След публикуваното на сайта на Светия синод решение за "богослужебно споменаване на НВ Симеон ІІ, цар на българите", потърсихме коментар от специалиста по канонично право и преподавател в Богословския факултет на Софийския университет "Св.Климент Охридски" доц. Дилян Николчев. 

- Доц. Николчев, всички видяхме на сайта на Светия синод едно съобщение, знаем какво гласи, но знаем ли какво означава то?

Всъщност, има решение, но и няма решение, защото решението влиза в сила от следващото заседание на Светия синод. Взето е решение, но няма решение.

Обезпокоителното в случая е, че решението по отношение на литургичната част на богослужението прави формулировката, че той (Симеон Сакскобургготски - б.р.) се назовава като цар на българите. От гледна точка на това дали той е цар или не е цар може да има в обществото най-различни спорове и всеки може да го приеме така както намери за добре. Но когато става въпрос за тази официозна част – литургичната форма, това е големият проблем. Цар на българите...

Решението няма нито литургични основания, нито канонични основания, нито библейски основания. Отделен е въпросът с конституционната страна на проблема и споменаването му като глава. Преведено това означава, че той е глава на държавата.

Няма никакво обяснение защо и как точно в този момент се стига до това решение. Нормално ли е по този начин да стават нещата?

Това решение дойде изненадващо, включително и за наблюдателите, които следим отблизо църковните дела. Кое накара Светият синод толкова екстраординарно да вземе такова решение? Не е ли то в някакъв друг контекст, който е политически, а не църковен? Това е обезпокоителното, като имам предвид всичките тези напъни за реанимиране на Симеон Сакскобургготски, неговите изявления за падане на санкциите срещу Русия. Но всичко това е въпрос на интерпретация.

- Имат ли основания коментарите, че монархия и църква винаги са били заедно?

Не. Аз затова казах, че няма библейски основания. Това е всъщност византийската традиция. Именно богословите говорят през последните няколко века, че това е болното място на църквата. Това е една по-късно зародила се традиция от Византия и то най-вече от времето на Юстиниан и след Юстиниан, когато за съжаление църквата се осветскостява. Т.е. държавата от една страна се вцърковява, което е хубаво, но от друга страна църквата са осветскостява. Това, което ние днес наблюдаваме, тази пищност, тази театралност, идва именно от историята на Византия.

- Казахте, че няма нито канонично, нито библейско основание това решение. Бихте ли го обяснили?

В старозаветния смисъл цар е единствено Яхве – той е единственият цар за израилтяните. Те правят един компромис в междузаветния период – цар на евреите не може да бъде светски владетел. Същото е и в новозаветната епоха. Цар е единствено Господ Иисус Христос.

- Какъв е сигналът към всички свещеници в България? Те дали са наясно имат или нямат някакво ново задължение след решението на Светия синод?

Аз нямам пълна социологическа картина, но разговарях с няколко колеги свещенослужители, включително и игумени на манастири, които категорично казват, че това няма да го спазват и няма да изпълняват решението. Тук не става въпрос вече за лично качество, тук говорим за споменаването на Симеон Сакскобургготски като глава на държавата – той олицетворява държавата и държавната власт, това е големият проблем.

- Думата скандал веднага се появи покрай решението. Можем ли така да го оценим на фона на предишни решения на Светия синод и поведението му?

Оценяваме го на фона на всичко това, което се случва в Българската православна църква след промените. Тя беше заварена абсолютно неподготвена и е неадекватна в своите действия от 1989 година до днес. Картината задължително трябва да се допълни с агентурната визитна картичка на голяма част от Синода. Вярно е, че след разсекретяването на досиетата, починаха двама-трима митрополити и на тяхно място бяха избрани по-млади епископи. Но въпреки това процентът на агентурния апарат на Държавна сигурност в Светия синод продължава да бъде над 50-60%.

- Там ли да търсим обясненията?

Едва ли е най-правилно единствено там да се търсят обясненията, но трябва и това да се има предвид. Фактът за сътрудничеството на тези митрополити към Държавна сигурност винаги ще виси като воденичен камък. Ако се върнем към каноните на БПЦ и към каноническата традиция, тези хора отдавна би трябвало да бъдат не само низвергнати, но и от отлъчени. И това не го казвам аз, а това са го казали светите отци. Това, което те са формулирали на вселенските и поместните събори, има задължителен характер за църквата.

- Към момента имаме едно решение, което вероятно голяма част от свещениците няма да спазват. Да очакваме ли крачка назад и преразглеждане?

Опитът от последните години – например изборите във Варненска епархия за митрополит, показва, че Синодът преразглежда такива решения само в случай, че има много сериозен обществен натиск. Спомняте си тогава протестите пред Светия синод, подписките и т.н.

- След като не виждаме протести, да не очакваме нищо?

Да, да. В случая обаче говорим и за решение, което във всички случаи би било спорно. Срещу мен би застанал някой дискутант, който би твърдял нещо друго. Но когато говорим за Светия синод, нека да вникнем в детайлите. Нека да отворим устава на която е да е страница и ще видите, че Светият синод тотално нарушава, всекидневно нарушава устава на Българската православна църква. Защо никой не повдига въпроса, включително и от държавните институции, защо Светият синод не свиква Църковно-народен събор. Уставът е подзаконов нормативен акт на Закона за вероизповеданията. Ако това е друго вероизповедание, държавата веднага ще се намеси. В случая обаче никой не повдига този въпрос. 2008 година беше съборът в Рилския манастир. Уставът казва, че се свиква на всеки четири години. Т.е. 2012 година този събор трябваше да се свика. Защо не го свикват? Моето обяснение е много просто и ясно: защото има опасения в средите на Светия синод, че някой би повдигнал темата за досиетата. Това е.