Днес в махалата беше като първомайска манифестация навремето.

След като министърът обяви извънредните мерки и зеления сертификат от днеска за утре, и аз като примерен гражданин и работник отидох да си взема документа от джипито.

Още като излязох от входната врата, се сблъсках с нещо невиждано. От 19-а поликлиника на „Мизия“ имаше опашка до детската градина „Магнолия“. 

За зелени сертификати.

Щях да се откажа, но заплахата да не ме пуснат на работа и в кръчмата беше сериозна.

Освен това всички се познаваме, успяхме да се сближим отново след толкова време COVID. В шеги и закачки опашката почна да намалява. Е, и поклюкарствахме по старому, толкова време не бяхме се виждали. Разказахме си за болежките, споделихме новини за нови лекарства, за добри доктори. Не беше съвсем безполезно. 

Но тогава влезе в ход народопсихологията. Разделихме се на зелени сертификати, болни за лекарства със здравните книжки и редовните клиенти на джипито – така, за социални контакти. И се започна.

- Аз идвам само за сертификат, не мога да чакам да ти изписват лекарствата.

- Ами защо не си си го извадил досега?

- Защото не знаех, че министърът ще измисли толкова шантаво нещо.

- Ами сега ще чакаш на опашката.

Комшийката Лили изрева – хора пуснете ме, имам тенджера на котлона. Пуснахме я, но това наруши дисциплината. Едни почнаха да мърморят, други да крещят, че трябва да има ред в тая държава.

Ред в тая държава ли, каза възрастен учител. Ако имаше ред, нямаше да се тъпчем тука и да се караме.

Как издържа д-р Янчова не знам. Възпитана жена, нищо не каза за министъра си. Сгънах на четири сертификата, сложих го в портфейла и се запитах, кой сега може да каже дали е автентичен. Никой няма право да ми гледа личната карта, нито пазачът на входа на работата, нито кръчмарят, нито някой от магазина. Но имам.

За какво беше тази лудница. След като само 30% от учителите и 50% от лекарите са ваксинирани? Кой да ни учи?