Article_top

Клуб Z

Днешният български интелектуалец е маргинал, а „будителите“ са жреците на чалгата като Слави, Хайтов-син, азисоподобните пайнери и разни телевизионерски формати, които превръщат читавите, талантливи артисти в „мечки”. Това са думи на Иван Добчев, първият гост на „Въпросите на Площада“.

„Площад Славейков“ ще кани родни творци, за да анализират основните проблеми и травми в българската култура – мястото й в нашето общество, на световната сцена и във времето, преображението й в халтура, влиянието на изкуството, отношението към живите класици.

– В крак ли е с времето българското изкуство?

– С куц крак.

– Има ли родни произведения, които поставяте на световно ниво?

– Не съм сигурен, че това понятие (световно ниво) е общовалидно и значимо… От кого и от какво се определя това „ниво”? От журита, като това на Оскарите или от тези, които правят Нобеловите лауреати? Ами те са ми много съмнителни. За мен Радичков е „световен” писател, наравно с Павич, Кортасар, Бекет…, но не му дадоха Нобелова награда.

– Кои според Вас са тримата най-влиятелни български творци?

– Владимир Димитров-Майстора, Христо Ботев, Йордан Радичков.

– А кои са недооценените?

– Не са много. Повече са надценените.

– Необходимо ли е да сте част от нечие лоби, за да имате успех?

– Нищо не е необходимо… Суета на суетите е вашият успех.

– Посочете три културни събития, които очаквате с нетърпение.

– Проектът „Пристройката” на Театрална работилница „Сфумато“, който най-после получи благословията на Министерството на културата; моята постановка„Гео“ в Народния Театър (по романа „Една и съща нощ” на Христо Карастоянов); новият филм на Любомир Младенов „Кораб в стая“.

– Кое за Вас е най-значимото културно събитие в последно време?

– Филмът „Гълъб, кацнал на клон, който размишлява за битието“ на Рой Андершон.

– Кои три български издателства публикуват най-стойностните книги?

– „Жанет 45“, „Сиела“, „Колибри“.

– Будител ли е днешният интелектуалец?

– Маргинал е днешният български интелектуалец. „Будителите” са жреците на чалгата като Слави, Хайтов-син, азисоподобните пайнери и разни телевизионерски формати, които превръщат читавите, талантливи артисти в „мечки”.

– Кои са класиците в съвременното българско изкуство?

– Поетът Борис Христов, скулпторът Павел Койчев, кинорежисьорът Красимир Крумов-Грец, цигуларят Минчо Минчев, драматургът Константин Илиев.

– Трябва ли да има специална държавна политика по отношение на живите класици?

– В „белите държави” има.

– Какви са критериите, по които да бъде определяно кои са класици?

– Да са „съвременни” за всички времена.

– Има ли битка между млади и стари в родното изкуство?

– Винаги е имало, лошото е когато битката се изроди във „вреждане” на нашите момчета или нашите патриарси.

– Страдат ли от предразсъдъци хората на съвременното изкуство у нас?

– Не зная дали „страдат”… Да страдаш за мен е способността да се самоизмъчваш. Повечето „хора на изкуството” у нас приемат предразсъдъците си изповедално, дори се пъчат с тях.

– Коя тема е пренебрегвана от съвременните български творци?

– Апатията, оскотяването на тъй наречения ни народ, превръщането му в тълпа, в гласоподаватели.

– Избягват ли да коментират явления и пороци в политиката?

– Не че избягват, но не предлагат алтернативи.

– Съществува ли травма в българската култура?

– Травматично е толкова години да се съизмерваш с образците на европейското изкуство – Роден, Джакомети – и накрая да изтипосаш тоя кичозен Самуил в центъра на столицата си.

– Защо културата е последна грижа на държавата?

– Защото още от „първите седем години” на българчетата им се втълпява в главичките, че голямата работа е в халтурата, да прилапаш чрез изкуството си мангизите, да напълниш зала 1 на НДК, да станеш кумир на тълпата като я развличаш и гъделичкаш. За това не е необходима никаква култура – напротив, културата би пречила – затова няма никаква грижа за нея.

– Довършете стиха на Петко Славейков: „Не сме народ…“

– …Не сме народ, а мърша.“ Ако се иска от мен да го „актуализирам”, бих добавил… „а смърдяща мърша”.

площад "Славейков"

 
Снимка БНТ

Днешният български интелектуалец е маргинал, а „будителите“ са жреците на чалгата като Слави, Хайтов-син, азисоподобните пайнери и разни телевизионерски формати, които превръщат читавите, талантливи артисти в „мечки”. Това са думи на Иван Добчев, първият гост на „Въпросите на Площада“.

