Изпълнителният директор на „Софарма“ Огнян Донев е бил обвинен, че е извършил деяние, което изобщо не е съставомерно, т.е. не е престъпление. Това важи и за съдружника му и финансов директор на „Софарма“ Борис Борисов. Двамата не са и годен субект, т.е. не биха могли да извършат престъплението укриване на данъци.

Това става ясно от мотивите, публикувани днес от Софийския градски съд след оправдателната присъда на Донев и Борисов през февруари.

Те заемат 210 страници.

Донев и Борисов са подписали, но лично не са съставители на данъчните декларации, за които ги обвинява прокуратурата - съответно на „Елфарма“ за 2006 г. и „Телсо“ за 2008 г. Счетоводителите, които обслужват тези дружества и които са дали ясни и непротиворечиви показания, са извършили това. Съответно те са посочили пред съда на базата на какви данни и с какви инструменти, кога и как са стигали до изводите, които са вписали в годишните отчети на фирмите.

За Борисов пише, че "не е извършвал пряко и непосредствено обективно и фактически функции по счетоводно и данъчно отчитане".

Същото важи и за Огнян Донев. Ето какво пише в мотивите:

„Независимо от обстоятелството, че подсъдимият Д. е представляващ на данъчно задълженото лице... (“Елфарма“), то същият не е извършвал обективно и фактически функции по счетоводно и данъчно отчитане и не е бил пряко и непосредствено ангажиран с въпроси, които е следвало да бъдат решени при водената счетоводна и данъчна отчетност на „Е.“ АД, във връзка с изготвянето на инкриминираната Годишна данъчна декларация... за 2006 г.

...Същият (Донев) не е реализирал съзнателно вменената му форма от изпълнителното деяние на престъплението по чл. 255, ал. 3, вр. ал. 1, т. 2, пр. 2 НК, а именно - да е допринесъл за настъпване на съставомерния резултат, като е избегнал установяването и плащането на данъчни задължения.

...По делото не се установи подсъдимият Д. да е извършил конкретни фактически действия, чрез които да е възпрепятствал възможността за установяване и плащане на данъчните задължения..., а именно да е затаил истина в подписаната от него инкриминирана Годишна данъчна декларация.“

Предисторията

Донев беше обвиняем, че е избегнал установяване и плащане на данъци в особено големи размери на управляваното от него „Елфарма“ в размер на 62 779 725 лв. („Елфарма“ е мажоритарен акционер в „Софарма“).

Това дошло в резултат на 7 блокови сделки, т.е. такива, извършени извън регулирания борсов пазар (БФБ), при които страните се договарят пряко. И при него, и при другия обвиняем – Борис Борисов, става въпрос за продажба на акции на „Софарма“ на различни дружества.

Най-грубо казано: акциите били продавани при прякото договаряне по 1 лев за бройка, а прокуратурата изчислява, че трябвало да струват по над 9.35 лв. едната, ако сделките биха били на „свободния“ пазар. Така определя, че Донев би изкарал 418 531 500 лева (?!) и начислява върху разликата претенцията за дължим данък печалба.

Почти всички сделки са от 2006 г., а интересът на прокуратурата към Донев буквално „избухна“, след като той стана съсобственик в пресгрупата, издаваща вестниците „24 часа“, „Труд“ и др. Другият подсъдим Борис Борисов е с 2 сделки от 2008 г., неговото обвинение бе същото, но за 7,4 млн.лв. 

Двамата подсъдими се съгласиха делото да тече по облекчената процедура – т.е. признаха всички действия на прокуратурата, събрани в досъдебното производство.

Самата прократура признава в пледоарията си, че всички юридически лица са „не само свързани, но също така и че могат да договарят в търговските си и финансови отношения" най-различни условия и цени. Според обвинението, поддържано навремето първо от Димитър Франтишек Петров (който междувременно стана ръководител на спецпрокуратурата), а после от Емилия Русинова (която пък стана шеф на Софийската градска прокуратура), са били нарушени разпоредбите, регламентиращи правилата за облагане при свързани лица.

