Нови правила за работа в болничния сектор одобриха народните представители от мнозинството, след като на извънредно заседание приеха промените в Закона за лечебните заведения. Текстовете минаха на първо четене със 102 гласа "за", 21 "против" и 5 "въздържал се". За това помогна дори опозицията, защото въпреки острите критики, депутати от БСП и ДПС натиснаха бутоните в края на пленарния ден.  

Основното предимство на проекта е, че най-важната болнична реформа всъщност касае пациентите, отбеляза здравният министър Петър Москов по време на дебатите. Занапред хората ще получават комплексна услуга, без да им се налага да обикалят различни заведения, медицински центрове и лаборатории докато приключат терапията си. За целта болниците ще получат правна възможност да създават обединения и консорциуми и да подписват общ договор с Националната здравноосигурителна каса. Обмисля се и вариант публичният фонд да финансира дейността им на пакетен принцип, което постепенно да повиши не само контрола върху здравните услуги, но и тяхното качество.

По същата схема и със същата цел бившите кожни, психиатрични и онкодиспансери ще се влеят в най-близките до тях  многопрофилни болници. Проблемът е, че структурите са предимно общински и не е ясно как ще се осъществи обединяването им със структури с над 50% държавно участие. Въпреки уверенията на здравния министър, че за всеки район ще бъде изготвен индивидуален план за преструктуриране, промяната срещна острата критика на опозицията.

"Това вливане е абсурд, защото общинска собственост става част от дружество със смесена собственост. Тоест, уверичава се делът на общината, а държавата на практика губи собственост", коментира депутатът от БСП Емил Райнов.

Пак той напомни, че именно диспансерите бяха реновирани с европейски средства по оперативна програма "Регионално развитие" през миналия програмен период и са поели ангажимент за стабилност на тази инвестиция. По думите му сливането ще доведе до санкции, но не за Министерството на здравеопазването, а за бедните и без това общини.  

Коментирана беше и предложената в последния момент приватизация на лечебните заведения. Здравният министър потвърди обещанието да изтегли текстовете, свързани с продажбата на държавни болници, но въпреки това не успя да си спести критиките по въпроса.  

"След политическия гаф с приватизацията допускам, че системата може да остане и без министър", коментира Тунчер Кърджалиев от ДПС и дори предложи на мястото на Москов да бъде издигната по-консенсусна фигура.

"Това, което предлагаме, е надграждащ, а не заместващ модел на болнична система. А това, което вие казвате е: Нека нещата да си останат такива", защити се здравният министър и отхвърли критиките.

По думите му най-големият успех на болничната реформа ще е създаването на Националната здравна карта. Тя ще определи нуждата от медицинска помощ, специалисти и апаратура във всеки район на страната, за да гарантира, че и в най-отдалеченото село хората ще имат достъп до адекватна помощ. Отделно ще позволи на НЗОК да избира с кои лечебни заведения да подписва договор, а не да работи с всяка нова структура, както е сега. Ако Комисията по национална здравна карта прецени, че в дадения район няма нужда от нова болница, касата няма да финансира дейността й, поне докато не се актуализира картата. 

Друго условие за подписване на договор с касата ще бъде акредитацията. Тя ще бъде задължителна за всички университетски болници, центровете за трансфузионна хематология, спешните центрове, домовете за медико-социални грижи и центровете за комплексно обслужване на деца с увреждания. Последните са нова структура, която се създава с промените в Закона за лечебните заведения.