„Площад Славейков“ ще кани родни творци, за да анализират основните проблеми и травми в българската култура – мястото й в нашето общество, на световната сцена и във времето, преображението й в халтура, влиянието на изкуството, отношението към живите класици.

– В крак ли е с времето българското изкуство?

– С куц крак.

– Има ли родни произведения, които поставяте на световно ниво?

– Не съм сигурен, че това понятие (световно ниво) е общовалидно и значимо… От кого и от какво се определя това „ниво”? От журита, като това на Оскарите или от тези, които правят Нобеловите лауреати? Ами те са ми много съмнителни. За мен Радичков е „световен” писател, наравно с Павич, Кортасар, Бекет…, но не му дадоха Нобелова награда.

– Кои според Вас са тримата най-влиятелни български творци?

– Владимир Димитров-Майстора, Христо Ботев, Йордан Радичков.

– А кои са недооценените?

– Не са много. Повече са надценените.

– Необходимо ли е да сте част от нечие лоби, за да имате успех?

– Нищо не е необходимо… Суета на суетите е вашият успех.

– Посочете три културни събития, които очаквате с нетърпение.

– Проектът „Пристройката” на Театрална работилница „Сфумато“, който най-после получи благословията на Министерството на културата; моята постановка„Гео“ в Народния Театър (по романа „Една и съща нощ” на Христо Карастоянов); новият филм на Любомир Младенов „Кораб в стая“.

– Кое за Вас е най-значимото културно събитие в последно време?

– Филмът „Гълъб, кацнал на клон, който размишлява за битието“ на Рой Андершон.

– Кои три български издателства публикуват най-стойностните книги?

– „Жанет 45“, „Сиела“, „Колибри“.

– Будител ли е днешният интелектуалец?

– Маргинал е днешният български интелектуалец. „Будителите” са жреците на чалгата като Слави, Хайтов-син, азисоподобните пайнери и разни телевизионерски формати, които превръщат читавите, талантливи артисти в „мечки”.

– Кои са класиците в съвременното българско изкуство?

– Поетът Борис Христов, скулпторът Павел Койчев, кинорежисьорът Красимир Крумов-Грец, цигуларят Минчо Минчев, драматургът Константин Илиев.

– Трябва ли да има специална държавна политика по отношение на живите класици?

– В „белите държави” има.

– Какви са критериите, по които да бъде определяно кои са класици?

– Да са „съвременни” за всички времена.

– Има ли битка между млади и стари в родното изкуство?

– Винаги е имало, лошото е когато битката се изроди във „вреждане” на нашите момчета или нашите патриарси.

– Страдат ли от предразсъдъци хората на съвременното изкуство у нас?

– Не зная дали „страдат”… Да страдаш за мен е способността да се самоизмъчваш. Повечето „хора на изкуството” у нас приемат предразсъдъците си изповедално, дори се пъчат с тях.

– Коя тема е пренебрегвана от съвременните български творци?

– Апатията, оскотяването на тъй наречения ни народ, превръщането му в тълпа, в гласоподаватели.

– Избягват ли да коментират явления и пороци в политиката?

– Не че избягват, но не предлагат алтернативи.

– Съществува ли травма в българската култура?

– Травматично е толкова години да се съизмерваш с образците на европейското изкуство – Роден, Джакомети – и накрая да изтипосаш тоя кичозен Самуил в центъра на столицата си.

– Защо културата е последна грижа на държавата?

– Защото още от „първите седем години” на българчетата им се втълпява в главичките, че голямата работа е в халтурата, да прилапаш чрез изкуството си мангизите, да напълниш зала 1 на НДК, да станеш кумир на тълпата като я развличаш и гъделичкаш. За това не е необходима никаква култура – напротив, културата би пречила – затова няма никаква грижа за нея.

– Довършете стиха на Петко Славейков: „Не сме народ…“

– …Не сме народ, а мърша.“ Ако се иска от мен да го „актуализирам”, бих добавил… „а смърдяща мърша”.

площад "Славейков"

Коментари

Анонимен's picture
Анонимен

Кой, по дяволите, е Иван Добчев? Крайно време е т.нар. "интелектуалци" да спрат да оправдават своята несъстоятелност със Слави и други "чалгаджии". В гугъл виждам, че г-н Добчев е известен с "чалгаджийски" скандал с Иван Ласкин и с това, че е като от ръководното тяло на театър "Сфумато" (известен предимно със скарата си пред входа му).
Анонимен's picture
Анонимен

Оценъчен тип. Няма аргументи, няма покана за мисъл. "Самуил без ослепените не може!", "Левски без бесило не става!". И да, "Не сме народ, а смърдяща мърша”. Аплодисменти! лозунгар...

Най

Следвайте ни

 
 

Още от категорията