Прокуратурата стъпва на две експертизи - съдебно-счетоводна и данъчна, направени по нейна поръчка – през 2013 и 2014 г. по време на досъдебното поризводство. Но после по делото станаха факт множество други, включително и петорна, които не сочеха към престъпление.

В крайна сметка държавното обвинение искаше по 4 г. затвор за двамата плюс конфискация на цялото или на част от имуществото и да се уважи гражданският иск на МФ срещу тях – в размер на горепосочените милиони левове. 

Защитата - напротив, твърдеше, че по делото не са налице факти за укриване на данъци (255 от НК). А инкриминираното деяние по въпросния член е изобщо несъставомерно, както в крайна сметка и съдът прие. Адвокатите сочеха, че споменатите в годишните декларации на фирмите увеличения на годишния финансов резултат изобщо не са факт по смисъла на закона, който може да бъде затаен.

През цялото време един от споровете беше дали става въпрос за дивидент, или за (облагаема) печалба.

Адвокатите Лучева и Доковска цитираха още тълкувателно решение на Общото събрание на Наказателна колегия на ВКС, според което, за да има престъплението по чл. 255, „трябва винаги да има нарушение на правила, които са насочени към създаване на пречки за установяването или плащането на дължимия данък“.

Всички резултати от всички изредени сделки фигурират в декларациите за съответните години на дружествата. Сделките са били надлежно осчетоводени и декларирани, поради което защитата обяви, че не са налице никакви действия към създаването на пречки. Напротив - данъчните органи са имали на разположение всички данни на фирмите, за да преценят правилното заявяване на данъчните резултати. Иначе и самата прократура не оспорваше, че става въпрос за блокови сделки.

Даниела Доковска пледира още, че всички норми, за които се твърди от прокуратурата, че са нарушени от подсъдимите, не могат да бъдат нарушени едновременно, а различните възможности ги няма в обвинителния акт. Освен всичко това обвиненията нямат отношение към казуса, защото изначално прокуратурата признава, че по делото става дума за непазарни сделки, а гради обвинението си на хипотетични цени за пазарни.

В протокола се посочва и това, което Огнян Донев каза във финалните си думи пред съда през февруари: че ако някой би му дал 418 531 500 лева, с удоволствие щял да плати данък в размер от 62 000 000. Той заяви още, че дори към днешна дата акциите не струват толкова.

По делото съществува експертиза – вече направена в съдебната фаза, а не по заръка на прокуратурата, че дори справедливата пазарна цена към дадените дати би била някъде по около 4 лв. за акция.

Вещите лица определят очевидното: че „не са идентични номиналната цена на акция и пазарната цена на акция, по която следва да се определи данъчният резултат по Закона за корпоративното подоходно облагане“.

„Също така в заключението вещите лица са направили анализ и изчисление на дължимия данък в случаите, когато продавачът и купувачите на акции са свързани лица, при което са констатирали, че липсват неотчетени и недекларирани приходи при свързаност между страните по сделката“, посочва в мотивите си съдът.

Експертизата е ползвала и понятието справедлива стойност съобразно Международен счетоводен стандарт 3, изтъкват още експертите, които са работили по това дело. После бе назначена и петорна експертиза, която потвърди липсата на данни за престъпления въпреки многократните искания за доуточнения и допълнителни въпроси от страна на държавното обвинение.

Малко напомняне

Изобщо в делото за близо 7  години (с досъдебното производство) имаше и двойни, и тройни, и петорни съдебно-счетоводни експертизи, графологични такива, с безброй запитвания, допитвания и искания за доуточнявания от прокуратрата, която след първоначалните си протести – че съдията го бавела, рязко загуби интерес делото да приключи бързо. 

В мотивите днес съдът кредитира за достоверни всички доказателства с много дребни противоречия най-вече относно времето, посочено в свидетелски показания - например за дати, които се дължат на изминалия сериозен период от време.

Освен това е ясно, че всички блокови сделки са се регистрирали на Българската фондова борса от легален брокер, а впоследствие информацията за тях се е отразявала и в Централния депозитар и едва след това се е прехвърляла собствеността върху акциите.

