• Може ли Висш съдебен съвет (ВСС) с изтекъл (преди две години) мандат, работещ без 1/5 от състава си и зависим в този смисъл от политическата воля, да избира т.нар. трима големи - главен прокурор и председателите на Върховния касационен съд и Върховния административен съд?
  • Нарушил ли е ВСС и Конституцията, и Закона за съдебната власт, откривайки процедури по избора на нов обвинител номер едно (разбирай, пак "състезание с един кон" - Борислав Сарафов) и на председател на ВАС?
  • Ограничени ли са правомощията на извънмандатен ВСС - да няма право да избира "тримата големи", но да упражнява текущата си дейност по кадруване и администриране на системата?

Така най-общо може да се формулира внесеното днес от "Продължаваме промяната-Демократична България" до Конституционния съд (КС) искане за тълкуване на параграф 23, ал.2 от Преходните и заключителни разпоредби на основния закон. Въпросният текст изрично забранява на сегашния ВСС да открива процедури по избора на "тримата големи" до избирането на Висш съдебен съвет и на Висш прокурорски съвет. Последните два нови съвета бяха разписани с измененията в Конституцията от миналата година, но разпоредбата бе съборена от КС. Не бе съборена обаче преходната разпоредба и на практика тя хем е в сила, хем няма предмет.

Сходен забранителен за този ВСС текст е в сила и в момента и в Закона за съдебната власт.

Въпреки двата законови текста мнозинството в този ВСС реши да открие процедури и за Сарафов, единствена номинация за Главен, и за наследник на председателя на ВАС Георги Чолаков, който даже, пак съмнително от правна гледна точка, направи изпълняващ функциите до избора (като се очертава Чолаков дълго да е временен шеф на ключовия съд - кандидати за поста му засега не се задават на хоризонта). И двамата са сочени като зависими от лидера на фракцията "Ново начало" - санкционирания за корупция от САЩ и Великобритания - Делян Пеевски.

Наличието на останалата в основния закон забрана бе изтъквано и от малката опозиция на "здравите сили" във ВСС по време на дебатите и за двете процедури, но мнозинството ги обяви за нелигитимни, защото нямат основен текст, на който да стъпят.

Според ПП-ДБ макар КС да събори правосъдната реформа с решението си от този юли, неслучайно е оставил преходната разпоредба. "Следва да се проведе разграничение между отделните правомощия на ВСС, а именно изведеното в чл.129, ал.2 от Конституцията право да предложи на президента назначаването на главен прокурор, председатели на ВКС и ВАС  от останалите му правомощия. Конституционният законодател с въведеното правило на параграф 23 е ограничил правомощията на ВСС само функционално до производството по назначаване на главен прокурор, председатели на ВКС и ВАС с цел да не се блокира цялостната кадрова политика на съдебната власт", пише в искането на коалицията. Изтъква се и фактът, че в случая с "тримата големи" компетентност има и президентът, който издава указите за назначаването и освобождаването им, което не важи за редовите кадрови въпроси, с които ВСС се занимава - "което изисква и разграничителен подход при тълкуването на последиците при изтичане на мандата на ВСС".

Зависимост, влияние, подчиненост

"Мандатът на членовете на ВСС е функционално обвързан и гарантира независимостта на органа. При изтичането му и при липсата на механизъм за избор в определен разумен срок на нов персонален субстрат, членовете му стават подчинени и зависими от волята на политическите сили в Народното събрание", пишат още от ПП-ДБ до КС.

"Осъществяването на основна конституционна функция на ВСС извън мандата на неговите членове и в противоречие с изрична конституционна норма създава риск за независимостта на съдебната власт. Осъществяването на кадрови правомощия от ВСС като административен орган на съдебната власт, който е в непълен състав, което позволява доминиране на парламентарната квота над професионалната (съдийска и прокурорска), създава възможност за неправомерно политическо влияние и риск от нарушаване независимостта на органите, упражняващи съдебната власт. Нещо повече, структурата на ВСС изначално не съответства на европейския стандарт за независимост на съдебните съвети, тъй като съдиите пряко избрани от съдии са малцинство не само в пленума на ВСС, но и в самата съдийска колегия", четем още.

И това, което от обединението непрекъснато повтарят:

"Към настоящия момент осъществяването на някои от най-важните кадрови функции от пленума на ВСС страда от съществен порок, който произтича не само от изтеклия мандат на членовете и непълен състава на органа, но и от неговата политизация и конюнктурност при вземането на ключови кадрови решения. Ето защо, като временна защитна мярка до избора на изцяло нов състав на ВСС по нови правила, гарантиращи високи професионални и нравствени качества, политическа независимост и неутралност на неговите членове, той не може да упражнява кадровите си правомощия по чл. 129, ал. 2 КРБ".

В резюме, при непълен състав е нарушен паритетът при състава на ВСС по 11 души от всяка (съдебната и законодателната) власт, което пък нарушава основния конституционен принцип за разделение на властите.

Инструмент за натиск и сплашване на съдии

Безспорно е, че назначаването на главен прокурор предвид системата на пълна вертикална йерархична подчиненост на прокуратурата в България съставлява опасност пред засягане независимостта на съдиите, посочват още от ПП-ДБ. И правят извод:

"Главният прокурор може да възбуди наказателно преследване срещу всеки съдия, прокурор или следовател. Политическото влияние при избор на главен прокурор поставя в потенциална опасност от външни влияния цялата съдебна власт."

