"Д-р Желев ни учеше, че преходът ще приключи тогава, когато самите ние като народ оставим зад гърба си миналото на комунистическия режим."

Това каза президентът Росен Плевнелиев на излизане от храм-паметника "Св. Ал. Невски" след поклонението пред тленните останки на д-р Желю Желев. Трябва да направим достойна и обективна оценка какво постигнахме, за да можем така да затворим една страница и да отворим нова, каза още държавният глава.

"Д-р Желев мислеше, че преходът е приключил с влизането на България в ЕС. Той много вярваше, че сме затворили тази страница. Същевременно истината тук ни учи, че за да приключим веднъж завинаги с този преход - независимо дали той е успешен, неуспешен, дали е заметен, подменен или истински, трябва да кажем цялата истина за комунизма и да го сложим в учебниците и музея. Това ще бъде кауза на президентите, за да продължат делото на д-р Желев."

Държавният глава сподели още, че за д-р Желев както и за всеки истински политик властта не би следвало да е цел. Тя е средство, за да може народът да се развива, да види доброто и да припознае държавата и нейните институции, че са на негова страна. 

"Такъв беше президентът Желев - той беше символ , че властта е средство да бъдеш близо до своя народ, да го разбираш и да му служиш. Надявам се повече български политици да разберат неговото дело. Много искам всички да разберат неговите уроци."

Президентът още веднъж подчерта, че много иска политиците да се поучат от Желев, въпреки че той не е бил силен като физика, нямал е силен глас, но е бил силен с аргументи и факти. 

"Той беше най-силен от всички политици с неговата добронамереност да движи нацията напред. И не имиджа и не силата, която излъчваме, а силата, която представляваме, да служим на народа."

Плевнелиев се просълзи при спомена за многото си срещи с президента Желев и разказа как често пиели заедно чай.

"Последния път, когато се видяхме, той беше изключително любопитен - питаше за Гърция, за Балканите, за Европа за икономика... Д-р Желев бе истински активен", спомни си Плевнелиев за събирането на президентите само 2 дни преди кончината на Желев.

"До последния ден той служеше на народа си. Той беше президент на всички българи", каза емоционално държавният глава. 

Ето и цялата реч на Росен Плевнелиев на траурната церемония в "Св. Александър Невски".

С дълбока тъга и преклонение изпращаме в неговия вечен път президента Желю Желев. Уважаваният философ, политик и демократ си отиде неочаквано и скромно – така, както бе живял. Сякаш символично това се случи в навечерието на деня на признателност и почит към жертвите на комунистическия режим.

Ще помним д-р Желев като един от най-смелите и сърцати борци за свобода и демокрация. Като символ на мирния преход, толерантността и търсенето на национално съгласие.

Житейският път на д-р Желев не бе лек. Критиките му към тоталитарната власт са причина да бъде изхвърлен от университета, изселен, изолиран. Въпреки това той не склони да отстъпи от ярката си гражданска и политическа позиция в защита на свободата и демокрацията.

Трудовете му, апокрифно разпространяваните текстове, предавани от ръка на ръка, хвърляха лъч светлина в дългата тоталитарна нощ. Книгата „Фашизмът“, забранена от комунистическата цензура и иззета от книжарниците, заживя собствен живот и незабавно се превърна в най-мощното обвинение срещу тоталитарния режим.

Желю Желев бе сред онези дръзки интелектуалци, които през 1988 г. инициираха и основаха в емблематичната 65-а аудитория на Софийския университет Клуба за подкрепа на гласността и преустройството. Година по-късно д-р Желев участва в създаването на Съюза на демократичните сили.

Въпреки вродената му скромност той единодушно бе избран за лидер на антикомунистическата опозиция и за броени месеци се превърна в символ на борбата за свобода и демокрация на българите.

Като първи демократично избран президент на България  Желю Желев изигра изключителна роля за изграждането и укрепването на президентската институция. За утвърждаването ѝ като център на стабилност и диалогичност в бурните времена на прехода. С присъствието си на международната сцена, с категоричната си проевропейска позиция, с подадената ръка към всичките ни балкански съседи д-р Желев спечели значителен международен авторитет, така необходим на България след краха на комунизма.

Бих искал да припомня думите му, че като посткомунистическа демокрация Европа и светът ни уважават за две неща – за мирния преход от комунизъм към демокрация и за демократичния начин, по който нашият народ намери у себе си сили да реши етнически проблеми, които в други страни доведоха до невероятни насилия и кръвопролития.

До последния си ден Желю Желев активно водеше своя кръстоносен поход за истината. Както самият той написа, нелеката задача на последната му книга - а вярвам и на целия му живот, - бе да дешифрира лъжите, илюзиите и заблудите.

Ето защо всички ние като граждани и общество имаме какво да научим и да почерпим от примера на д-р Желев. От неговата решителност и далновидност на истински държавник и обединител на нацията.

Нека никога не забравяме неговото верую, че мнозинството от българския народ знае цената на демокрацията и винаги ще я защити. Нека докажем, че сме научили урока, на който той ни учеше - че язвите на демокрацията могат да се лекуват само с повече демокрация.

Президентът Желю Желев бе такъв, какъто е и българският народ – добронамерен, толерантен, с отворено сърце и подадена ръка за всеки. Той бе добър и честен човек, скромен, но достоен във всяко свое действие. Такъв е и българският народ.

Затова днес нацията изпраща с тъга и почит своя първи демократично избран президент д-р Желю Желев.

Поклон пред светлата му памет.