Свидетели постановяват очевидното: че при цената на акции, предмет на блокови сделки, винаги има сериозно отклонение от цената на акциите на регулиран борсов пазар както при покупката, така и при продажбата им. Освен това няма такова нещо като обичайна цена на блокови сделки, защото тогава цената зависи от много фактори, между които е не само конкретната ситуация, а значение и състоянието на дружеството, чиито акции се търгуват, значение има броят акции в пакета, който се търгува, значение имат и страните по съответната блокова сделка и пр.

Свидетелят Г.

За напълно неотносими признава съдът показанията на Христо Грозев – бивш съдружник на Донев и Любомир Павлов в собствеността на "Труд" и "24 часа", който подава навремето сигнала до прокуратурата, дал повод за старт на делото.

Всичко на всичко той се базира в показанията си на „едно свое лично проучване“. ("Елфарма" навремето дава заема на дружество "БГ Приватинвест", което купува от ВАЦ уважаваните - по това време - български вестници, бел. ред.). Затова Грозев, който е посочен като "свидетеля Г." в постановените мотиви, лично „изследвал и приватизацията на "Софарма“. А накрая приложил своето изследване към материалите, с които сезирал прокуратурата и тя се задействала. 

Заслужава да отбележим, че всичко това става във време на небивалия демарш на пазара от медийната група около Ирена Кръстева (тогава Делян Пеевски още е „беден“ според данъчните му декларации), която изкупува български медии и фирми, свързани с медийния бизнес „на килограм“, и на фона на упоритото нежелание за продаване на „Пресгрупа 168 часа“ и "Медиа холдинг" АД от страна на Донев.

Ето на какво според съда стъпва през 2012 г. прокуратурата, за да започне досъдебното производство:

„В показанията от досъдебното производство, които са прочетени в хода на съдебното следствие, свидетелят Г. не излага конкретни факти, които е възприел, както вече неведнъж се посочи, а единствено излага съмненията си относно механизма на сключените процесни блокови сделки... както и съмненията си относно законосъобразното и правилно данъчно облагане...“

Освен че съдът отбелязва, че не е ясна връзката на фирми на Христо Грозев с тези, посочени в обвинителния акт, в частта на показанията му за блоковите сделки се заключава, че:

„...тези му показания отново не могат да бъдат оценени от съда с необходимата степен на достоверност и обективност, тъй като в тях единствено се излага едно съмнение за това, че вероятно са сключени незаконосъобразно, което съмнение не почива на конкретни данни.“

„Може в заключение да се каже, че от показанията на свидетеля Г. се установява още, че в резултат на проведеното от него разследване единствено е останал недоволен от начина, по който са били продадени процесните акции от капитала на „Софарма“ АД“, заключава съдебният състав.

И за да се посмеем:

„По изложените по-горе съображения, изхождащи от данните в показанията на свидетеля Г., се налага изводът, че на практика този свидетел дава указания, как и по какъв начин следва да бъдат проверени и доказани от органа на досъдебно производство обстоятелствата, по отношение на които изразява съмнения, поради което и настоящият съд намира, че неговите показания не могат да бъдат възприети като годен гласен доказателствен материал в подкрепа на обвинителната теза.“

А пък задължението на свидетел – залегнало в НПК, е да изнесе данни за възприети от него факти и обстоятелства, „а не да дава указания на компетентния орган как да бъде водено разследването и срещу кого“.

На другия полюс - относими към предмета на доказване, логични, последователни и непротиворечиви са показанията на счетоводителки, дънчните консултанти, данъчни инспектори, одитори и автори на ревизии, които са обработвали въпросните данъчни резултати на дружествата на Донев и Борисов.

По делото, отнело 3 години досъдебно производство и близо 4 г. в съдебна фаза и след около 20 заседания, съдът отбелязва и нещо друго: липсата на „експертна активност“ у експертите, които в началото са дали заключенията си на прокуратурата, за да почне процесът. Както и „непълнотата в доказателствения материал“, подаден от прокуратурата. Всичко това е довело до огромни затруднения за вещите лица да установят обективната истина.

„Съдът в тази насока положи значителни усилия, като изиска от Комисията за финансов надзор, от Централния депозитар, от Министерството на финансите, от Българска фондова борса и Национална агенция по приходите писмени документи“, пише още в мотивите.

