каза – пърха Клуни в слушалката, а аз вече забравих и пералнята, и гювеча, и да взема детето от училище даже. - Ако Тарантино дойде, ще дойде и Ди Каприо, а където е той, там е и Брад Пит. Ще навием и колегите от „Глутница кучета“, мисля, че ще стане един великолепен общински съвет. Ще се събириме на заседания, ще мълчим напрегнато, ще гледаме страшно, а който не ни плаща, ще му режем ушите. Какво ще кажеш? – пита Клуни, а аз най-сетне се окопитих и викам:

- Кво да кажа, ще сте си съвсем нормален общински съвет. То и сега е така. Мен, ако питаш, по-добре си стой в Холивуд. Че да го гледаш на филм е едно, ама друго е това да ти е животът.

- Маямамама обаче ми обеща и още нещо – изплю камъчето Джордж. – Каза, че ако я подкрепя, ще уреди в Бояна да снимаме продължението на „Спешно отделение“. Както ти самата каза, малко не ми върви кариерата напоследък, а тоя сериал ще ме изстреля обратно към върховете – заключи той.

- Джордж, за „Спешно отделение“ в български условия не ти трябва Тарантино, брат. Никакъв режисьор не ти трябва, не се хаби да ги увеващаваш. Направо идвай и отивай в Пирогов. Филмът сам си се снима и Алфред Хичкок даже не може да те стигне тогава.  

- А Мая да я продължавам ли да я подкрепям – пита Клуни.

- Ако ще правиш бизнес у нас, настрой се да бъдеш позитивен, Джорджи. Ще се наложи всички да подкрепяш – викам му, а той, нали е наивен американец, тръгна веднага. Преди малко ми прати есемес от летището, качвал се на самолета, ама забравил да ме пита кои са другите две неща, дето са кофти в любовните отношения. Не му отговорих. Според мен в общинския съвет ще ги научи.