Отиващата си 2022 г. ще бъде запомнена най-вече с войната в Украйна и последвалата инфлация. Но ще бъде запомнена и като годината, в която от този свят си отидоха кралицата Елизабет II и Краля на футбола Пеле.

Френският президент Еманюел Макрон го каза може би най-добре малко, след като тя издъхна. Че за Обединеното кралство е била Нейно величество кралицата. За останалия свят е била просто Кралицата.

Нещо подобно може да се каже за Пеле, особено що се отнася до втората част на това изявление. Макар и без монархическа власт, великият бразилец беше Краля. Краля на футбола.

Слагали са му корони през годините - символично, получавал е награди, имащи подобна тежест в света на любимата игра. Но прозвището, с което той ще пребъде, идва от феновете най-вече. Може и от журналисти да е лепнато, но и те са фенове повече или по-малко.

Това е корона, изплетена от магия, емоция, спомени, удивление, благодарност и любов.

Вече сте се наслушали, че Пеле беше един от хората, променили футбола. Участвали в процеса Царя на спортовете днес да е това, което е. Това е клише, вадено от тезгяха многократно в такива моменти, ала що се отнася до Пеле, то е истина.

Той е първи в много отношения, а първите проправят пътя и оставят най-ярките следи. И затова винаги ще е Краля, като - отново, в тази “титла” има повече емоция и възхищение, отколкото мисъл за някаква власт или пиедестал.

Пеле е първата суперзвезда на футбола, а и спорта въобще. През 50-те години, когато и футболът започва да се развива бясно след Втората световна война, е имало величия като Алфредо ди Стефано, Ференц Пушкаш, британците биха наредили тук Стенли Матюс и т.н. и т.н. Имало и други големи бразилци. Като Гаринча. Но Пеле е първият, който става мегазвезда, играч, който прехвърля границите на страната и континента си.

Той е първият и засега единствен трикратен световен шампион. С първата си титла през 1958 г. още държи рекорда за най-млад първенец на Мондиал - едва на 17 г. С водеща роля при това. Първият и засега единствен, чието царуване по терените минава през три десетилетия - чак до края на 70-те. (Да ме прощава тук Стенли Матюс, играл до 55 г., но останал си местна знаменитост).

Че и първият, който навлиза в орбитата на телевизията, шоубизнеса и т.н. Това е така, защото в периода 1975-1977 г. Пеле играе в “Ню Йорк Космос”, а американците решават да го използват и за друго, не само като човек, проправящ трудния път на “сокъра” в земите на американския футбол, бейзбола и баскетбола. Той се снима във филми и реклами, участва в кампании, а бъдейки в Ню Йорк, дори става част от хайлайфа на Големия град. Не може да се отрече - славата му отива. Харизматичен е.

Не съм гледал Пеле в активните му години, роден съм когато е залязвал. Но с часове съм гледал видеозаписи. Прави са онези, които казват, че Едсон Арантес до Нашименто първи започва да прави движения, виждани след това в Джордж Бест, Йохан Кройф, Диего Марадона, Зинедин Зидан, бразилският Роналдо, Ромарио, Роналдиньо, Лео Меси, Килиан Мбепе и т.н. и т.н. Все маркови техничари.

Движенията му са като на художник, танцьор - перфектни до последния детайл. Той спира и подава топката съвършено, дриблира, шутира, понякога пропуска кълбото за свой съотборник или за… себе си. Има силен шут, бележи и от свободни удари. Пеле е един от първите, които играят еднакво добре и с двата крака. Пеле не е висок, но има завиден отскок, пласиране и техника на ударите с глава.

Той умее всичко. Всичко. Не е егоист на терена. Може да има над 1000 гола (да, един от анекдотите за него гласи, че има две неща, за които не можем до говорим с точност за Пеле - колко гола е вкарал и броят на децата му), но е замесен и в доста асистенции.

Пеле е първият, който предефинира позицията не само на №10, който носи на гърба си, но и на №9, тъй като прави най-доброто, характерно за двата поста на терена. Хибриден състезател, срещу когото оръжието може да е само той самият. Да го няма на терена, да е контузен или просто да няма ден.

От играта му струи не само магия, а и чисто удоволствие, забавление, сякаш наистина танцува самба, заобиколен от пищни дами, а не от съперници, целящи да го спрат с всички средства. Леко, фино, изящно, без напрежение и “лошо” гледане. Това е любов, която той успя да предаде. Затова хората го нарекоха Крал. Това е избор на народа, а футболът винаги ще си остане спортът на масите, колкото и да се комерсиализира.

Пеле имаше покоряваща усмивка и трудно ще се намери някой (освен зарязана половинка навярно, но не е сигурно), който да каже лоша дума за него. След края на кариерата си обикаляше света най-вече като футболен посланик. За никого не каза лоша дума, дори когато на моменти Диего Марадона го предизвикваше, ревнуващ славата на бразилеца. Приветстваше личности, с които го сравняваха и сравняват, като Марадона, Лео Меси, Кристиано Роналдо, Килиан Мбапе…

Сравненията с тях и много други ще продъжат. А Мбапе може и да се нареди до него с три световни титли. На 24 г. той има цялото време на света за това. Кой знае...

Но каквото и да стане, кой каквото и да спечели и колкото и признати от статистиците голове да вкара, друг Крал няма да има. Никой никога няма да си позволи да лепне прозвище Крал II на Килиан или друг. Никога. Той е единствен.

Сбогом, Пеле. И приятно ритана там горе - с Мане Гаринча, другите ти бразилски съотборници, Джордж Бест, Йохан Кройф, Диего…