Дори правилникът на Българската фондова борса въобще не е бил изискан и не е приложен от прокуратурата в доказателствения материал. Затова пък експертите, които са подкрепили разследващите, не са искали никакви допълнителни документи (например от счетоводствата на дружествата), а само тези, които са им "подадени". И които в крайна сметка са били искани избирателно от различни държавни институции.

Затова и съдът през годините допусна нови съдебно-счетоводни експертизи от вещи лица, различни от тези, които са работили с прокуратурата.

Още към средата на мотивите съдът отбелязва, че всичко изложено е достатъчно за оправдателна присъда, но въпреки това разглежда още и още факти и обстоятелства. Относно субективната страна на претендираното престъпление се казва:

- не се установи подсъдимият Донев да е участвал чрез даване на указания, разяснения, заповеди или други писмени или устни съвети и разпореждания към свидетелката П. (главната счетоводителка на "Елфарма"), с които да ѝ указва начина или механизма, по който да се извърши счетоводното осчетоводяване на придобитите... акции,... както и във връзка със счетоводното им отразяване;

- не се установи на свой ред подсъдимият Д. да е указвал устно или писмено на свидетелката П. как и по какъв начин и механизъм и по кои счетоводни сметки да заведе в счетоводството на „Елфарма“ АД сумите, получени в резултат на сключените процесни блокови сделки;

- не се установи фактически подсъдимият Д. да е участвал във формирането на годишния счетоводен финансов резултат на представляваното от него търговско дружество „Елфарма“ АД;

- не се установи подсъдимият Д. да е преобразувал годишния финансов резултат за нуждите на данъчното облагане... за 2006 г. както в намаление, така и в увеличение;

- не се установи подсъдимият Д. да е давал указания, нареждания или разяснения към свидетелката П. в качеството ѝ на главен счетоводител на „Елфарма“ АД, как и по какъв начин да преобразува получения за 2006 г. годишен счетоводен финансов резултат и по този начин да извършва функции по данъчното отразяване и отчитане на търговската дейност за 2006 г.;

- не се установи подсъдимият Д. да е изисквал от свидетелката П. или тя да е давала по нейна инициатива разяснения на подсъдимия Д., за начина и механизма, по който е получила крайния резултат на обективираните суми, вписани в Годишната данъчна декларация...

- по делото не се установи подсъдимият Д. да е осъществявал контакт със свидетелката П. след изготвяне на Годишна данъчна декларация за 2006 г.

"По делото не се установи нито едно доказателство, че подсъдимият Д. в качеството си на управляващ и представляващ търговското дружество „Е.“ АД е целял увреждане на фиска, че е целял лично облагодетелстване за себе си или за трето лице, което би било индикация за наличие на целенасочено поведение - пише съдът.

По делото несъмнено се установи, че подсъдимият Д. не е търсил достоверна, икономически и пазарно обоснована информация, касаеща цената на 1 /един/ брой акция от капитала на „Софарма“ АД... защото същият е бил с ясната представа и знание, че ги сключва предварително и извън пода на Българската фондова борса...

Същественото обстоятелство в случая е, че не може да се определи не само пазарната цена, но и справедливата пазарна стойност на процесните акции с емитент „Софарма“ АД...

...По делото не бяха ангажирани никакви доказателства от страна на държавното обвинение, от които да се изведе изводът, че сключените от подсъдимия Д. процесни блокови сделки са умишлено сключени и са неизгодни за дружеството, което управлява и представлява.

На следващо място по делото не се ангажираха доказателства и такива не се твърдят от държавното обвинение, от които да се изведе изводът, че процесните договори за покупко-продажба на акции... са неистински или с невярно съдържание, за да се преквалифицира престъплението като документно престъпление".

За Донев съдът заключава:

"На основание чл. 304 НПК съдът прие, че подсъдимият О. Д. не е извършил инкриминираното престъпление, нито друго, за което съдът е допустимо да се произнесе, поради което го призна за невинен и го оправда."

Аналогичен е изводът и за Борис Борисов.

От прокуратурата още през февруари обявиха, че ще протестират оправдателната присъда пред Софийски апелативен съд.

Пълния текст на мотивите може да прочетете по-долу: