Сега ще кажа нещо, което може и да е новина за широката публика. Новина, равняваща се на „бомбите“, „шоковете“ и „сензациите“ в любимите (по някакви причини) на прокуратурата издания.

Новината е следната:

Не всички лица, срещу които се изправя българската прокуратура, непременно са симпатични и свестни. Не. Не са.

Напротив, голяма част от тях са наистина от „лошите“: престъпници, бандюги, корумпета, крадливи приватизатори, отвратителни типажи, на чиято съвест тежат стотици, може би хиляди престъпления, десетки разплакани майки или най-малкото – силови изнудвания, отровени с дрога деца.

По правило обаче у нас отдавна тече комикс, в който няма класическото добри vs лоши. Най-често са лоши срещу лоши.

Само че...

Българската прокуратура с „шеметното“ си обществено доверие – вечно гравитиращо между 6 и 10 % (независимо кой прави проучването), може да направи и най-лошите да изглеждат симпатични. Поне малко.

Особено с действия като „прокурор пикчърс“ в четвъртък - несмислени, без доказателствена тежест, изпъстрени с долнопробни внушения (само си пуснете записа там, където били склонни да платят на някой си „Тони гея“ 50 000 лв. за едни снимки, касаещи някой си „Асен“). Нали се сещате, че за да се прожектира това пред провесилите ченета репортери, някой от държавното обвинение го е харесал, кътнал точно това парче, включил го е „в микса“ и е натиснал PLAY. Вместо, примерно, да пише обвинителни актове през това време.

По феноменален начин прокуратурата се докара дотам да произвежда светци. Право, което няма безконтролно дори Св. Синод – и там си има някакъв регламент и ред.

При това произвежда такива, които не заслужават да са светци.

Нужно ли е да казвам имена?

Иванчева не е светица. Осъдителната присъда на 3 инстанции е само едно от доказателствата в тази посока. Но прокуратурата с невероятните си „процесуално-следствени действия“ – с ареста, с държането в остъкления „зверилник“ на Спецсъда, с воденето с пранги и на краката, и на ръцете почти успя да я направи. Едва ли има смисъл да изреждам дългата върволица от прибрани и обвинени „герои“. Срещу които, разбира се, се получиха нула осъдителни присъди, повтарям – нула:

- светец не е новата звезда Къро.

- крайно неподходящ за рисуване по икони е Васил Божков-Черепа.

- светец не е и Румен Овчаров

- светец, въпреки каскадата от обвинения, не е Николай Ненчев.

- със сигурност светец – поне не и на Българската църква - не е Николай Малинов (нищо че Путин пробва да го канонизира).

- едва ли има много свято в Миню Стайков.

- светица не е съдия Румяна Ченалова (да припомням ли „Соло“, каките, ОЕТ и пр.)

- спомнете си отношението на обществото към повелителите на щраусовите пера и тигровите принтове Баневи или Арабаджиеви. Докато не се озоваха в ареста на „Г.М. Димитров“!

Пропускам десетки кметове, зам.-министри, общинари, превъртяни през тази анти-черен пиар мелачка.

Дали „ДБ-то“ и „ПП-то“, „Бобока“ и прочее ще са следващите, неволно озовали се в пантеона – ще видим.

В обърнатия свят на лошия комикс сякаш най-малкото, което може да се случи на тези не-светци е оправдателната присъда някой ден. Последвана обикновено от осъждане на държавата. Ако може да се пошегувам – задържането и повдигането на обвинение може да се окаже един добър стартъп - политически, икономически, светски или някакъв друг.

Има ли двоен тулуп?

Краткото ми мнение е - не. Като гледаме нивото на „прожекциите“, сами не е трудно да решим дали е възможно това да е някаква дълбока, многопластова и многоходова комбинация, целяща именно лустросването на тези хора. Сценарият и реализацията са евтини и кухи - не са мръднали от тефтерчето с "10", Костинбродската афера, видеото с абсолютния престъпник... Актьорите са неможачи, оркестърът свири фалшиво, публиката често е от клакьори, в нашия случай - мисирки. 

Просто, както обичаше да казва младият Гешев преди:

„Това е нивото - толкова си могат!“

Разбира се, винаги по адрес на други служби – не на неговата...

И кой е виновен?

Ами не – не е никой политик. Не е ДБ. Не е преди това клетият Реформаторски блок, който направи полу-реформата от 2015 г. Не е и „Промяната“, както наричат тази партия едни напълно независими герои, по мистериозен начин възприели дословно лексиката на един лидер на ГЕРБ. Не са и критиците вътре, в самата система – не е Лозан Панов, не е Калин Калпакчиев, не е клетата и крехка опозиция във ВСС. Не са нито законите, внесени в последните година-две, а със сигурност най пък не сме и ние - петте медии „на кръст“, останали наивно да сочим с пръст голотата на Царя, слона в стаята и пр.

Причината е проста - никой няма такава власт. Никой друг. Прокуратурата сама успя да се самовкара и самозаключи в този капан.

При това - не за 72 часа.

Още от мандата на Никола Филчев, започнал чрез... далавера през февруари 1999 г., постепенно и методично държавното обвинение, вместо да помете „лошите“, помете всякакъв вид доверие у обществото към себе си. И стана фабрика не за затворници, а за светци.

При Гешев само е по-безпардонно и по-видимо. Може би това е резултат от онова изказване на Сотир Цацаров, когато навремето досущ като василевс посочваше наследника си. Тогава каза по адрес на Гешев:

„Време е прокурор да стане главен прокурор.“

Не съм сигурен дали случващото се бе търсен ефект, или не си разчетоха "отскока". А сега просто са нервни и правят глупост след глупост.

Какво ли следва?

Ако се доверим на лицето, известно като Къро в разпространените по безумен начин завчера парчета от записи:

„Ще видиш как ще гледаш циркове, бал с маски... Само ше гледаш и това е – земи си пуканки!“