ПАВЕЛ АНТОНОВ

Беглец от Близкия изток бе свален днес от самолета за София след шокиращ инцидент пред очите на пътниците и служителите на мюнхенското летище. Младият човек, на видима възраст над 20 г., с черна къдрава коса и арабски черти бе охраняван от четирима цивилни полицаи в полет на германската Lufthansa от Будапеща.

По време на първата отсечка на полета до Мюнхен арестантът бе спокоен, макар видимо подтиснат. Но при приближаването на ескорта до изхода за отвеждане към самолета за София той внезапно подскочи и се опита да се върне обратно в терминала.

„Не България! Не искам в България,“ крещеше той на английски, докато охраната му се опитваше да го озапти на една от седалките в залата за изчакване. Виковете му ставаха все по-силни и преминаваха в писъци:

„Аз бях в България, там има мафия. Там ще ме убият!“

Голям брой пътници се събраха наоколо. В тяхно присъствие емигрантът крещеше: „ Помощ! Взех пари, за да избягам от България! Не ме връщайте там! Ще ми извадят очите! Ще ме убият! По-добре тук ме убийте, но не в България, за Бога!“

За да прекратят протеста му, съпровождащите го приложиха сила и го превиха отново на седалката, с притисната между коленете глава. Човекът обаче продължи да вика за помощ и охраняващите го двама мъже и две жени го отведоха в неизвестна посока. На мястото се появиха двама униформени германски полицаи, които провериха мобилните телефони на няколко пътници за снимки и ги принудиха да ги изтрият.

Инцидентът бързо бе забравен и половин час по-късно полет LH 1702 бе натоварен с пътници и багаж и готов да напусне терминала. Тогава през задната стълба на борда се качи ескортът заедно с охранявания емигрант.

„Ние сме от унгарската полиция,“ представи се една от участничките на английски език. С помощта на стюардите бяха освободени последните две седалки и групата се настани на тях, като незабавно притисна главата на охранявания плътно долу между краката му.

Близките пътници запазиха спокойствие, млада жена от Търговище, работеща в Германия, изрази безпокойство, че неочакваният спътник нямало да спре да вика по целия път.

„Сигурно е някой нашенски мангал, връщат си го в България, що ли тъй вика на английски,“ разсъждаваше тя на глас. „Не ги ща тия у нас,“ заяви , след като й бе разяснено, че бегълци от развиващия се свят се опитват да напуснат страната заради нечовешките условия там, но от останалите страни-членки на ЕС ги връщат у нас по силата на европейското законодателство.

Но всичко остана спокойно и пътниците почти забравиха присъствието на неволния си спътник, докато почти пълният A321 подходи към пистата и капитанът обяви по високоговорителя, че предстои излитане. В този момент арестантът отново започна да крещи за помощ.

„Не мога да дишам, не чувствам ръцете си,“ викаше той с все сили, докато самолетът вече набираше скорост по пистата. „Помощ! Помощ! Помощ!“ звучеше гласът му. Озовал се случайно на два реда пред ескорта, редакторът на BlueLink.net Павел Антонов стана свидетел как една от полицайките се облегна с все сила върху гърба му, в опит да го контролира на мястото му, докато двамата мъже от двете му страни притискаха крайниците му и усърдно му шъткаха.

„Това е защото съм мюсюлманин, защото съм мюсюлманин,“ крещеше неистово емигрантът. Стюардът на задната врата напрегнато с тих глас говореше в интеркома.

В този момент от по-предна седалка се приближи пътник, който на английски поиска стюардът да се намеси и да прекрати ситуацията. В ситуацията се намеси и Антонов, легитимира се като журналист и настоя капитанът да бъде информиран, че на борда на самолета се извършва насилие спрямо невинен човек.

„Недопустимо е подобно нещо да се случва в европейски самолет!” заяви той на близкостоящия член на екипажа. Видимо притеснен, младият стюард го предупреди, че ако направи снимка, телефонът му ще бъде иззет, но го успокои, че капитанът вече е информиран.

„Виждате, това са служби за сигурност,“ кършеше ръце младежът в униформа. Самолетът намали скорост и спря в отбивка на пистата. Минута по-късно от кабината с бавна стъпка по алеята между седалките пристигна капитанът, среден на ръст, с леко прошарена коса и сини очи, на видима възраст около петдесетте. Той бързо се информира за ситуацията и разпита унгарския екип на английски.

Втората унгарка, висока, елегантно облечена, на около 35, се оказа съпровождащ служител на прокуратурата, но не стана ясно дали някой от групата говори арабски.

„Вие не може да ставате от мястото си по време на излитане,“ обърна се той към полицаите. След това се върна обратно към кабината, като по пътя предупреди вежливо Антонов, че според германските закони няма право да снима на самолета на Lufthansa.

Не след дълго по високоговорителя прозвуча гласът му, най-напред на немски, а след това и на английски. Той спокойно обясни ситуацията на пътниците, помоли ги за разбиране и търпение, а след това обяви решението си: да бъде свален арестантът, тъй като не може да гарантира безопасното извършване на полета при създалите се обстоятелства. 

Самолетът се завъртя и се отправи към най-близкия терминал по пътеката за рулиране. Там унгарският ескорт бе свален и откаран от зелен полицейски микробус, заедно с щастливия да отложи връщането си в България емигрант.

След слизането им, капитанът обясни отново ситуацията и обяви че се налага презареждане с гориво. Пътникът, който пръв бе реагирал срещу насилието на борда, изяви желание да разкаже какво се е случило за този репортаж. След него се приближи и стюардът, този път усмихнат, в контрастната  си синьо-жълта униформа.

„Казахте, че сте журналист и искам да знаете, че ние действително не допускаме подобни ситуации в Lufthansa,“ сподели той. 

„Но трябва да знаете, че това не е вече нещо извънредно, постоянно имаме подобни ситуации с емигранти в полетите за България,“ допълни служителят на германския превозвач. След това изрази благодарност към двамата пътници, които се намесиха в подкрепа на транспортирания в нечовешки условия емигрант.

„Можете спокойно да запишете с телефона си другия пътник, след като заредим с гориво,“ заяви той, видимо зарадван от развитието на ситуацията. Полет LH1702 се приземи в София с час и двайдет минути закъснение.

Текстът е публикуван от Bluelink.net с разрешението на редактора Павел Антонов.