Горе-долу същото важи и за избора на председатели на ВАС и ВКС, които имат пряко влияние върху работата на съдиите "предвид техните значими организационни и кадрови правомощия по закон".

"Безспорно главният прокурор, председателите на ВКС и ВАС представляват потенциален източник на косвено влияние, но и на пряко влияние върху работата на съдиите. При тези условия изборът от състав на ВСС с изтекъл мандат не съдържа достатъчно гаранции, годни да избегнат всякакъв риск от използване на кадровите правомощия на главния прокурор, председателите на ВКС и ВАС като система за политически контрол на съдържанието на съдебните решения или като инструмент за натиск и сплашване на съдии (...)", посочват от обединението.

Атакува се и самото решение на ВСС да открие процедурите - при наличието на двата забранителни текста - в Конституцията и в ЗСВ.

"Недопустимо е в правовата държава, един конституционен орган да отказва да приложи действаща конституционна норма, правейки произволно тълкуване относно нейната валидност и юридическа сила, при положение че тази норма не е била обявена изрично за противоконституционна", пишат от ПП-ДБ.

И обобщават защо този Съвет, според тях, няма право да избира "тримата големи":

Разбирането за липса на легитимност на този орган да упражнява негова основна конституционна функция се основава на няколко свързани аргумента:

  • а) поради изтеклия мандат на неговите членове повече от две години;
  • б) поради съществено намаления му състав с 1/5 от членовете, в т.ч. липсващи членове от професионалната квота;
  • в) както и поради критично ниското доверие на магистратите, на професионалната юридическа общност и на самото общество.

Това е така поради цялата хронология на необосновани, противоречиви и конюнктурни решения, както и поради сериозните съмнения за политически зависимости на съществена част от членовете. 

Припомняме, че в миналия парламент ПП-ДБ внесе изменения в ЗСВ, с които изрично да се забрани на ВСС с изтекъл мандат да отваря процедури по избор на "тримата големи". Министерството на правосъдието с министър заместничката на Сарафов Мария Павлова прати становище до правната комисия. В него се цитираха няколко стари решения на КС, като изводът на служебната министърка бе, че няма такова нещо като изтекъл мандат, а законодателната власт не може да се меси в работата на съдебната.

Да влезе Съдът на Европейския съюз

В същото време през октомври излезе заключението на един от генералните адвокати на Съда на европейския съюз (СЕС) пo дeлo, oбpaзyвaнo пo въпpocи, пocтaвeни oт cъдия Aндpeй Гeopгиeв oт Coфийcĸи paйoнeн cъд, относно мандатността. Ако СЕС потвърди заключенията на генералния адвокат, което се случва в общия случай, то той на практика ще оспори правомощията на органите с изтекли мандати, които сега се готвят да избират двама от "тримата големи".

Πpeз 2023 г. cъдия Гeopгиeв пoпитa CЕС cъвмecтимo ли e c пpaвoтo нa EС пpoдължaвaнeтo нa фyнĸциoниpaнeтo, въпpeĸи изтичaнeтo нa мaндaтa мy, нa Инспектората към ВСС, ĸoйтo мoжe дa иницииpa диcциплинapни пpoизвoдcтвa cpeщy cъдии и дa ycтaнoвявa дaнни зa тяxнoтo имyщecтвo. Ha пpaĸтиĸa cъдия Гeopгиeв пoиcĸa дa paзбepe дaли пpaвoтo на EC нямa пo-cтpoги изиcĸвaния ĸъм гapaнциитe зa нeзaвиcимocт нa дъpжaвнитe opгaни oт peшeниeтo нa Koнcтитyциoнния cъд, ĸoйтo пpeди тpи гoдини дaдe пpeвec нa нeпpeĸъcвaeмocттa нa фyнĸциoниpaнeтo пpeд мaндaтa нa инcпeĸтopaтa. Koнĸpeтнo пoпитa дали е съвместимо с правото на Европейския съюз тълкуването на българския КС за "безсрочен" мандат на инспекторите" - припомня правният сайт "Де факто".

В отговор становището на генералния адвокат към Европейския съд в Люксембург е, че "Члeн 19, пapaгpaф 1, втopa aлинeя от Договора за Европейския съюз във вpъзĸa c члeн 47 oт Xapтaтa нa ocнoвнитe пpaвa нa Eвpoпeйcĸия cъюз, тpябвa дa ce тълĸyвa в cмиcъл, чe нe дoпycĸa пpaвнa ypeдбa, пpи ĸoятo члeнoвeтe нa Инcпeĸтopaтa нa BCC cлeд изтeĸлия cи мaндaт дa пpoдължaвaт дa ĸoнтpoлиpaт дeйнocттa и пoчтeнocттa нa cъдиитe и пpoĸypopитe, ĸaĸтo и дa пpeдлaгaт oбpaзyвaнe нa диcциплинapни пpoизвoдcтвa cpeщy тяx". 

Припомняме също така, че за да се отърве от "горещия картоф" "санитарен кордон" за Пеевски, лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов прати свое питане до КС - относно правомощията на този ВСС във връзка с избора на Сарафов. Докладчик по делото стана дългогодишната депутатка на Борисов, председател на парламентарната група, изстреляна в КС с гласовете на Пеевски и обединението по времето на "сглобката" - Десислава Атанасова. Атанасова бе определена днес да гледа делото и по искането на ПП-ДБ.