Ангела Меркел се изправила сама срещу Владимир Путин след 9-месечни опити на германската дипломация да разреши кризата в Украйна, пише Ройтерс.

Това станало на състоялата се миналата седмица среща на Г-20 в австралийския град Бризбейн.

Германската канцлерка решила да се срещне с руския президент на четири очи, без участието на преводачи и съветници. Вместо да му припомня за неизпълнените негови обещания, тя поискала да го попита какво точно той смята да прави с Украйна и другите сателити на бившия СССР, които Кремъл започна да бомбардира с пропагандата си.

Срещата между двамата се състояла на 15 ноември на осмия етаж на хотел "Хилтън" в Бризбейн. Часът бил 22 местно време, когато в Европа е пладне. Двамата разговаряли на немски език, който Путин владее много добре от някогашната си работа като резидент на КГБ в Дрезден.

Срещата обаче не протекла така, както Меркел се надявала.

В продължение на 4 часа тя се опитвала да накара Путин да свали гарда и да каже ясно своите намерения. Около полунощ към нея се присъединил шефът на Еврокомисията Жан-Клод Юнкер.

Но единственото, което Меркел чула от руския лидер, били отрицания и увъртания, които тя слушала от месеци. Това твърдят пред Ройтерс официални служители, запознати с подробности за срещата.

"Той излъчва хлад. Путин се е окопал и не може да излезе оттам", споделя един от служителите.

Месец по-рано Путин и Меркел разговаряли за Украйна на Азиатско-европейската среща в Милано. Тогава руският лидер дал няколко обещания, които обаче били нарушени едва дни по-късно. Този случай, както и неуспешните разговори в Бризбейн, страшно разочаровали Берлин. Меркел се оказала в дипломатическа задънена улица с Путин, отбелязва Ройтерс.

След падането и бягството на проруския украински президент Виктор Янукович през февруари Германия оглави усилията в опитите да убеди Путин да заеме страната на Запада. Оттогава досега Меркел е разговаряла с него по телефона поне 30 пъти. Нейният външен министър Франк-Валтер Щайнмайер, който е от традиционно симпатизиращата на Русия Социалдемократическа партия, прекара безброй часове в разговори за разрешаването на конфликта.

Германското ръководство вече е изчерпало идеите си как да повлияе на Путин, твърдят висши служители в Берлин. Каналите за комуникация с него остават отворени, но Германия е готова за дълго противопоставяне, близко до нова Студена война.

"Смятам, че трябва да сме готови за продължителен конфликт, в който Русия ще използва всички средства, с които разполага", каза пред Ройтерс Норберт Рьотген - шеф на Комисията по външни работи в Бундестага и съпартиец на Меркел.

"На практика играем на изчакване. Всичко, което можем да направим, е да наблюдаваме насилието в Източна Украйна, за да реагираме на него", заяви друг висш служител, пожелал анонимност.

Разочарованието на Меркел от Путин пролича в най-големия австралийски град Сидни, където тя бе два дни след срещата в Бризбейн. С необичайно остър език тя обвини тогава Русия, че погазва международното право със "старо мислене", основано върху сфери на влияние.

А още един ден по-късно Щайнмайер отлетя за Москва, за да провери нанесените щети. Там той бе атакуван от засада от Путин, който в началото на разговорите им тръгна да изобличава киевския Майдан, като обвини Европа, че отхвърлила сделка Янукович да остане още малко на власт. Така твърди германски официален служител. След това Щайнмайер призна, че при визитата не е постигнат напредък.

В Берлин признават, че в момента стратегията им е сведена до контрол на нанесените вреди на три фронта.

Първият от тях е Киев, където Берлин прави всичко, за да не допусне задълбочаване на зараждащите се противоречия между президента Петро Порошенко и премиера Арсений Яценюк. Германия направи същото преди десет години с тогавашния дует Виктор Юшченко-Юлия Тимошенко. Немските опасения са, че твърдолинейната позиция на Яценюк спрямо Русия може да отслаби по-дипломатичния Порошенко. Евентуален разрив между двамата моге да попречи на Украйна да извърши икономически реформи и да вземе мерки за борба с корупцията. А това е добре дошло за Путин.

Втората битка е срещу това, което германците наричат "масивна пропагандна кампания4 от страна на Кремъл с цел симпатизантите на Русия в Германия и другаде в Европа да бъдат убедени да се разграничат от твърдата линия, подкрепяна от Меркел и САЩ. Най-типичният пример за това бе интервю на Путин пред германската обществена телевизия АРД. В интервюто, дадено преди речта на Меркел в Сидни, Путин говори с необичайно примирителен тон и заяви, че е убеден, че има изход от кризата. В послание, адресирано специално до германската му аудитория, той изрази притеснение от етническо прочистване в Източна Украйна от неонацисти, носещи свастики и символи на СС. Като част от тази кампания финансираната от Кремъл руска телевизия RT пусна немскоезичен канал, по който прокарва своите виждания за кризата. Ог месеци насам германските медии се оплакват, че сайтовете им са бомбардирани от проруски коментари. Според източници на немските сили за сигурност те са част от организирана офанзиива, идеща от Кремъл.

"Путин има лостове за влияние върху общественото мнение в ЕС", каза Улрих Шпек мозъчния тръст "Карнеги-Европа".

Вече има признаци на пукнатини. Наскоро лидерът на социалдемократите Матиас Плацек призова Германия да признае руската анексия на Крим.

Тази седмица руският министър на икономиката Алексей Улюкаев гостува ва приятелски настроени към Русия бизнесмени в Щутгарт, сърцето на германската индустрия.

Извън Германия Русия влияе върху членки на ЕС, които са бивши членки на източния блок, като Унгария и България. Преди месец в Милано Путин накара Меркел да го чака часове, тъй като той се забави в Белград заради участието си във военен парад.

Руската офанзива за омайване предполага третото голямо предизвикателство към германската дипломация - да запази единството на партньорите си от ЕС по въпроса за санкциите.

Срокът на първите наложени санкции изтича през март 2015 г. и трябва да бъде подновен. Според германски служители Италия, Унгария и Словакия ще бъдат най-трудно убедени в необходимостта от това. Запазването на единството ще бъде Херкулесова задача, казва висш германски служител.